Иванка Могилска
Корнелия беше толкова развълнувана от откритието си, че не можа да се наслади на първата вечер от дълго чаканата почивка. Лайза Минели беше в къмпинга!
Вечеряха, когато я видя да влиза в ресторанта. Вървеше към най-голямата маса, току на плажа, до морето и лодките. Шарените краища на ризата є помахваха на хората. Следваше я побелял мъж с мустаци. Краката му бяха къси, шкембето – леко увиснало над панталоните. Съвсем обикновени ленени панталони впрочем, в които беше прибрана още по-обикновена бяла риза с къс ръкав. Двамата седнаха. Сервитьорът веднага притича с кана вода и менюта. Поръчаха си бяло вино и то беше донесено светкавично. Лайза Минели и мъжът се погледнаха в очите, чукнаха чашите си и отпиха. После той протегна ръка през масата, тя му подаде своята и двамата се загледаха в морето.
Корнелия дръпна мъжа си за ръкава и с нещо средно между пискливи възклицания и шепот се опита да му обясни какво беше видяла току-що. Мишо изсумтя насмешливо и се съсредоточи в пилето си. Беше карал цял ден, за да пристигнат преди вечеря. Беше уморен, гладен, имаше смътен спомен коя е Лайза Минели и беше сигурен, че тя няма как да е в този гръцки къмпинг.
Ако не бяха твърде близо до масата на звездната двойка, Корнелия щеше да се впусне в разяснения и спорове. В следващия момент обаче видя нещо, което окончателно я накара да забрави за октопода в чинията си, за Мишо и за всичко останало на този свят. Към масата на певицата се носеше цяла процесия. Първо младата Лайза Минели по къси панталони, потник и джапанки. Малко по-пълничка, но иначе същата. Прическата, дебелата очна линия. Същата! След нея вървеше висок, рижав мъж с брада. Подире му подтичваха две хлапета, а най-отзад, с бавна стъпка, вървяха още една Лайза Минели, още по-млада, и мъж, който Корнелия не успя да огледа добре. Всички те насядаха около голямата маса. Сервитьорът отново се появи на секундата, понесъл купчина менюта и кана студена вода и щом ги видя, се провикна весело: „Калиспераа!“.
Компанията му отговори през смях: „Каисперра!“.
Сервитьорът ги огледа и ревна: „Калиспераа!“ Те повториха послушно след него. Той ги поздрави за добрия опит, раздаде менютата и се оттегли.
Междувременно морето и небето бяха добили равен, черен цвят. Въпреки че ресторантът беше огрян от малки, цветни фенери, окачени по клоните на дърветата, и беше много уютно, на Корнелия є се стори, че от тъмното навява хлад. Тя се загърна в жилетката си, тръсна ситни, редки къдрици и се обърна към мъжа си. Мишо беше приключил с вечерята. Пушеше цигара, пиеше бяло вино и не протягаше ръка към нея през масата. Хубав беше, дори на тия години. Слепоочията му бяха обрамчени от сребърна коса, която придаваше още по-благороден вид на плътните му, леко увиснали устни и вече овалната брадичка. От време на време Корнелия се чудеше дали не е бил римски патриций в някой предишен живот. Говореше є нещо за децата, за къщата и за ремонта, който мисли да направи, като се приберат. Още таеше надежди, че двете млади семейства и внуците ще се върнат да живеят при тях, само да осигури повече удобства у дома. Тя го слушаше разсеяно и скришом гледаше към голямата маса до плажа. Трите Лайза Минели се смееха, мъжете вдигаха наздравици, а децата капризничеха над чиниите си.
Корнелия опита пак да привлече вниманието на мъжа си към тях, да му сподели какво є минава през главата, като ги гледа. Опитът є, за съжаление, съвпадна с ръкомаханията на Мишо към сервитьора и поръчката на втора бутилка вино. Докато є наливаше в чашата, той улови погледа є и каза по адрес на мъжа на Лайза: „Тоя прилича на един немски порноактьор“.
– Мишооо! – тя възмутено го перна по ръката. – На мен ми прилича на Тим Бъртън. Макар че той беше женен за Елизабет Тейлър. Пък и май е умрял.
