Разговор с Даниела ди Сора от италианското издателство „Воланд“
Даниела ди Сора е италиански славист, русист и българист. Родена е в Рим, където по-късно завършва руски език и литература. След като се дипломира, работи шест години в Москва и четири години в България. След завръщането си в Италия преподава седемнадесет години в Пизанския университет, а след това и в Римския университет „Тор Вергата“. Превежда художествена литература от руски и български. През 1994 г. основава свое издателство – „Воланд“, с намерението, както казва тя, „да предлага превъзходни преводи на превъзходни книги“. През годините във „Воланд“ излизат и редица български книги.
Госпожо Ди Сора, Вашето издателство „Воланд“ съществува вече над 25 години. Разкажете малко повече за историята му – как започна всичко и какво се случи през този четвърт век? И защо „Воланд“ – сигурно заради „Майстора и Маргарита“?
– Преди да основа моето издателство „Воланд“, съм превеждала от руски и от български за други издателства: Кузмин, Маканин, Дебелянов и много други автори, които съм обичала. В един момент си казах, че няма смисъл да продължавам да предлагам автори, които невинаги се приемаха, и започнах да си мечтая да имам издателство, което да предлага основно славянски автори. Името „Воланд“ беше избрано по тази причина – за да показва, че това е основното ни направление. Издателството беше основано през 1994 г. и първите три излезли книги бяха от автори като Гогол, Толстой и Емилиян Станев. Те все още са в каталога и продължават да се продават. Не във впечатляващи количества, но продължават… После обаче разбрах почти веднага, че само със славяните няма да стигна далеч и започнах да включвам други литератури. За щастие, „срещнах“ рано книгите на Амели Нотомб, когато писателката още не беше така известна: първата книга на Амели излезе във „Воланд“ през април 1997 г. Последваха другите френски, испанските, немските книги… и много още. Издавам малко англоезични по две основателни причини: първата е, че не познавам добре тези литератури, а втората е, че почти всички италиански издатели публикуват най-вече англоезични автори. Тогава какъв смисъл би имало?
Самата Вие сте славист и българист, преводач. Разкажете малко повече за професионалния си път и как славистичната Ви работа се свърза с издателската?
– Завърших руски език и литература при един много голям славист, Анджело Мария Рипелино. С дипломна работа за руския поет Сергей Есенин. След дипломирането спечелих стипендия за Прага, където останах почти година, и после отидох да работя първо във Велико Търново (като лектор по италиански език и култура: аз започнах в този малък и прекрасен университет първия лекторат по италиански език), където останах 3 години, а след това бях прехвърлена в Москва, там останах 6 години пак на същата работа, после отново една година в Софийския университет. Българския, за разлика от руския и чешкия, съм го учила на място, с усилие и удоволствие, като четях, говорех с моите студенти и с приятелите, които постепенно намирах. Не бяха леки години, не беше много лесно за един западняк да живее в тези страни. В Търново бяхме трима: аз, лекторът по френски и лекторът по английски. Когато вървях по улицата, понякога след мен тръгваха деца, които скандираха: италианката, италианката… Но най-вече в България винаги съм била приемана добре – от всички. В края на академичната 1986/87 г. обаче реших да се върна в Италия, явих се на конкурс за изследователско място в Пизанския университет и го спечелих. Работех с проф. Дел Агата, естествено все така в сферата на славянските езици: лекции по литература и семинари по превод. И когато реших да основа издателството, бях все още на работа в Пизанския университет. Решение, което може би е узряло именно по време на семинарите по превод…
Списъкът с писателите, издадени от Вашето издателство, е впечатляващ и много разнообразен – там са автори на класическата руска литература редом с вече споменатата от Вас Амели Нотомб, Булгаков, Солженицин и Исак Бабел редом с Кортасар, съвременни, но и класически славянски и източноевропейски автори… Как подбирате книгите, които публикувате?
