Тед Хюз
Новолуние през януари (1967)
Някаква отломка,
пернала голямото око,
прекъсва сигнала му.
Главата, отсечена, докато зяпа,
не усети нищо –
само се килна леко.
О, самотна
мигла върху потъмняващата
ивица кръв, О, смъртоносно плаване!
Замръзналият
в тайнствения
ефир
предприпадъчен писък на Шели
опитва да се размрази, докато самата
нула губи съзнание.
Първият урок на Гарван (1970)
Бог се опита да учи Гарван как да говори.
„Любов” – рече Бог. – „кажи Любов”.
Гарван зейна и бялата акула се изтряска в морето
и се затъркаля надолу в търсене на собствените си дълбини.
„Не, не” – рече Бог, – „кажи Любов. Просто опитай: ЛЮБОВ”.
Гарван зейна и синя муха, муха цеце, и комар
се спуснаха към
разните си там тенджери с месо.
„Последен опит” – рече Бог. – „сега, ЛЮБОВ”.
Гарван се разтрепери, зейна, повърна
и една чудовищна мъжка глава,
която въртеше очи и мърмореше възражения,
се изтряска на земята –
и Гарван повърна отново преди Бог да успее да го спре.
И една вулва падна върху мъжкия врат и се стегна.
Двамата се бореха на тревата.
Бог се мъчеше да ги раздели, псуваше, оплакваше –
Гарван виновно отлетя.
Как водата започна да ромоли (1970)
водата искаше да живее
отиде при слънцето върна се разплакана
водата искаше да живее
отиде при дърветата те изгоряха тя се върна разплакана
те изгниха тя се върна разплакана
водата искаше да живее
отиде при цветята те повяхнаха тя се върна разплакана
искаше да живее
отиде при утробата срещна се с кръвта
върна се разплакана
отиде при утробата срещна се с ножа
върна се разплакана
отиде при утробата срещна се с ларви и гнилоч
върна се разплакана искаше да умре
отиде при времето мина през каменната врата
върна се разплакана
отиде да търси нищото в пространството
върна се разплакана искаше да умре
докато сълзите ѝ не свършиха
легна на дъното на всички неща
безумно изтощена безумно чиста
Малокръв (1970)
О, малокръв, която се криеш от планините в планините
ранена от звезди и капеща сянка,
глътнала лечебна земя.
О, малокръв, малка безкостна малка безкожна,
която ореш с труп на врабче,
жънеш вятъра и вършееш камъните.
О, малокръв, която биеш барабан в черепа на крава,
танцуваш с крака на комар
със слонски нос с крокодилска опашка.
Станала си толкова мъдра толкова ужасна
смучеш от мухлясалите цици на смъртта.
Седни на пръста ми, пей в ухото ми, О, малокръв.
Уидоп (1979)
Там, където нямаше нищо,
някой е сложил изплашено езеро.
Там, където нямаше нищо,
се разшириха каменни рамене,
за да го крепят.
Вятърът измежду звездите
се гмурна, за да помирише трептенето.
Дърветата играеха в света с притворени очи,
хванати за ръце.
Някакви бурени пълзяха наблизо със страх.
Нищо друго,
освен когато чайката духне през
скъсаното в плата
от нищото в нищото
Превод от английски: РУМЕН ПАВЛОВ
