1. Как оценявате изключването на Данте от западноевропейските автори, които се изучават в българското училище?
2. Налага ли ви се и сега да го споменавате, за да направите връзки с авторите, които преподавате?
3. Как учениците възприемаха „Божествена комедия“, докато все още се изучаваше?
4. Ако зависеше от вас, бихте ли го върнали в учебните програми и защо?
Фани Попова, преподавател по български език и литература в Американския колеж в София:
1. Преценката ми е противоречива, защото зависи от фактори, с които е трябвало да се съобразявам като учител.
Творбата е средищна, чудесно илюстрира връзките между античния, средновековния и ренесансовия светоглед. Интересна е като символика за учениците. Изключително полезна в културологичен аспект. Когато съм успявала да запаля интерес, а това се е случвало в езикова гимназия, в класове, в които преобладава хуманитарната ориентация на учениците, часовете са били наистина стойностни. Връзките от типа Данте – Вергилий, Данте – Бокачо естествено надграждат и разширяват ученическия (умишлено избегнах думата читателски) хоризонт. Положените усилия да се вникне в мъдростта и художественото мислене на класическите творци не формират веднага по-високи критерии относно четенето на художествена литература, а постепенно.
Учителят обаче доста често се оказва с пречупени криле в началото на учебната година, когато трябва да направи преценка колко часа ще бъдат отделени за изучаването на Данте и всеки друг автор. Обезсърчаващо е, когато за работата върху такава основополагаща творба се отделят едва 2-3 часа. За успеха на обучението, в което се разчита и на насладата от четенето, е много важно как ще се подходи към текста. Учителят усеща възможностите, качествата на класа и би могъл да избере подходящ вариант, но в началото на учебната година всеки „откраднат“ час за Данте/всеки друг автор, означава ескалация на напрежение до края на учебната година, защото, говоря само за литературното обучение по предишната учебна програма, следват Бокачо, Шекспир, Сервантес, Молиер, Дефо, Шели, Пушкин, Балзак, Мопасан, Гогол, Пол Верлен (тук не включвам авторите от учебната програма за профилирана подготовка). След това трябва да се премине към автори и текстове от Българското възраждане. Това е контекстът, в който са поставени Данте с „Ад“ и „Божествена комедия“. Изобщо не говоря за „ямите“ в системното обучение, които отварят неучебните дни по всевъзможни причини. Понякога учебният процес се стопира внезапно, понякога за по-дълго време, което води до затруднения от всякакъв характер. Не говоря за личния комфорт на учителя, а за случващото се в съзнанието на ученика, в което, за да се реставрират качествено изградени конструкции, отново се изисква време. А то, времето на учебната година, е лимитирано. Компресията е за сметка на качеството на разговора за литературата, която е обект на изучаване.
„Ад“ е много важен текст и за да се приеме от учениците, се иска работа в конкретния час, спокойно, с помощта на учителя. Когато учениците не са пришпорвани да мислят със светлинна скорост, а сами стигнат до логични заключения и прозрения по конкретните въпроси относно творбата, професионално ръководени от учителя, те изпитват удовлетворение в обучението и което е по-важното, оценяват значимостта на художествения текст независимо от епохата, в която е създаден, а всъщност и точно заради нея.
2. Конкретно по старата учебна програма за профилирана подготовка при четенето и коментирането на Гео-Милевата поема „Ад“. Но не само. Културните асоциации за ада се отключват многократно в литературното обучение, и то в различни аспекти – морален, социален, философски. В това отношение изучаването на Данте в училище е изключително полезно за учениците. Благодаря за въпроса! Не искам да се измести „Декамерон“ (като читател и учител го ценя много), но ако аз трябва да избера „Ад“ или „Декамерон“, ще избера „Ад“. С това, струва ми се, отговорих на последния въпрос. С Данте се предлага универсално човешко познание, което е необходимо и фундаментално за литературното обучение, но много повече за културното съзнание на личността.
3. В началото винаги е по-трудно. Когато учителят им помогне да влязат в текста, да разчитат културните му кодове, става интересно и искрата пламва. Така се стига до необходимостта от „открадване“ на часове от друго литературно или лингвистично съдържание, защото естетическата провокация към Дантевия „Ад“ се е случила у учениците. Алегоричното изображение не е пречка, а стимул за аналогии, креативност и по-различен диалог с творбата.