– Обичам много класиците и поначало съм ненаситна и любопитна читателка. Израснала съм с класиците, реших да уча руски на 17 години, когато прочетох за първи път, тогава естествено, на италиански, „Престъпление и наказание“. Смятам, че няма нищо по-добро от една хубава книга, за да преодолееш каквото и да било: умората, разочарованието, натоварването, тревогата. Хубавата книга никога не те разочарова. И хубава книга за мен значи увлекателна история, добре написана. Езикът никога не бива да е банален, употребата на езика е ключова. И естествено, тъй като нашите книги много често са преводни, преводачът трябва да е много добър. Старая се да се придържам към тези прости правила. Освен това мисля, че от един автор не бива да издаваме само една книга, а да го следим, да продължаваме да го публикуваме, ако ни е спечелил, дори ако първата (или втората, или третата) книга не е минала толкова блестящо. Трябва да вярваме в автора, не толкова в отделната книга. Амели Нотомб започна да продава в Италия на петата си книга… Първата книга на Мирча Картареску я издадох през 2001 г. в 1000 екземпляра, които се изчерпаха едва след 17 години. Трябва наистина да вярваш в един автор и в неговите способности, за да продължиш да го издаваш при това положение. И аз продължих.
Какво място заема българската литература в каталога на „Воланд“?
– Както вече казах, една от първите три книги, издадени от „Воланд“, беше на Емилиян Станев – „Крадецът на праскови“, от него после публикувахме и прекрасни разкази в сборника „Лазар и Исус и други истории“. Последваха Радичков с „Хора и свраки“, „Ние, врабчетата“, „Смокове в ливадите“, „Мюре“. Иван Кулеков с „Без време, без ред, без адрес“, Алек Попов с „Мисия Лондон“, Георги Господинов с „Естествен роман“, „…и други истории“, „Физика на тъгата“, „И всичко стана луна“, „Всичките наши тела“. Съвсем наскоро излезе романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“. В момента аз превеждам разказите на Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича“, книгата ще излезе през октомври.
За едно независимо издателство, което публикува не повече от 20 заглавия годишно, мисля, че това е добър резултат.
Споменахте издаданите от Вас книги на Георги Господинов; напоследък те се радват на голям интерес в Италия, излязоха поредица рецензии и интервюта с него в италианските медии. Очаквахте ли подобен ефект у вас от книгите на един български автор? На какво се дължи според Вас и случвало ли Ви се е и с друг български писател?
– „Воланд“ издаде първата книга на Господинов през 2007 г. – „Естествен роман“. Впоследствие продължихме да публикуваме всичките му прозаични книги: романа, разказите, свръхкратките истории. Пет книги за 13 години. Първите минаха почти без шум, но постепенно интересът нарасна, най-вече с „Физика на тъгата“. Трябва да кажа, че за това спомогнаха много неща. На първо място, естествено, изключителното качество на писането на Георги, после качеството на преводите, винаги старателното оформление на книгите. Но и невероятната професионална и човешка отзивчивост на писателя, който многократно дойде в Италия, съгласи се да отиде навсякъде и със своята интелигентност, обаятелност и култура спечели всички. С Господинов отидохме в много книжарници, на Салона на книгата в Торино. През 2014 г. вкарахме „Физика на тъгата“ в съревнованието за престижната награда „Грегор фон Рецори“, където зае второ място, а също и за европейската награда „Стрега“. Но отидохме и на по-слабо познати места, например в Сора, градче в област Лацио, по покана на двамата братя Ла Пиетра. Почти цялото градче взе участие в представянето! Изобщо всички работихме много години със страст и постоянство. Този успех не се получи случайно. Така или иначе, наистина много рядко се случва към един писател да има такова внимание от главните национални всекидневници в Италия. И едновременно с излизането на книгата! С български писател не мисля, че някога се е случвало. Впрочем „Всичките наши тела“, последното от Господинов, преведено на италиански, е книга с кратки прози, труден за оценяване жанр.
Кои от издадените от Вас книги са се радвали на най-голям интерес сред критици и читатели? Какви са механизмите да се съсредоточи интерес към един източноевропейски автор, или изобщо към автор от т.нар. „малки литератури“?
– Авторката от нашия каталог, която се радва на най-голям успех от страна на критиката и като продажби, без съмнение е Амели Нотомб. И тя е постоянна и вярна авторка: една книга годишно, идва в Италия всяка година за излизането на книгата си, в каталога ни са всичките ù заглавия. И за щастие, независимо от големия успех по цял свят остана вярна на своето италианско издателство! Отлични отзиви и добър успех постигна новият превод на „В първия кръг“ на Солженицин, излязъл през декември миналата година, от няколко години се наложи румънецът Мирча Картареску с трилогията си „Ослепително“… започват да се утвърждават Хосе Овехеро и Дулсе Мария Кардозо, испанец и португалка, и двамата много добри. С по-слабо познатите литератури (не ги наричам „малки“, всички литератури имат големи книги и големи традиции, просто са по-слабо познати), естествено, е по-трудно, трябва повече и по-дълга работа… Добре беше посрещнат от публиката (все още не от критиката) романът „Ние различните“ от сърбина Веселин Маркович.
