Никола Маринов
в будност агностицирам
между знание и съмнение
прикован за махалото
на вселенския часовник
а в отвъдната тишина
на нощния разум
възхвалявам любовта –
вездесъщия дар, скрития,
осмислител на световете
Неизреченото слово
Мастилницата падна и се разля. ? нямаше усещането, че я е бутнал, но пред очите му се образува локвичка. Взираше се в гъстата, тъмна течност на неизписаното слово и усети древни напеви да извират от него. Вцепенен, слушаше опияняващата мелодия, докато капчиците, падащи от перото се сливаха неусетно, но ключово в съзвучието. И ? като капчица се сля с вечността на песента, докато разумът му не го подсети, че всичко това е крайно необичайно.
Изненадан, понечи да изчисти мастилото, но се спря и заплака изправен пред красотата на тази несъществуваща, според заключенията на разума, песен. Някои от сълзите капнаха в мастилото и постепенен оркестър тихо съпроводи вековните напеви. Отвъд прозореца дъждът слушаше с осезаем интерес.
? потопи перото в песента и се опомни в началото преди разливането на мастилото. Потръпна, изправен пред необяснимата сила на неизреченото слово.
Неподозираната птица
- Ставаш сутрин със свеж спомен от съня. И си казваш – това е незабравимо. По обед забелязваш нещо, което ти напомня на съня – но какво точно? Смътно е, не помниш вече – едва глух отзвук от нощта. А вечер се прибираш, отпускаш се, без изобщо да подозираш, че утре отново ти предстои да забравиш незабравимото.
Разбирах какво се опитваше да ми каже ?, но не разбирах фиксацията му над несъществуващото или може би да кажем – едва съществуващото. То осмисляло съществуващото, твърдеше той – една несъмнено налудна идея.
В разговорите ни нищо, никога не променяше мнението му. И сега, отдалечавайки се от днешната ни среща, размишлявах какво е можело да променя в отминалия разговор. Но преди да успея да подредя в ума си възможно най-убедителната последователност от думи, вниманието ми беше отнето от кацане в периферното ми зрение на една неподозирана птица. Ярките ѝ цветове не изглеждаха присъщи дори за птиците, скрити в дълбините на новогвинейските джунгли. За секунда погледите ни се срещнаха, преди да излети високо в короната на едно дърво, сливайки се с хомогенността на природата.
Исках да заснема тази незабравима необяснимост и усещах как за миг очите ѝ се разкриваха измежду клоните, преди отново да се обединят с неразличимостта. Все пак стори ми се, че успях да направя снимка, но оказа се, че в телефона не е имало достатъчно място, за да се запамети.
Отчасти отчаян се прибрах в старата семейна къща тъкмо когато завя необясним вятър. Високото дърво в двора се люлееше внушително. Токът беше спрял и последвалата скука ми припомни, че прадядо ми е бил орнитолог. Качих се в забравената му таванска стая и заразлиствах древните му книги. Мислех си, че може би из тях щях да намеря мистериозната птица. Прелистих цялата библиотека на фона на всезасилващия се вятър, но не открих в тях видяното по-рано.
В бюрото открих дневниците му и прочетох и тях. На предпоследната страница пишеше, че това е рисунка, изобразяваща представата му, изградена от живот, посветен на изучаване на птицостта, за това как би изглеждала съвършената птица. От очакването ме побиха тръпки, но страницата, последвала анотацията, се оказа празна. Преди да разбера какво точно чувствам в този момент, вятърът захвърли клон от дървото, който счупи таванското прозорче. Заедно с парчетата стъкло, все още държащи отразено небето в тях, връхлетя и неподозираната птица, която се сля с празния лист на прадядо ми, все едно никога не беше излитала от там.
Озадачен, цяла нощ се взирах в рисунката. На разсъмване, несигурен сън ли беше всичко, реших да се обадя на ?. Набраният номер е грешен или непълен.