4. Отговорих преждевременно на това питане в края на втория и третия въпрос. Да, ако зависеше от мен, бих върнала тази творба, защото оценявам нейната значимост за стойностното литературно образование. Що се отнася до обучението, което не може да побере обема на художествените текстове, включени в учебните програми, това е друг проблем, но по-горе го засегнах периферно, за да обясня трудностите (моите професионални) при изучаването на Данте/всеки друг автор в училище.
Д-р Владимир Игнатов, преподавател по български език и литература в 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”:
1. Новата учебна програма по литература – конкретно за гимназиалния етап – донесе неизбежните промени, касаещи далеч не само учебно-изпитния материал. Едни автори продължават да се изучават, но с други свои произведения, втори отпадат, а трети – така и не влизат в познатите списъци със „задължителна“, че и с „препоръчителна“ литература. Между вторите и третите се оказа и авторът, считан за родоначалник на новата европейска литература – Данте Алигиери. Без да сме фактологично и документално придирчиви, необходимо е да отбележим, че и в доскоро актуалната учебна програма неговото творчество не бе сред силно застъпените и подробно изучаваните. Изключение правеше самоналагащата се връзка между него и първия му биограф (който и досега е сред задължително изучаваните автори), а друг начин бе − благодарение на вида подготовка – да се навлезе в света на „Божествена комедия“ и да се коментира поне една от частите („Ад“). Данте участваше по усмотрение на учителя и в един продуктивен идейно-тематичен диалог с Бокачо, Петрарка и Шекспир през дяла за развитие на литературните компетентности Човекът и любовта и представите за любимата. Но и тук начинанието бе предприемано едва след като е преподадено всичко друго „по план“. В този смисъл изключването на Данте е ограничаване (но не осуетяване) на и бездруго не големите възможности за пълноценни учебни занимания с него.
Ала всякога има някакви перспективи – учебният час е една своеобразна постановка и добре е, че не знаеш в какъв момент окачената нейде в класната стая пушка ще гръмне. Апропо, 700 години са отличен повод това да се случи (и то далеч не само в нея).
2. Спираме се на него, да. Макар броят на предвидените по тематично разпределение учебни часове да не позволява твърде, използваме възможностите за допустимо съотнасяне – идейно, смислово, проблемно-тематично – между него и други автори, чиито произведения са заложени в т.нар. задължителна подготовка. Несъмнено обаче тук се разкриват трудности и предизвикателства с оглед целите и съдържателната страна на един такъв урок съобразно възрастовите особености и читателския опит на учениците (нека напомним, че по утвърдената, нова учебна програма първият по-сериозен досег до западноевропейската литература се осъществява през втория срок на осми клас – 14-15-годишните читатели все още нямат необходимите интелектуални натрупвания и интерпретативни умения за справяне с по-сериозни задачи за четене, писане и вникване в дълбочина в произведения като „Божествена комедия“).
3. Изучаваше се, и то трудно − в часовете за задължителна подготовка в тогавашния 10. клас, само „Ад“. Трудно – и формално-административно (недостатъчно часове), и смислово-съдържателно (поетологични особености на творбата; хуманитарни проблеми на времето; език, стил и идейно-естетически послания на художествения текст). Но чрез придобитите от изучаването на античния епос и на средновековната култура знания учениците откриха свой път към моралните, ценностните, алегорическите внушения и позовавания у Данте, събрани в неговите космогонични представи. Тук не бива обаче да подценяваме широката популярност и комерсиалния потенциал на съвременната англоезична литература и въздействието на жанрове като трилъра… Проблематична или не, това също е посока, формираща дадени представи и откриваща определени хоризонти.
4. Бих се радвал да присъства отново в учебните програми – заради приятното усещане да си читателски увлечен и учителски, преподавателски изкушен. И още – заради възможностите за приобщаване към и опознаване на тип светогледни нагласи и културноисторически опит; заради перспективите за развиване на умения за анализ и сравнение на конкретни идейни и естетически явления и положения (Античност – Средновековие – Ренесанс; Омир – шестодневите – Данте) предвид културната динамика на времето; заради начините за затвърждаване на усвоените знания за литературните родове и видове. Впрочем това е съвсем приложимо сега в 11. и 12. клас в модула „Критическо четене“, който е преимуществено жанроцентричен, а и втората гимназиална степен на учениците предполага по-различна рецептивна предразположеност и практически и теоретичен опит с текста.
Позволете на това място да изведа и още една причина – заради българската рецепция на Данте и конкретно неотменимия принос в това отношение на Константин Величков, който, с малки изключения, почти не се превръща в обект на наблюдения в часовете по литература. Опитът в случая е макар по странични пътища да има възпитаване в чувство за културна принадлежност и памет за родното в съприкосновението, диалога с чуждото.