Разкажете малко повече за италианския книжен пазар – кои са особеностите му, кои са най-големите трудности, купуват ли италианците книги, имат ли интерес към преводната литература извън нашумелите англоезични автори?
– В Италия се чете много малко по последни данни, които се отнасят за 2017 г. – само 41% от населението са прочели поне една книга през предходните 12 месеца. Друга изцяло италианска характеристика е, че големите издателски групи и големите издателства си имат свои книжарници, много големи и много добре снабдени, където често не е лесно да имаш присъствие. Редица независими книжарници преживяват трудни моменти и в последните две години много от тях затвориха, включително книжарници с дълга история. Изобщо положението не е розово. Освен това италианският читател е изключително „провинциален“, много ориентиран към автори, които вече познава, и най-вече към англоезични автори. Наистина не е лесно да се издават книги от автори, които у нас никога не са чували и чието име често е труднопроизносимо от един италианец! Нужна е вяра и постоянство: рано или късно качеството надделява.
Как успявате да издавате некомерсиални заглавия? Ползвате ли субсидии, грантове? Поемате ли издателски рискове? Има ли сред издаваните от вас заглавия такива, които осигуряват пазарен успех, който пък Ви позволява да издадете други, които не са пазарно успешни, но са ценни по други, чисто литературни причини?
– Да, за щастие, има европейски програми за превода на качествени книги, както и различни национални програми… Ние участваме в много от тях и често сме печелили европейски проекти (сега очакваме резултатите от последния, стискам палци): представяме отлични автори, преведени от отлични преводачи. И за щастие, в тези случаи историята на издателството също е от голямо значение. Що се отнася до авторите със сигурен успех, не мога отново да не цитирам имената, които вече споменах, на първо място Амели Нотомб. Казвам често и на нея, която е интелигентен и духовит човек, че книгите й ми позволяват да пускам поне две заглавия от стойностни, но напълно непознати автори всяка година.
Едно от предизвикателствата пред т.нар. „малки“ литератури, или по-слабо познати, както Вие ги нарекохте, при появата им в чужбина е относително малкият брой преводачи и специалисти в областта на съответната литература и култура. Какви са преводачите, с които работите? Има ли в Италия кръг от преводачи българисти, има ли преводаческата българистична традиция продължители сред младите поколения?
За щастие, в това отношение съм привилегирована: понеже открай време се занимавам със славянски езици и с превод, познавам много отлични преводачи от руски, от сръбски, от полски, от чешки, достатъчно е да погледнете нашия сайт: www.voland.it. Но е вярно, че поначало се превежда твърде малко от тези езици и традицията няма как да се затвърди. Особено сред младите.
Как се отрази на „Воланд“ и изобщо на италианските издателства и на италианския литературен живот кризата, предизвикана от Covid – 19? Ще настъпят ли според Вас заради нея трайни промени в книгоиздаването и книгоразпространението, в литературния живот?
– Това е извънредно болезнена тема за всички нас. Книжарниците бяха затворени от 11 март до края на април и много от тях после отвориха на фона на безкрайни затруднения и с намалено работно време. От средата на февруари беше горещо препоръчано да се избягват представяния и струпвания. Ние издателите преустановихме публикуването на нови заглавия и срещите с авторите, „Всичките наши тела“ на Господинов също трябваше да излезе на 4 март и той трябваше да дойде в Италия, във Флоренция и в Пистоя, за да получи поредната награда. Всичко се отмени. Светът на книгата преживява драматичен момент, отвъд пандемията сега се очаква мащабна икономическа криза. Ще направим всичко възможно да издържим, всички. За момента засилихме присъствието в интернет, правихме представяния чрез стрийминг, но не е същото, читателите обичат да се срещнат с автора, да му зададат въпроси, да вземат автограф. Изкушението за всички ще бъде да издават само книги с гарантиран успех, от вече утвърдени автори. Или пък да заложат на електронните книги: ние например утроихме продажбите на електронни книги през този период. Но със сигурност само с електронни книги един издател не оцелява. Ще видим какво ни чака в следващите месеци.
Да очакваме ли скоро нови български заглавия в каталога на „Воланд“?
Ще видим…J
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
Превод от италиански:
ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
