Лилия Трифонова
За някои теми се говори трудно с децата. Може би и затова на пазара не се намират често детски книги, които да засягат по-деликатните и тежки теми. Смъртта е такава тема, затова и често родителят не знае как да започне разговор с детето си, когато то попита неизбежния въпрос. С “Книга за смъртта” обаче шведската авторка Пернила Сталфелт прави този разговор по-лесен за започване. Книгата, която е в превод на Росица Цветанова, излезе съвсем наскоро на българския пазар благодарение на издателство “Точица” и Фондация за детски палиативни грижи “Ида”. У нас това е първо издание на книга на Сталфелт, която в родната ѝ Швеция е добре познато име в детската литература именно заради това, че успешно може да пише за понятия, които са трудни за обяснение. “Книга за смъртта” (излязла на шведски през 1999 г.) е част от поредица на Сталфелт, базирана на конструкта “Книга за…”. Така през 1996 г. тя пише “Книга за косата”, а през 2001 г. издава “Книга за любовта”.
Отправна точка на Пернила Сталфелт в “Книга за смъртта” не е смъртта като нещо неестествено, за нея, напротив – това е част от кръговрата на живота, нещо напълно естествено (“Знаем например, че живите неща – като растения, животни и хора – накрая трябва да умрат. Това е важно, за да може онези, които се раждат и започват да растат, да намерят място на земята. Иначе тя ще се препълни”). Друга отправна точка е, че е напълно нормално да не знаем какво точно представлява смъртта, тя може да е мистерия независимо от нашата възраст (“Трудно е да разбереш какво е смъртта… не само ако си малък, но и ако си голям…”). С тези две начални точки Пернила Сталфелт се опитва да отговори на множество въпроси, които изникват в съзнанието на човека относно смъртта, като например “Как изглежда някой след като умре?”, “Кога някой умира?”, “Къде отива душата и къде – тялото?”, “Какво представлява погребението?”, “Какво е завещание?” и още много други. Сталфелт дава на родителите един много полезен пътеводител за обяснение на смъртта на децата: през кратки текстове тя разказва за това какво представлява физическата смърт, как тя се отразява на живите, къде отива човек, когато умре, какви са различните ритуали, с които погребваме мъртвите, как можем да си припомняме за някой покойник, как да съобщим за нечия смърт, а също и по какви начини в миналото са почитали и погребвали починалите хора. В този смисъл книгата е широкообхватна по отношение на различните човешки вярвания.
Ако задълбаем по-навътре, в своята есенция “Книга за смъртта” всъщност развива философски, биологични и антропологични въпроси през един простичък, но прекрасен метод: през искреност и факти, но поднесени и с доза чувство за хумор. Да разгледаме как работи този метод. Искреността е от ключово значение, когато става дума за децата читатели. Затова и в книгата авторката обръща внимание на това, че умират не само животни, растения или непознати хора. Тя застига дори и най-близките ни (“Смъртта може да настъпи толкова бързо. Един ден си имаш дядо. На другия ден може и повече да не го видиш. Тогава ти става страшно празно и тъжно”). Тази прямота относно смъртта на близък човек скъсява дистанцията между абстрактно невероятно и реално възможното и това е едно от забележителните достойнства на “Книга за смъртта” – читателят не е подценен, той заслужава да знае истината такава каквато е, без да му се спестяват потенциално болезнени твърдения. Смъртта обаче е болезнена тема, особено за подрастващия читател, и за да се омекоти ударът от сблъсъка с истината, е нужен хуморът, който авторката използва много уместно. Той служи за своеобразен “дюшек след овчарски скок” и прави възприемането на темата за смъртта по-смилаемо. Хуморът в книгата до голяма степен се дължи и на илюстрациите, които се виждат на всяка една страница, и които са рисувани от самата Пернила Сталфелт. Особено хумористични са онези илюстрации, които са нарисувани на принципа на комикса (с познатото “балонче”, в което се изписват репликите на героя). И всъщност през тези забавни картинки за читателя става ясно, че да се говори за смъртта не е нещо страшно и ужасяващо. Смъртта наистина е деликатна тема, но за нея може да се говори спокойно, може да се говори сериозно, но и забавно.
“Книга за смъртта” е изключително важна и нужна книга не само за децата, но и за родителите. От една страна, няма универсален наръчник за това как да се подготвим за тази част от кръговрата на живота. От друга страна обаче, благодарение на произведения като “Книга за смъртта”, малчуганът може да види, че за непознатите и трудни теми винаги може да се говори. Затова и мисля, че прочитането на книгата е един много удачен повод за началото на по-дълбокия разговор между родител и дете.
Пернила Сталфелт, “Книга за смъртта”, прев. Росица Цветанова, изд. “Точица”, 2020.