Росица Игнатова-Василева, главен учител по български език и литература в 18 СУ ,,Уилям Гладстон“:
1. В Учебната програма по литература за Х клас – първо равнище – в сила до учебната 2018/2019 година присъстват следните очаквани резултати:
– „познава развитието на европейската литература със следните автори и произведения: Бокачо – „Декамерон“, Сервантес – „Дон Кихот“, Шекспир – „Хамлет“, Молиер – „Тартюф“, Д. Дефо – „Робинзон Крузо“, Ал. Дома – „Граф Монте Кристо“, Балзак – „Дядо Горио“, или Стендал – „Червено и черно“, Пушкин – лирика, Гогол –„Шинел“, Мопасан – „Бел ами“, Верлен или Рембо – лирика“.
В този смисъл Данте не е присъствал в задължителните произведения и в предходната учебна програма. Той е включен в нея само като автор по избор в Стандарт 3 в програмата за второ равнище, където е посочено, че на учениците трябва да се даде възможност да се запознаят с основни проблеми на европейската литература и освен изучаваните на първо равнище автори и произведения да познават (по избор) и някои от следните: Данте Алигиери – „Ад“, Петрарка – „Канцониере“, Шекспир – „Ромео и Жулиета“, Корней – „Сид“, Молиер – „Дон Жуан“, Шилер – „Разбойници“ и др. В изброените възможности на първо място е Данте само с „Ад“, но във втората колона е конкретизирано, че трябва да се усвои един автор от Ренесанса от следните: Данте Алигиери – „Ад“, Франческо Петрарка – „Канцониере“ или Шекспир – „Ромео и Жулиета“, т.е. могат да бъдат предпочетени други автори вместо него.
Нямам точна информация какъв процент от учениците са изучавали БЕЛ на второ равнище в 10. клас и дали учителите са включвали Данте в разпределенията си, но мога да споделя личните си впечатления, че е имало такива, но са били единици. По тази причина и в сегашната програма никой не го възприема като „изключен“, тъй като той не е присъствал в ЗП.
2. В обзорния урок за Ренесанс винаги включвам Данте – както преди, така и сега. При изучаването на някои автори от българската литература правя такива връзки и съпоставки – при Гео Милев най-вече.
3. В обзорния урок, когато съм включвала информация за Данте, част от учениците винаги са проявявали интерес – още повече, че някои от тях имат известни познания, тъй като в съвременната култура и литература има множество интерпретации, филми, даже и игри, свързани с „Ад“.
В 10. клас само в 1-2 паралелки съм имала часове за ПП. Като индивидуално задание съм давала проекти на определени ученици, свързани с „Божествена комедия“. Впечатленията ми са, че по този интерактивен начин се събужда интересът към творбата и към автора, но ако трябва всички да работят със самия текст на творбата, учениците се затрудняват много.
4. В учебната програма за 8. клас присъства следният текст: „Литературните компетентности може да се изграждат на базата на посочените в програмата творби и на други тематично близки текстове по избор на учителя“.
Той дава възможност на учителя да включи Данте по своя преценка, без да е посочен като задължителен в програмата. Считам този вариант за много добър с оглед на много текстове в 8. клас и не бих внесла промени в него – той дава достатъчно свобода според учениците и наличието на време да бъдат добавяни автори и творби по избор. За голяма част от учениците Данте е труден за изучаване, така че учителят ще прецени дали е уместно да го включи, или не. Аз бих го включила в обзорния урок за Ренесанса (както и досега) или като задание за проект/презентация на отделни ученици, които проявят интерес.
Радина Попова, заместник–директор по учебната дейност,
учител по български език и литература в Националната финансово-стопанска гимназия
1. Всяка промяна – в случая – изключване – бихме могли да оценим като празнина и като възможност. Ако се фокусираме върху първото: липсата, празнотата, може би ще страдаме повече и няма да успеем да приемем и с въодушевление нововъведенията в българското училище. Ако приемем това премахване на автори и творби като възможност, може би ще провокираме нашия творчески потенциал, нашето педагогическо любопитство и търсачество да намерим път към сърцата на младите хора с онези текстове, които са част от новите учебни програми, а защо не и да намерим решение как онова, което вече го няма, но ние смятаме за важно и основополагащо, да стане част от онзи образователен модел, който ние сега изграждаме. Не бива да се тревожим толкова от промените. Всеки учител, натрупал известен опит, има своите вътрешни страдания за нещо, което вече го няма в учебните програми. Но има и своите радости от срещите с новото – и те мисля, че го поддържат педагогически „жив“. Да, „Божествена комедия“ на Данте Алигиери е основополагащ текст, той дава много отговори за случилото се и случващото се в европейски контекст. Но българското училище трябва да има потребността не само да среща учениците с онова, което строи „темелите“, а и с онова, днешното, което е не по-малко важно в процеса на порастването на всеки млад човек. Лично аз имам своите болки за „празнините“, които налагат учебните програми, но не по-малко силни са и болките ми, че все още не сме достатъчно в съвременността.
