Конкурсът „Маргарита Аранудова“ – откривател на млади таланти

Мила Искренова

бр.41/2020

Продължение от миналия брой

  Олеся Пантикина, хореограф и репетитор на Балет „Арабеск” :

Това е първият конкурс за хореография на цялостен (едноактен) спектакъл в България, изключвам хореографските сола и дуети за балетните конкурси във Варна и Добрич. Възникна през 1996 г. по идея на академик Калина Богоева, примабалерина, педагог и хореограф. По това време тя е директор на Балет „Арабеск“ след преждевременната смърт на Маргарита Арнаудова. Още тогава знаех, но сега 25 години и 10 издания на конкурса по-късно, съм убедена в далновидността, жизнеността и адекватността на тази идея за нуждите както на трупата, така и на съсловието и на професията като цяло.

В началото конкурсът беше начин да се създаде нов репертоар за трупата, да се утвърдят нови имена сред младите съвременни български хореографи. Първите участници бяха както вече заявени млади хореографи като Б. Сечанова и М. Искренова, и дори утвърдени имена като М. Градечлиева, така и студенти от първата в България специалност по балетна режисура, създадена от Маргарита Арнаудова към НБУ: и по-късно продължилите под ръководството на Б. Сечанова, А. Пампулова и М. Крънчева. Сред другите участници бяха ярки независими артисти като Г. Борисова, И. Димчев, Р. Михайлов, както и солисти на Балет „Арабеск“ – А. Докева и по-късно А. Наков. Впоследствие в конкурсите се включиха възпитаници на НБУ, специалност „Танцов театър“, на НАТФИЗ , както и възпитаници на НМА „П. Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Така конкурсът се оказа платформа за среща на млади хореографи от всички средища за съвременен танц и хореография в България.

Той е онази брънка, която качва младия хореограф, често хореограф-изпълнител, на следващото стъпало на професионализирането му чрез среща със сериозна трупа и създаването на завършен едноактен спектакъл за голяма сцена, като самостоятелно ръководи творческите процеси с композитор, сценограф, танцьори и технически служби. Съвременният танцьор вече по презумпция е и хореограф заради естеството на методите в обучението по съвременен танц, сред които голяма част заемат различните видове импровизация. Но не всеки изпълнител – импровизатор и хореограф на авторски сола, прави успешно крачката към професионалната хореография – пък не е и необходимо. За тези, които се чувстват узрели за тази крачка, конкурсът е безценна възможност и опит.

Зад създаването на този конкурс стоят няколко жеста. Създавайки „Възпоменателната награда на името на Маргарита Арнаудова“, Калина Богоева извърши жест на творец към друг творец, който е  рядък не само за нашите географски ширини. Вторият жест е към публиката – признание за нейното съпричастие за въздействието на спектакъла. Третият жест (но не на трето място) е към независимите български хореографи – трупата на Балет „Арабеск“ иска да ги опознае и е отворена към тях. Четвъртият жест е към българските композитори: целта на конкурса е да пробуди техния интерес към съвременния танц и да провокира нови творчески контакти между българските хореографи и композитори.

За изминалите години конкурсът показа, че тежи на мястото си. Доказателство за това е, че през него са преминали почти всички знакови имена на съвременния ни танц днес като Боряна Сечанова, артистичен директор на трупата, Мила Искренова, Маргарита Градечлиева, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Иво Димчев, Анна Донева, Станислав Генадиев и Виолета Витанова, Живко Желязков, Асен Наков, Филип Миланов и др.

            Създадени са произведения по музика на значими български композитори като Марин Големинов, Боян Воденичаров, Любомир Пипков, Александър Текелиев, Георги Арнаудов, Асен Аврамов, Добринка Табакова, Петър Дундаков, Румен Бояджиев-син, както и на много други.

Конкурсът е отворен към различните стилове, подходи и концепции за съвременния танц. Това се вижда от разнообразието в подбора на участниците във всяко отделно издание на конкурса, както и в конкурса като цяло. Търси се оригиналност на идеята и автентичност на авторския език, като не се поставят рамки на дефиницията за съвременен танц.

По отношение на музиката конкурсът позволява също различни подходи: подбиране на готова музика – цялостно произведение или колаж, или паралелна работа на хореографа и композитора върху ново произведение. В последно време младите хореографи по-рядко посягат към съществуващи произведения на утвърдени български композитори, а се насочват към млади музиканти, композитори и дори диджеи, техни връстници, с които паралелно създават хореографската и музикалната партитура, като в това взаимодействие музиката е тази, която обслужва идеята на хореографа и това до голяма степен я обеднява.