Втората бутилка вино ги увлече в спомени от младостта. Не че сега бяха стари! Не! Както казваше мъжът є, те бяха тийнейджъри по душа! Само че на нея главата є натежа, очите є започнаха да се затварят. Мишо я подкрепяше по пътя към бунгалото, между притихналите палатки, по леко осветените алеи. Беше свикнала да се опира на ръката му, но кой знае защо изпита тъга и отегчение. Мина є през ума, че не беше забелязала кога Лайза Минели и домочадието є – защото какво друго можеше да бъде!, – са напуснали ресторанта. После се отпусна в леглото и заспа.
Спа лошо. От време на време се будеше, очите є пареха за още сън, а в главата є кънтяха въпроси, които я ужасяваха: „Можеше ли по-иначе да си изживея живота? Какво щеше да стане, ако бях по-упорита с уроците по танци, ако бях спазвала по-строга диета, ако не бях казала на сина си в пристъп на гняв, че съжалявам, че съм го родила толкова рано?“. Заспиваше и пак се будеше от смеха на една Корнелия, която танцуваше под клепачите є, сякаш пълни с пясък, облечена с къса бяла туника, с остро деколте, обсипано с пайети. Обясняваше на публиката, че тази вечер ще го дава по-леко, защото вече е на години и има метална пластина в таза. Мяташе се в леглото, за да провери боли ли я кръстът, или всичко е само сън, Мишо я стисваше в прегръдка и тя заспиваше отново.
Събуди се с първите слънчеви лъчи и реши да отиде да се измие. Прерови багажа за несесера си и хукна към банята на къмпинга.
Точно беше сложила паста върху четката, беше я пъхнала в устата си и тишината в пустата баня я беше поуспокоила, когато Лайза Минели спря пред умивалника до нейния, погледна я в огледалото, усмихна се и също започна да си мие зъбите.
Първоначално Корнелия застина. Не можа дори да є се усмихне в отговор. После започна да търка зъбите си енергично с поглед, вперен в огледалото. По брадичката на Лайза Минели течеше бяла пяна, както и по нейната. Лицето є беше смешно изопнато, погледът – съсредоточен, може би си броеше по колко пъти почиства всяка страна. Водата от двете чешми шуртеше, лампите жужаха. Всеки, който влезеше, можеше дори само по звука да познае, че тя и Лайза Минели си мият зъбите в един и същи ритъм!
Корнелия изплакна уста и се престраши.
„Вие сте Лайза Минели, нали? Извинете за нахалството, но толкова се вълнувам. Гледала съм всички ваши филми, слушам музиката ви. Мъжът ми дори каза, че ако следващото лято имате концерт в Европа, ще ме заведе да ви гледам. Вие само се дръжте! Много съм щастлива, че ви срещнах. Разбирате ли, аз танцувах. Танцувах добре. Предричаха ми бляскаво бъдеще. Учителите непрекъснато ми казваха: „Пази диета и репетирай!“ и аз репетирах. Не знам какво се обърка. Един ден се събудих и то си беше отишло. Онова чувство, нали знаете, дето ще накара човек да танцува дори с метална пластина в таза. Нямаше го. Нищо не се е случило. Цял живот бях учителка по английски. Скоро ще се пенсионирам. Имам прекрасен мъж. Много го обичам. И деца имам – две. Снощи много се зарадвах, като видях, че сте всички заедно. С вашите деца. Навсякъде пише, че нямате. Че само един опит и… Разбирам защо сте крили, семейството трябва да се пази от журналистите. Нали виждам какво става в нашите медии, като зверове са. Но вие сте успели и това е прекрасно. Много съм си мислила как може да имате такъв бляскав живот, а пък да нямате семейство. И съм се чудила, само с блясък живее ли се? Не е ли по-добре човек да има дом, в който да го чакат. То вярно, че понякога му се иска да избяга, но при толкова концерти и спектакли, все ще се намери къде да се спаси човек. Извинявайте. Аз много се разприказвах. Нетактична съм. Мишо все ми го повтаря. Но то е от вълнение. И радост. Разбирате ли…“
Лайза Минели беше прибрала тоалетните принадлежности в несесера си, стоеше неподвижно до нея и продължаваше да я гледа усмихнато в огледалото. Не помръдна и когато Корнелия млъкна, изтощена от вълнение и срам. Постоя, вперила поглед в двете им отражения известно време. После кой знае защо є отвърна на английски с френски акцент: „Поканете мъжа си на танц, госпожо“, намигна є и изчезна, както се е появила.
По обяд Корнелия и Мишо тръгнаха към следващия град – бяха решили да обикалят крайбрежието – и двете не се видяха повече. За радост на Мишо, когато се прибраха у дома, Корнелия се записа на танци.
