Неда-Мария Панайотова
Книгата на американската писателка Закия Мохамед не е обичайна детска книжка, макар на пръв поглед да изглежда такава заради чудесните илюстрации на Андреа Трипке, а и заради красивата история за две деца и тяхното съкровено преживяване на големия свят. Необичайното тръгва от самото заглавие на книгата с нехарактерно детско име – Октомври, което веднага ни усъмнява що за дете е главната героиня.
Самата история на пръв поглед не разказва за нищо кой знае колко необичайно – в нея няма приключения, страшни чудовища и неочаквани срещи. Това не е книга, която те втрещява с чудеса като вълшебни лампи, вълшебни килимчета и духове. От една страна, това е разказ за начина, по който детето възприема света – като невероятен и скъпоценен дар, правейки чудато всичко около себе си със своето въображение – мидичките, пясъка, дърветата, книгите….
Когато и да срещнех Октомври, ъгълчетата на устните ѝ винаги бяха извити нагоре. „Защо се усмихваш?“, питах я аз. „Докосвам се до света“, казваше тя.
От друга страна, това е история и за порастването – понякога трудно и мъчително, и тя разказва за теми, които трогват всички нас. Текстът е малко, но на книга като „Момиче на име Октомври“ не ѝ трябват много думи, за да предаде посланието си. И както самата героиня Октомври твърди: „когато нищичко не казвам, говоря много ясно“, защото понякога най-важните неща не могат да се опишат с думи. А и не е нужно. Те трябва да се почувстват, за да бъдат разбрани.
Книгата предразполага както към по-забавни детски разговори, така и към по-задълбочени дискусии на сериозни теми. Може да служи и с образователна и възпитателна цел, като учи децата на съпричастност и отговорност, тъй като „Момиче на име Октомври“ показва също и какъв отзвук могат да имат действията и думите ни върху околните.
Вероятно повечето деца, а може би и техните родители няма да обърнат внимание на символиката в простичките странности на героинята, нито ще разгледат по-подробно страницата с посвещенията, където биха намерили основното вдъхновение за историята и героите в книгата. Тези читатели ще уловят някое от многото послания на разказа – например това за чистотата, невинността и магията на детството, които отлитат с течение на годините. На тези читатели книгата ще разкаже за живота на две сестри: вечно веселото и причудливо момиченце Октомври, което притежава обаче странна за годините си мъдрост, и нейната пораснала, сериозна по-голяма сестра, която сякаш е загубила част от детската магия в себе си през годините и си я припомня, когато е с Октомври.
Но за онези, които са били по-любознателни и наблюдателни, книгата разказва различна и по-тъжна история, допълваща основната. По-голямата сестра (прототип на писателката) разказва за загубата на своята по-малка сестра, загубила битката с рака като дете.
Любопитно е, че в книгата репликите на Октомври са оцветени, за разлика от останалия текст, което отделя героинята от обграждащия я свят, сякаш не е част от него. По същия начин Октомври е нарисувана винаги обградена от ярки цветове, а сестра ѝ – от по-тъмни и бледи нюанси. Това визуално противопоставя двете като различни опозиции: детство – порастване; щастие – тъга; присъствие – липса; спомени – реалност; топлото минало – студеното настояще. Оттук насетне книгата става много по-лична и читателят сякаш е въвлечен в страниците на стар албум със спомени, които обаче не са избледнели, а греят с небичайна любов и красота. Разглеждаме детските снимки, слушаме историите за вярата, любовта и мъдрото присъствие на сестричката и за това как по-голямата е могла да продължи без нея. Но я е запазила в сърцето си, както пазим невероятността на детството и съкровеността на любимото, вярвайки, че няма край.
Момиченцето на име Октомври, усмихнато и мъдро, е там, за да напомня на хората, преживяващи или преживели непрежалимото, че Светът е още тук, че е все още красив, че някъде все още има добро, за което си заслужава да се живее, че не сме сами.
Тази история е от онези книги, които могат да те изненадат по много начини и за краткото време, докато прелистваш страниците ѝ, стига да си готов да слушаш и усещаш, да те научат на неща, които изглеждат прости, но не са лесни за усвояване: да съхраниш невероятната магия на живота, да съхраниш цветното в себе си, да пазиш любовта и чувството за чудесното и да продължиш да живееш и да обичаш.
Закия Мохамед, „Момиче на име Октомври“, изд. „Каничка букс“, 2021.
