Разговор с художничката Тоня Горанова
Госпожо Горанова, във Вашата творческа биография присъства богато илюстрованото цветно издание на „Приключенията на Лукчо” от Джани Родари. Кое в текста беше решаващо за подхода, който избрахте?
Джани Родари ми е любим автор. Лукчо е първата книга, която прочетох сама. И е завинаги с мене. Много е приказна, неочаквана, забавна и така между другото казва много истини за живота, които така са казани, че остават завинаги в сърцето и ума.
Трудно (с много колебание) приех да илюстрирам Лукчо, защото съм свикнала и обичам илюстрациите от първото издание, не исках други. Но това си е мой проблем. Децата пък приемат илюстраците ми.
Какво беше личното Ви усещане за значимостта на Джани Родари като автор у нас по времето, когато Ви бяха възложени илюстрациите?
Джани Родари във всяко време е актуален, защото е от големите автори, за които няма преходност, нито националност. Той е винаги близък независимо в кои години и в кой край на света се чете.
Съществуват упреци към Родари заради това, че е насърчавал „по-бунтарско” отношение към училищните занимания. Понеже сте работили и върху рисунки за учебници за средното образование по негови произведения, струва ли Ви се основателен този упрек, или намирате такова отношение за по-продуктивно при децата?
Децата са още невкарани в матрицата на възрастните, те са волни, свободни и такъв е разговорът с тях. Сухарски, дидактичен тон е досаден и безсмислен. Джани Родари е точен! Неслучайно ми е любим от детските години и съм запомнила важни истини от него. Той, освен че е забавен, е умен и дълбок.
Илюстрирала съм Джани Родари в учебници. С игра и забава детето неусетно научава и запомня много повече. Така правим нашите учебници (в екип с двама изключителни художници дизайнери). Разговаряла съм с деца и докато те се смеят и ми разказват какво са правили „едни смешни жаби” (мои илюстрации), без да се усетят, ми разказаха урока си от миналата година. Значи съм си свършила добре работата.
За тази цел първо перфектно се научава и синтезира учебният материал и после се превръща в забавна картинка. За съжаление, повечето илюстрации за учебници са само усмихнати личица, които са нито весели, нито казват нещо. Книгите невинаги стигат до децата, но учебниците са при всички деца. И би трябвало всеки, който прави учебник, да е дълбоко отговорен. Учебниците са на ниско ниво, което е престъпление към децата и нацията ни.
Ако трябваше да илюстрирате Родари днес, щяхте ли да търсите нов тип подход?
Не мисля, че днес бих го илюстрирала много по-различно. Да, може би сега ще са по-виртуозни рисунките, но пак ще е в тази посока – свободни, непринудени. Това най-върви за Джани Родари – той пише и мисли свободно. Не е сложно да се измисли засукан, неразбираем стил, но да кажеш нещата просто, ясно, грабващо, могат само много талантливите, какъвто е Джани Родари. Същото се отнася и за рисуването.
Подобен автор има ли шанс да звучи актуално за днешните малки читатели? По какво познавате лично Вие като илюстратор на детска литература дали една книга има потенциала да се превърне в читателски „евъргрийн”? Имахте ли при Родари това усещане?
Съвременна практика е да се произвеждат „евъргрийни” – многобройни и нетрайни?! Истинският „евъргрийн” става естествено, непредсказуемо и е за години. Джани Родари е обичан и актуален и днес. Когато съм рисувала Лукчо, въобще – когато работя, не се замислям дали има шанс да стане бестселър, макар че е приятно (случи ми се в Германия). Решаващо е дали текстът ще те „грабне” (ще е интересна ли и забавна работата) и добър ли е за деца. Пасват ли си талантливи писател и художник, може да се получи хубава книга.
С какво се занимавате в момента? Работите ли по нови заглавия?
Работя от 2006 г. (не непрекъснато) нещо много интересно за мен и се надявам да го завърша тази година, дано.
Въпросите зададе Дария Карапеткова
