Разговор с Диана Циркова
„Център за психосоциална подкрепа“ освен като център за психологично консултиране и обучение в сферата на психосоциалните дейности функционира и като малко издателство, което успя през изминалите над петнадесет години работа да формира своя публика, следяща за новите заглавия. Именно забележителната издателската програма – насочена както към специалисти, така и към по-широк кръг от читатели – е поводът да представим вашата дейност на страниците на „Литературен вестник“. Какъв път изминахте, преди да предложите първата книга като издатели?
– В края на 90-те години започна формирането на първите психоаналитици в България, в рамките на френското психоаналитично дружество Асоциация за фройдистки изследвания и психоаналитично формиране „Психоаналитично пространство“, със седалище в Париж. Започнаха регулярните семинари с френски психоаналитици – д-р Патрик Деларош, Клод Букобза, Ален Вание, Катрин Вание и други, които заедно с въвеждането на основните психоаналитични понятия представяха работата си във френски институции за деца и възрастни с психични проблеми. Самите те бяха автори на книги. Тогава издателство „Лик“ започна своята серия „Преноси“, в която излязоха книги на Патрик Деларош и Ален Вание. В същото време в страната се откриваха нови институции за деца, започна формиране на техния персонал, университетите се ориентираха към магистърски програми по психология, свързани с практиката. Така малка група приятели и съмишленици решихме да създадем издателство към Център за психосоциална подкрепа и да започнем издаване на серия „Практики“. Първите три книги бяха част от дейности по проекти, финансирани от различни донори и насочени към деца и юноши в риск и техните родители.
Сред авторите, които излизат на български език с логото на „Център за психосоциална подкрепа“, можем да срещнем имена като Доналд Уиникът, Франсоаз Долто, Патрик Деларош, Мод Манони, Жан Пиаже, Катрин Вание, изследващи през психоаналитична призма развитието на децата и юношите. Това ли е фокусът на издателството – психичното развитие на малолетните?
– След издаването на 25 книги в серия „Практики“, по-голямата част от тях в близко сътрудничество с Асоциация Българско психоаналитично пространство, бихме могли да кажем, че сме поставили няколко акцента. Първият е върху психичното развитие и психичното функциониране на децата и юношите – трудностите в структурирането на психичния живот, изграждането на фундаменталните психични инстанции, задачите, които детето „решава“ в определен период в зависимост от своето обкръжение и своята история. Тук мога да посоча заглавията „Родители, осмелете се да кажете не!“, „Трябва ли да се отстъпва пред юношата“, „Проблемите на юношеството“, „Да се родиш недоносен“, които са подходящи както за родители, така и за специалисти. Изданията „Несъзнаваният образ на тялото“, „Изследвания върху аутизма“, „Изоставащото дете и неговата майка“, „От педиатрия към психоанализа“, „Тялото“ са класическа психоаналитична литература, предназначена за работещи с деца. Вторият акцент е върху теоретичното формиране на психоаналитици – книги като „Изтласкване“, „От любовта към другите до любовта към себе си“, „За какво служи психоанализата“, „Как да четем Лакан?“, „Новото черно“, „Какво е лудостта?“ изследват историята, клиничното проявление и съвременния поглед върху основни психоаналитични понятия и психиатрични страдания. Третият акцент е възможността за психоаналитично осмисляне на арт терапевтичната практика – тук мога да дам пример с „Отвъд думите – арт терапия за деца от аутистичния спектър“, „Принципи и практика в експресивната арт терапия“, „Арт терапия и анорексия“ – която предстои да излезе през есента.
Теоретичните заглавия, които предлагате, често са свързани с практическата работа на екипите, които работят в различни институции в сферата на психосоциалните дейности. Вашите книги много често подпомагат работата по доста трудни случаи. Подобна близост между теория и практика изисква ли по-специфична работа над преводите и публикуването – предварителни обсъждания и дискусии около основните понятия, сериозна редакторска намеса?
– Това е идеалният вариант и нещо, към което се стремим. В процеса на издателска дейност успяхме да формираме един добър преводачески екип, специализиран в превеждането на психоаналитична литература. Розалина Дочева, нашият преводач от френски, е участвала в няколко преводачески колежа в Белгия, Франция и Швейцария. Без преувеличение можем да кажем, че тя е един от добрите експерти в превода на психоаналитична теория от френски, особено в превода на понятията на Жак Лакан. Част от преводачите ни от английски: Катерина Занкова, Иван Дулов, Калина Йорданова и Анастасия Гамова, са практикуващи психоаналитици, което има значение за разбирането на текстовете и предаването на смисъла на български език. Професор Асен Чаушев, Елица Цигорийна и Мален Маленов са редакторите, на които разчитаме за уеднаквяване на понятията и търсене на най-точните съответствия, както и за създаване на необходимите бележки и препратки в текстовете. Както във философията, така и в психоанализата не е лесно да се превеждат понятия. Това изисква работа, за която не винаги има време и енергия. Но за превода на психоаналитични текстове това е съществено, защото слагаме началото на традиция. Всяко ново поколение, което работи върху същите или подобни текстове, ще има свободата да променя, но и възможността да запази част от смисъла. Психоаналитичните текстове, преведени на български език, са нещо свързано с предаването на психоаналитичните идеи към следващото поколение.
Освен книги, представящи психоаналитични идеи – предимно в серия „Практики“ – издавате и поредиците „Приказката“ и „Психоанализа и литература“, в която читателите могат да срещнат и художествена литература. Каква е пресечната точка между тези области – психоанализата, приказките и съвременната художествена литература?