2. Да, разбира се. Няма как да размишляваме дълбоко за Гео-Милевата поема „Септември“, ако не се докоснем и до неговата творба „Ад“ и да не я свържем с Дантевото произведение. Но това е само един от многото примери. Всички добре знаем, че са възможни и съзнателни, целеви завръщания към други текстове, и спонтанни такива. Връзките с Дантевата „Божествена комедия“, разбира се, могат да са и напред, и назад във времето. Благодатна е възможността да се говори за него, когато се преподава „Средновековие“, макар че изисква повече време. Поне за мен най-вълнуващо е да се показват на учениците допирите на различни културологични полета, да се провокират уменията им за съпоставително четене и тълкуване на творбата от 1472 година и Балзаковата „Човешка комедия“. Но нека да бъдем открити. Днес все по-важно е освен „литературното говорене“ за автори и творби и друг тип говорене. За сегашната работа в българското училище ми се струва, че стават все по-ценни връзките, които правим и търсим не само с други автори, които преподаваме, но и с други светове, които са извън литературата.
3. Понеже искам да съм искрена, трябва да призная, че доста отдавна не съм преподавала Данте Алигиери, той и във формàта на вече старите учебни програми бе част от профилираната подготовка в 10. клас. Дори и в гимназиите, в които предметът български език и литература е бил профилиращ предмет, такова бе предишното училище, в което преподавах, невинаги е имало възможност за работа в допълнителни часове – т.е. за истинско надграждане и обогатяване на палитрата от литературни произведения, които предлагаше програмата от така нареченото второ равнище в рамките на десети клас само с три часа седмично. Но поводи за разговор за времето на Данте, за начина, по който Данте рисува ада, за ключовите фигури на водача, пътуващия човек и идеалната жена, за богатата гама от символи в това произведение са съществували. Мисля, че голямото педагогическо предизвикателство за учителя е да открива възможностите – може би невинаги целево и по план, но да не спира да търси поводи да прокарва мостове към други текстове.
4. Може би няма еднозначен отговор на този въпрос. От една страна, ние, учителите, продължаваме да се вълнуваме от въпроса какво има и какво няма в учебните програми и да имаме своите читателски пристрастия. От друга страна, мисля, че е дошло времето в нашата работа да бъде стремежът да търсим отговорите не толкова на въпросите КАКВО и КОЛКО (без да ги подценявам), а на въпросите ЗАЩО и КАК. И тези въпроси да ни карат да търсим решения за усвояването на много по-широк спектър умения от учениците. И отговорите на такива въпроси да можем да намираме, като работим с различни текстове.
Да, може би погледът към Дантевия художествен свят е нужен – точно заради многото възможности за междутекстов прочит, заради възможността да боравим с части от неговия текст като своеобразен код, който има своите присъствия и полагания в съвременния ни свят. Можете да предположите, че това е отговорът на читателя в мен. Но ние добре знаем, че срещата с Дантевото произведение не е лесна за подрастващите. Все по-отчетливото ни отдалечаване на нас като хора от 21. век от неговия свят буди и друг тип трудности (дори и чисто езикови) и провокира и друг тип размишления. Затова и отговорът на учителя в мен се колебае и като че ли не иска да бъде едностранчив. Мисля, че голямото предизвикателство към такива автори и такива текстове и тяхното присъствие в учебните програми е, че си струва да гледаме на тях като възможност да предложим интердисциплинарност и така да спрем да се опитваме да създаваме с тях „чисто“ литературни докосвания. Струва ми се, че е дошло времето да се поразместят границите на предметите и да се създадат нови учебни предмети и „Божествена комедия“ на Данте Алигиери отправя пред училищния и академичния свят и такъв тип провокации. По този начин, без да искам, се върнах към една вече дискутирана тема – за свободата на педагогическите решения. Такава силна потребност имаме от нея! 🙂
