Разговор с Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“
Господин Груев, с какви фондове и документи, свързани с културата и по-конкретно с литературата, разполага Държавна агенция „Архиви“? До каква степен тези области представляват интерес за дейността на агенцията? Разкажете по-подробно за обработването и проучването на архивите, свързани с тях.
Като всеки национален архив, Държавна агенция „Архиви“ съхранява учрежденските фондове на основните културни институции в страната и личните фондове на най-значимите фигури в областта на литературата, изобразителното изкуство, театъра, киното, музиката и т.н. С хората на науката е малко по-сложно, доколкото и Научният архив на БАН съхранява фондовете на учени, работили в някои от неговите институти. Но и тук е важна преди всичко волята на дарителя и ако той приживе или неговите наследници след смъртта му са пожелали документите да отидат в Централния държавен архив например или в някой от регионалните архиви, то те са се озовали при нас. Такива случаи има не малко. При комплектуването на подобни лични фондове се опитваме да търсим представителност на ключови фигури в различни области на живота – освен дейци на науката и културата, интересът ни е и към инженери, архитекти, лекари, духовници и пр. И понеже сте литературно издание, съвсем обяснимо интересът Ви е насочен най-вече към архива на Писателския съюз и към фондовете на големите имена в нашата литература. Трябва да кажа, че неговият фонд само частично се съхранява при нас. Навремето са постъпили документите до 1980 г., а останалите се пазят на място. Такъв е бил законът – срокът на комплектуване и предаване на документите в архив е двайсетгодишен. Толкова е и в момента. До изтичането му те се съхраняват в съответното учреждение. Явно през 1980 г. е направено комплектуване на тези документи и се е изчаквало изтичането на следващия двадесетгодишен период. Междувременно обаче дойде 1989 г., Съюзът на българските писатели беше пререгистриран и в новото му качество престана да бъде задължен от закона да предава ценните си документи в архива. При него остават и тези документи от 80-те години на миналия век, чието място е в Централния държавен архив. Така че използвам и вашата трибуна, за да призова сегашното ръководство на Съюза да предостави тези документи, а добре би било и тези от следващите десетилетия, на държавата. Тяхното място е в националния архив, за да бъдат ползвани от хората на духа, от учените и журналистите. Що се отнася до личните фондове на писателите – ние се гордеем с притежаваното документално наследство на най-големите имена в българската литература. Само през последните пет години бяха откупени архивите на Йордан Йовков и на Радой Ралин, както и кореспонденцията между Иван Вазов и Евгения Марс. Като дарения постъпиха фондовете на самата Евгения Марс, както и тези на Михаил Арнаудов, Петко Росен, Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Борис Априлов и Леда Милева. Само преди месец бе дарен и неголемият, но изключително ценен личен архив на Валери Петров. Тяхната научно-техническа обработка отнема време, но вече са достъпни документите от обемните лични фондове на Йовков и Радой Ралин, работата при които продължи съответно три и пет години.
Изглежда, че агенцията се стреми интензивно да дигитализира различни архивни фондове и по този начин не само да ги съхрани, но и да ги направи много по-достъпни. Какви документи, отнасящи се до културния и литературен живот са дигитализирани, предстои ли в скоро време дигитализацията на други?
