Едвин Сугарев
Навръх Великден електронният сайт “Кафене” се е погрижил да изведе в началото на своя преглед на днешния печат основните заглавия от българските ежедневници, които обобщават българската съ-битийност по време на най-светите християнски празници. Ето резултата:
“Водещите заглавия в някои български вестници във вторник дават представа за действителността в страната след четири дни великденски празници: „Некрофил намерен мъртъв в килия“, „Разчленен труп открит в тоалетна“, „Пиян бута 8 лв. подкуп на катаджии“, „33-ма оцеляват в пламнал автобус“, „Палили кола на Янко Бореца преди стрелбата“ са новините, на които е спрял вниманието си „24 часа“. „Токов удар уби рибар“, „Велоапаш задигна 13 000 евро от германец в Стара Загора“, пише „Новинар“. „Болна от рак свила Кръстителя“ е заглавие на „Стандарт“.”
Та това е правил българинът по време на Страстите Христови. Трепал некрофили, разчленявал трупове, гепил костици от мощите на Иван Кръстителя. Или поне това е достойното да бъде отразено – според българските медии. Сериозните според българските стандарти – не жълтите.
В случая не става дума за прословутите изисквания на пазара, с който всички издатели извиняват чудовищно ниското – и низко – равнище на своите издания. Не става дума за това, че българите – горди със своята изначална принадлежност към Европа и с чутовната си 1300-годишна история – това искат да четат – и затова това им се предлага.
Става дума за редакционна политика. Същата – както е известно на всеки поназнайващ що е това журналистика – изразява интересите на издателите. Политическите, търговските и мирогледните такива. Редно е прочее да се запитаме какви са тези интереси и какво целят те.
Презумпцията, че медиите отразяват интересите и нивото на осъзнатост на своята аудитория, е само половината от истината. Те не са пасивна, а активна страна в процеса на масова комуникация. Чрез своя подбор на случващото се и чрез неговата йерархизация, както и чрез примерите, които дават за “успешни” стратегии и личности, те оформят до голяма степен съзнанието на своите читатели – тяхната представа за света. И го правят не само за да дресират тези клети полуидиоти да купуват техните продукти – но и защото точно това затъване в чалга-културата, точно това нагнетяване на чалгаджийската представа за света, точно това потъване в престъпното и подмяната на реалните новини със сълзливо описани лични трагедии е изгодно някому.
Изгодно е не за кой да е, а за този, който поръчва музиката. За този, който управлява или се кани да управлява. И в още по-голяма степен за тези, които са зад кулисите. Които са реалните кукловоди.
Те имат интерес българите да живеят в постоянен стрес. Да загърбват – и презират – всеки опит да бъде създадена гражданска общност – и да следват само стратегиите си за оцеляване. Да вярват единствено в това, че всички са маскари. Да се доверяват не на ума, а на мускула. Да чакат да бъдат спасени – и да гласуват винаги за поредния спасител, дето им е обещал манна небесна – вместо да запретнат ръкави и сами да променят живота си. Да чувстват, че живеят в джунгла – и по закона на джунглата да пълзят пред по-силните и да мачкат по-слабите. Да ценят само онова, което става за плюскане, къркане и чукане. Да се винаги нещастни, хленчещи и мърморещи. И при избора между свободата и сигурността да избират винаги последната.
Подозирам как мнозина ще рекат, че преувеличавам и подсилвам черните краски. Бих ги запитал – абе вие можете ли да четете? Да – от книгите вече се отказахте – но вестници поне не четете ли? И това, което четете там – то наистина ли е вашата реалност? Светът, в който живеете – и в който бихте искали да живеете? Това ли са моделите за живот, които искате да следвате – и ценностите, които искате да отстоявате? Това ли е прозорецът, през който гледаме към света?
Не. Никакъв прозорец не е това. Това е пространство не на виждането, а на подмяната. Сляп е, зазидан. И някой вместо реалността е изрисувал някакви дебелашки нейни карикатури – и е изписал тлъсти и трътлести балкански псувни.
