Иван П. Петров
Петер Хьог отново проговаря на български, след като преди вече доста години у нас се е появила най-известната му книга „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ (Колибри, 2006, прев. на Анюта Качева), която става хит не само в родната му Дания (издадена е през 1992 и третата му книга), но и в целия скандинавски ареал. Авторът се спряга като едно от важните имена в съвременната датска литература, а романите му поляризират критиката, която е или във възторг, или в пълно неразбиране и ступор. За немалко критици стилът му е свързван с магическия реализъм, макар че едно такова сравнение задължава с имената поне на Маркес и Кортасар – близост, която би могла да се провиди в някои от текстовете на Хьог, повече като влияние, отколкото като плътно прилепване към това литературно течение.
Хьог е майстор в ефектното поднасяне на тънки метафизични наблюдения, точно фиксиране на трудно дефинируеми състояния, в завладяващо северняшко писане без излишна емоция, но с достатъчно плътност, за да насища. Историята в “Ефектът Сюзан” напомня по много външни аспекти тази на така успешния му предишен рома, публикуван у нас, но за това след малко.
Тук романът вече смело е навлязъл в определението, с което е представен и на корицата на българското издание – “футуристичен трилър” и, поне за мое, съжаление се отдалечил от впечатляващите съзерцателни фрагменти, които са промъкваха щедро в първите глави. В известен смисъл, книгата може би се вписва чудесно в този жанр, който впрочем съвсем не безуспешно се развива с пълен размах, макар и в малко по-другата плоскост на сериала (“Black mirror”, може би и “Tales from the Loop” от най-скоро време). Романът е развит в стандартните action-plot техники на трилъровия жанр, където действието е водещият механизъм за задвижване на произведението, читателят е под напрежение от непрестано тътнеща заплаха, която се проявява в експлицитни моменти на графично насилие. Хьог умее да заплита истории и да ги следи (това се вижда и в друг негов роман, първият му всъщност – Forestilling om det tyvende århundrede // The History of Danish Dreams, сравнявана често по интензитет със Сто години самота (ситуирана в Скандинавия)).
Споделих за близостта на романа с предишно успешно заглавие на автора (“Госпожица Смила…”) и ми се ще да отделя известно внимание на приликите, които може би не са случайни. Разбира се, най-напред водещият персонаж – Смила/Сюзан е силно рационален образ, или поне Хьог се опитва да ни представи нещата по този начин, докато влага в думите на героините си силно интуитивни и поетични рефлексии, в които професионалните занимания на двете (математиката при Смила и физиката при Сюзан) дават призмата за едно по-друго пречупване на света, което майсторството на автора успява умело да поетизира. Тази на пръв поглед биеща се дихотомия създава може би едни от най-красивите моменти и пасажи в книгите на Хьог – те се разкриват не толкова в умелото му заплитане на мистерия и сюжет, колкото в богатото интровертиране на света, в точното му, стряскащо с нерационалната си проницателност, изговаряне без да се изпада в многословни обяснения, изповеди и нравоучения, без да влиза в лесносмилаемите плитковати духовности на нюейдж-комерса. Може би в “Ефекта Сюзан” тази опозиция на рационалното (точните науки) и интуитивното (светът на изкуството) е още по-силно представена чрез добавянето на Лабан – съпруга на Сюзан, който е музикант. Оплитането на интуитивното с рационалното е може би запазена марка на Хьог, която се надявам българският читател да има възможността да опознае и в другите му произведения. В “Ефектът…” главната героиня, може да се каже, е с една идея по-близка до стереотипа за ролята на жената – за разлика от Смила, тя е майка, съпруга, семейството ѝ участва в цялото развитие на криминалната линия, макар и да не е отделено кой знае какво внимание на вътрешните му динамики.
Другата възможна близост, която може да се провиди между двата романа са конспиративния бекграунд и екологичната тематика, върху които се развиват историите, свързани със Смила и Сюзан. В целите романи се прокрадва известно неспокойствие – тревожност, ясно кресопондираща с модерните течения за критика и преосмисляне на западното благополучие и цената му. Силен акцент е социалният ракурс, близък с датската и изобщо скандинавката социална ангажираност. Хьог не щади датското общество от проницателните си наблюдения и критики.
Ненапоследно място е криминалната линия, която и в двата романа сякаш цели просто да направи високата литература на Хьог по-достъпна и четивна. Трябва да се има предвид и още един аспект. Може би комерсиалният успех на романа за госпожица Смила се дължи и на това, че се появява точно преди коледните и новогодишни празници – традиционното време за седене вкъщи и четене на … криминални роман (поне в Скандинавието). Романът завладява и норвежката публика дори преди да бъде преведен – близостта на книжовните норми на двете държави позволява това да се случи. С “Ефекта Сюзан” сякаш Хьог се опитва да се върне към първия си успех, особено след смесените отзиви към четирите романа, стоящи между двете книги.
Вторият роман на Петер Хьог в България не може да се каже, че е най-представителният му, но ако зад избора за издаването му се търси привличането на нови читателски кръгове към творчеството на автора, то се надявам тази стратегия да се окаже успешна. За финал ще си позволя да цитирам края на едно от немскоезичните ревюта на книгата: Um ihn als Literatur wirklich schätzen zu können, muss man aber action-plots mögen – und die mag bestimmt nicht jeder.
Петер Хьог, „Ефектът Сюзан“,
превод от датски Анюта Качева, изд. Колибри, 2019 г.
ИВАН П. ПЕТРОВ