Да, дигитализацията е наша приоритетна задача и в това отношение българските архиви не правят изключение. По цял свят цифровизацията на хартиените документи е стратегическа цел на архивните системи и трябва да признаем, че някои отидоха много напред в този процес. Ние се движим с чувствително по-бавни темпове, но трябва да отчитаме, че това зависи преди всичко от финансовия ресурс, който се отделя за тази дейност. Защото дигитализацията, освен всичко останало, е и скъп процес, свързан със системно оборудване на звената с нова и модерна техника, с осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, с гарантирането на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н. и т.н. Мога да твърдя, че съотнесено към вложения финансов ресурс, резултатите ни не са лоши. Към момента дигиталният архив възлиза на около 360 000 изображения и съответно на около 21 ТБ памет. Отделно от това са дигиталните тематични колекции, посветени на т.нар. Народен съд, на участието на българите във войните, фотоархива и артархива (с изображения на произведения на изобразителното изкуство, съхранявани в нашите фондове), достъпни чрез официалния сайт на агенцията. Принципите, по които се планира дигитализацията на документите, са тези на старинност и ценност на документите и на честотност на търсенето. Така че ние дигитализираме приоритетно особено ценните и уникални документи, които се добавят в специален регистър (който също е достъпен онлайн), както и документите на органите на власт и управление, като сме започнали от периода след Освобождението и сме стигнали докъм началото на ХХ век. Идеята е след дигитализирането на тези документи да бъдат използвани основно копията, така че да бъде удължен животът на хартиените оригинали. Това, с което особено се гордея, е, че в края на миналата година завършихме процеса на дигитализация на описите. Това беше приоритетна задача, по която работихме от 2012 г. и в резултат на която около 5 700 000 описания на архивни единици бяха въведени в единна електронна система, позволяваща търсене по няколко признака. Това е голяма стъпка напред в процеса на дигитализация и нововъведение, което силно улеснява ползвателите, а и самите архивисти. До нея има външен достъп и всеки би могъл от домашния си компютър да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи и дори да ги поръча. Ако те вече са дигитализирани, той би могъл и да ги чете онлайн.
Видимо е, че агенцията се стреми да ориентира дейността си не само към учени и специалисти, а и към широк кръг от хора с интерес към историята. Сайтът ви дава възможност за достъп до различни архиви и колекции, имате и свой ютуб канал. Имате ли информация какъв е профилът на публиката, до която достигате, колко е широка? Използват ли се например вашите материали в образованието?
Тенденцията, която се забелязва през последните години, е на постепенно намаляване или запазване на относително константна численост на читателите в класическия смисъл на думата – посещаващи читалните и работещи непосредствено с документите, и рязко увеличаване на онлайн читателите и посетителите на нашите сайтове. Съотношението между тези две категории потребители за изминалата 2019 г. е много показателно – 4775 читатели срещу 144 789 посетители в сайтовете на агенцията. За сравнение през 2018 г. тази пропорция е била 4295 читатели срещу 123 534 посетители на сайтовете. Сред първата категория обикновено са изследователите и хората, за които директната работа с документите е по-скоро емоция и преживяване. Втората категория потребители са основно млади хора, които нямат търпението на учения и се нуждаят от бърза информация. Впрочем това също е световна тенденция. Но тя стана възможна при нас именно благодарение на напредъка в процеса на дигитализация, както и на постоянното обновяване и обогатяване на тематичните дигитални колекции. Стараем се те да обхващат теми, към които има широк обществен интерес и които могат да бъдат използвани в образователния процес. Затова всяка година създаваме поне по един тематичен сайт, съдържащ голямо количество документи и снимки, който да има приложение в средното образование. Всички те са достъпни онлайн на страницата на агенцията. През изтеклата година, тъй като беше и юбилейна, създадохме нов сайт, озаглавен: „1989. Промяната – преди и след”. Той беше изготвен в сътрудничество с Комисията по досиетата, БНТ и БНР и включва не само хартиени, но и оригинални аудио и видеодокументи. Смея да твърдя, че се получи нещо действително интересно.
Агенцията осъществява и множество издания, както и изложби. Разкажете по-подробно за най-интересните от тях, предстоят ли скоро нови?