В международните издания екипът на конкурса предлага селекция от произведения и автори, които счита за интересни и подходящи за формата на конкурса, тъй като се предполага, че непознаването на българските композитори и произведения, от които да избират, би отблъснало чуждестранните кандидати от конкурса. Условието за работа върху българска музика е може би най-голямото предизвикателство за чуждите участници и към него посягат хореографи с доста високо ниво на професионализъм.

Международното сътрудничество на танцьорите с хореографите, както и съизмерването между българските и чуждите хореографи винаги действа в две посоки едновременно: от една страна, откриват се дефицитите, от друга страна, подхранва се самочувствието на българските творци, че техният опит е съизмерим с онова, което се случва по света.

Младата българска съвременна хореография се развива както в танцовите ни центрове, така и чрез сериозно взаимодействие със съвременния танц по света чрез уъркшопи, международни колаборации и образование в чужбина, с което вече има международен характер. Младите хореографи боравят с цялата информация на настоящия момент, като липсва отсяване на времевите пластове в нея. Това не е непременно лошо, макар че понякога за ново се приема добре забравеното старо.

В работите на българските хореографи за конкурса се усеща усилие за надмогване на репрезентативността, често успешно. От друга страна, особено у българските участници има известен стремеж към атрактивност, към уау-ефект, било на ниво танцова техника или чрез визуални ефекти и режисьорски похвати – все външни на иманентно танцовото компоненти. Това, макар и очаквано от българската публика, говори за компенсация на известна несигурност и обеднява търсенията на интересен автентичен танцов език и развитие на танцовата форма, каквито форматът предполага. Това е специфика, която не се отнася за чуждите хореографи, поне не за тези, участвали в конкурсите.

            Вотът на публиката е емоционален вот. Той е и вот на удовлетворение от препотвърждаване на познатото. Майсторството на хореографа е обаче, когато „опитоми“ публиката да приеме непознатото, поднесено по един завладяващ и категоричен начин. Вотът на професионалното жури е предопределен да бъде коректив на вота на публиката. Наблюдавали сме различни криви на приближаване и отдалечаване на двата вота. Все пак в пет от десетте конкурсни издания двата вота съвпадат и това е комплимент както за българската публика, така и за хореографите, успели да постигнат този резултат. Заслужава си да се споменат имената им – Маргарита Градечлиева за „Остинато“, музика М. Големинов (II конкурс); Петя Стойкова за „Кино 2000“, муз. А. Масларски (IV конкурс); Иво Димчев за „Ха ха – картини за разтягане на духа“, муз. И. Димчев (VI конкурс); Асен Наков за „Малки правила“, музика Румен Бояджиев-син (VIII конкурс) и Филип Миланов за „Exit“, музика Добринка Табакова (IX конкурс).

Конкурсът осветява процеси и проблеми, свързани с хореографията и с взаимодействието между хореографията и музиката, и става платформа за дългосрочна работа върху тях. Той е връзката на водещата ни съвременна танцова трупа с младите независими хореографи и с различните средища за съвременен танц в България. Международните издания на конкурса създават нови творчески контакти на българските танцьори и композитори с хореографи от цял свят и популяризират българското съвременно танцово и музикално изкуство извън границите на България. Конкурсът възпитава публика за съвременния танц, като я прави част от процеса на оценяване на творбата и с това й гласува доверие и едновременно й вменява отговорност за своята преценка. Популяризира се името на Маргарита Арнаудова сред младите поколения не само като един от най-значимите български хореографи, но и като хореографът, който чрез репертоара на „Арабеск“ в продължение на две десетилетия възпита в поколения танцьори и публика любов към съвременния танц.  

––-     

Резултатите от Х конкурс за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова:

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА бе спечелена безапелационно от Надежда Дичева за спектакъла „Извивки”.

НАГРАДАТА НА ЖУРИТО бе разделена между хореографите Деян Георгиев за спектакъла „Чисто“ и Таня Кацарова за спектакъла „Next”.

 Жури
Почетен председател – акад. Калина Богоева – учредител на конкурса „Маргарита Арнаудова”
Председател – Боряна Сечанова, артистичен директор на Балет „Арабеск”, хореограф.

Членове: Маргарита Градечлиева, хореограф, Мила Искренова, хореограф, Мария Русанова, критик, Петър Дундаков, композитор, Петър Пламенов, критик, Асен Наков, хореограф

Съорганизатори на конкурса традиционно са Фондация „Калина Богоева” – учредител на наградата, и Министерството на културата.