– Пресечната точка е в срещата между тях. Психоанализата се среща по различен начин с изкуствата и в частност с текстовете. Знаем, че Зигмунд Фройд е получил наградата „Гьоте“ за литература. В серия „Психоанализа и литература“ искаме да представим практикуващи психоаналитици или работещи в това поле, които са и съвременни писатели, носители на литературни награди. Издадохме „Бог и аз“ на Жаклин Харпман. Предстои да издадем „Болница Мълчание“ на Никол Малинкони. Любопитна е връзката между психоаналитика – този, който слуша, и автора – този, който разказва. Когато издадем още няколко книги, може би ще проследим интересни тенденции, например за желанието на психоаналитика и желанието на писателя. Текстът на приказката също се е срещал с психоанализата неведнъж по различен начин. В статии на Фройд, в творби на Юнг и неговите последователи. Серия „Приказката“ се роди от идеята за превод на класическия психоаналитичен текст на Бруно Бетелхайм „The Uses of Enchantment“. Надяваме се да имаме възможност да го издадем.
Задължителна лавица на всяка голяма книжарница са книги, подредени под рубриката “self-help” литература. Това подсказва, че това са книги, които имат значителен търговски успех. В противен случай те нямаше да имат място в големи вериги и нямаше да са така видно предлагани. Какво предполага масовата потребност от подобни заглавия? И бихте ли определили като заплаха или непреборима конкуренция подобни издания за по-софистицирано писане, което вие защитавате – от Патрик Ландман до Славой Жижек, да речем?
– Има читатели за всеки вид писане. Вероятно авторите на “self-help” литература са харизматични, така както Патрик Ландман и Славой Жижек, които имат каузи и това заразява публиката. Натискът на реалността върху съвременния човек е по посока изключване на несправящите се, „бавните“, страдащите. Обещанието и примерът, че има бърз начин да се справиш с проблемите си, винаги са много примамливо решение.
Този вид литература обикновено позволява моментално да разпознаеш себе си, това се случва още в заглавието или в част от написаното. В тях се предлага и прагматичен подход за подобряване, за справяне с проблемите. Но този подход обикновено изключва другия, изключва риска да влизаш в отношения – човекът е сам с книгата и просто трябва да последва стъпките, описани от автора. По-скоро мисля за тази литература като за наш „съюзник“, защото читателят, който си купува такава книга, вече се е запитал: Какво ми е? Защо не мога да бъда щастлив? Как да се измъкна от положението, в което се намирам? Наблюдението ми е, че четенето на “self-help” литература понякога става първата стъпка, която кара човек да се замисли отвъд ясно зададените критерии и начини за справяне. Да се замисли как самият той участва в конструирането на собственото си страдание и благодарение на това да потърси психоаналитик.
Какви саможертви трябва да правите като издател, за да се реализира поредното заглавие на важен и значим автор? Как намирате финансиране при закупуването на авторски права, за качествен и професионален превод, редакция? Срещате ли подкрепа от институциите? И същевременно какво ви мотивира да продължавате и разгръщате вашата дейност?
– Струва ми се, че съществува специфично „желание на издателя“, върху което се крепи работата на малките издателства. Обикновено те не реализират печалба, а осъществяват свои издателски мечти, нямат персонал, а работят с малки екипи, различни за всяка книга, съставени от съмишленици и водени от желание конкретното издание да се случи. Финансирането е трудно, но мисля, че имаме какво да учим по отношение на така нареченото „индиректно подпомагане“ – възможността за преводачите да работят в международни колежи, възможността за представяне на отделни издателски проекти пред заинтересовани бизнес организации или финансови институции, както и по отношение на нетрадиционната реклама и представяне на изданията. Възможността за сътрудничество между малките издателства също ни занимава и вече наблюдаваме интересни примери в европейските страни. Разчитаме не на правителствени програми, а на инициативи от издателски и професионални общности, които споделят сходни идеи.
Кои са следващите заглавия, които читателите да очакват? Къде могат да ви намерят и как да следят вашите бъдещи изяви?
– До края на месец юли ще бъде готов първият продукт от новата серия: „Стъпчици“. Това е малка книжка, придружена от 28 карти, с името „Игри с бебето“. Илюстрациите и дизайна са на художничката Надежда Георгиева, а автори на книжката са психоаналитик, психотерапевт, детски музикален педагог и треньор по плуване за бебета. С тази нова серия искаме да окуражим родителите да следват малките стъпчици в развитието на своето бебе с любов, търпение и вдъхновение.
Очакваме до края на тази година да реализираме: „Болница Мълчание“ от Никол Малинколи в серия „Психоанализа и литература“, „Арт терапия и анорексия“ от Натали Бон-Перо в серия „Практики“. Ще помогнем на Асоциация Българско психоаналитично пространство за издаването и разпространението на книгата „Всеки с мозъка си“ от Франсоа Ансерме, както и за първите два сборника от новата серия „Клинични семинари“ – сборник със статии на Ален Вание, и сборник с преводни и български статии върху аутизма и детската психоза. Подновихме усилия за реализиране на стари, неслучили се идеи – Бруно Бетелхайм и сборник на Доналд Уиникът. Съвсем скоро ще открием нов виртуален магазин, в който книгите ще бъдат представяни по оригинален начин чрез различни перспективи.
Поддържаме прекрасни партньорски отношения с разпространителите благодарение на Елена Асенова, нашия представител на книжна борса Искър-офис 32. Изданията ни са достъпни във всички големи книжарници.
Въпросите зададе Мария Калинова