За нас особено ценна е издателската поредица „Архивите говорят“, от която през последната седмица излезе 72-рият том. Това са мемоарите на един от бащите на българската социалдемокрация от XIX век Евтим Дабев. Неговите ръкописни тетрадки и един работен машинописен вариант на текста ни бяха дарени през миналата година от неговите внуци, вече на преклонна възраст. Оказаха се изключително любопитно четиво, пресъздаващо не само историята на ранното социалистическо движение в България, но и цялостна панорама на интелектуалния и политическия живот до 20-те години на ХХ век. Преди тях издадохме и два тома съответно с дубровнишки и ватикански извори за българската история от XVI и XVII век, които беше открила навремето покойната наша историчка Йоана Списаревска. Тя не успя да ги издаде приживе и затова, с активната помощ на нейната сестра и на проф. Красимир Станчев, който беше един от редакторите на томовете, решихме да довършим нейното дело. В същата поредица издадохме и един тритомник с документи за периода 1944 – 1956 г., подготвен от проф. Любомир Огнянов. Томовете съдържат може би най-представителните за характера на режима документи.
Друга важна част от работата ни са документалните изложби. Коронавирусната епидемия обърка немалко от плановете ни, но пък ни накара да дигитализираме най-успешните си по-ранни изложби и да ги покажем на сайта си. През юли планираме да открием на открито, съвместно със Столичната община, голяма документална изложба за софийския кмет инж. Иван Иванов. През есента се надяваме да можем да покажем художествена изложба със съхранявани в нашите фондове платна на Бистра Винарова, която тази година има юбилей. Работим по показването на тази изложба и в „Дом Витгенщайн“ във Виена, откъдето тръгва пътят на голямата (а може би и единствена) българска експресионистка. Предстоят ни изложби и за Джеймс Баучър, на когото тази година отбелязваме сто години от смъртта, и за Валери Петров, който пък навърши един век от рождението си. Там за първи път ще покажем и документи от новопостъпилия негов личен фонд.
От новините на сайта ви става ясно, че дори и сега, въпреки сложната ситуация заради коронавируса, агенцията продължава да получава дарения за своите фондове. Кои са най-ценните дарения от последните години, свързани с културата?
За най-ценните и последни постъпления на лични фондове на писатели вече говорих. Вие сте научили от сайта на агенцията за съвсем наскоро дарения личен фонд на големия български график проф. Иван Газдов. Освен документите, той дари и голяма колекция от 280 негови работи в жанра на графикатурата. Всички те са своеобразни притчи за света и хората в него. Въобще трябва да се похваля, че буквално през последната година постъпиха изключително ценни фондове на художници. Тук бих посочил и фонда на проф. Любен Прашков, на Здравко Манолов. Много са. Сред тях най-обемен е този на Светлин Русев, чиято обработка ще отнеме поне две-три години.
Значението на архивите за историческите изследвания е очевидно, но какво според Вас е влиянието им върху съвременността? Има ли проучването и познаването им ефект не само за науката, но и за днешното общество?
Живеем във все по-материален и все по-дигитален свят. Архивите също бързо се променят. Може би дори по-бързо, отколкото можем да си представим. От сумрачни пространства, населени със стара хартия и прах, те все повече се отварят и се обръщат към обществото. В тях все по-рядко могат да се открият учени и все по-често се срещат потребители в модерния смисъл на понятието. Това преобръщане ще бъде пълно, когато в тях започнат да се комплектуват само електронни документи. Този процес вече е в ход и хартията постепенно изчезва като носител на информация. Това от само себе си означава нова мисия и нова функция на архивните институции по света и разбира се, у нас. В този свят влиянието на архивите върху обществата и най-вече върху управлението ще бъде още по-значимо.
Самият Вие сте историк. Кое е най-изненадващото или вълнуващо откритие, което Ви се е случвало да направите, работейки с архивни документи?
Независимо че през целия си професионален път съм работил с документи, когато отидох да работя в архивите, започнах да гледам на тях по друг начин. В нашите национални архиви към момента се съхраняват около 94 линейни километра документи. Средният темп на нарастване на тези обеми е с около 250 линейни метра годишно. Осъзнаването на този факт и всичко произтичащо от него беше най-поразителното откритие, което направих за себе си. Самото ориентиране в тази планина от хартия, откриването на точно този документ, който търсиш, представлява друг вид натрупване, което трудно подлежи на конкретизация. То е постепенен процес, който може само да се преживее.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
