Рени Йотова
Когато журито на най-престижната френска литературна награда „Гонкур“ обяви своя лауреат за 2021 г. – сенегалския 31-годишен писател Мбугар Сар за романа му „Най-тайната памет на хората“, интересът към сенегалската литература нарасна. Това признание напомня, че литературата на френски език надхвърля пределите на Франция. С налагането на писатели, творящи на език, който изначално е чужд за тях, писатели с множествена идентичност, френскоезичната литература се мисли като световна литература. Един от нейните стожери – поетът Леополд Седар Сенгор, обогатява поезията на френски език с изящна словесност, белязана от африкански ритми подобно на черната жена, която възпява в едноименната си поема: „Жена в голотата си черна, жена, в своя цвят пременена, обкичена в своите форми прекрасни!“.
Европейските мореплаватели, най-напред португалци, се появили в Сенегал през XV в. Те изнасяли оттам каучкук, подправки. Именно от XV в. Африка става поле за лов на чернокожи. Търговията с роби забавила за дълго време развитието на сенегалския народ. Към средата на XVIII в. устието на р. Сенегал и редица пунктове по крайбрежието били завладени от французите. Те основали „Сенегалската търговска компания“, която до 1766 г. имала монопол върху търговията с тази страна. През 1898 г. Сенегал бил изцяло завладян, а в 1904 г. е включен в състава на бивша френска Западна Африка. След провъзгласяването на независимостта на страната през 1960 г. френският остава официален език. В периода 1930-1950 г. едни от най-известните писатели са Бираго Диоп, чиято поема „Дъхът на прадедите“ се изучава във всички сенегалски училища, Абдулай Саджи и Леополд Седар Сенгор. От следващото поколение (1950-1970 г.) се открояват Усман Сембен (който се радва на няколко превода на български език) и Шейк Хамиду Кан. През седемдесетте години Мариама Ба пише един от първите феминистки текстове в Африка „Едно тъй дълго писмо“ и прокарва пътя на женските гласове на Сенегал, представени от скандалната Кен Бугул, Сокхна Бенга и Анна Ли Нгайе от най-младото поколение. Трима изявени сенегалски интелектуалци Сулейман Башир Диан, Фелуин Сар и Амиду Ан, добили международна известност, показват с творбите си как Африка търси своя път и как гласовете є отекват все по-гръмогласно в утвърждаването на своята идентичност на световната сцена.
В една тиха съботна утрин през юни 2022 г. посещавам къщата музей на Усман Соу в Дакар. Единствен посетител съм и мога спокойно да се насладя в усамотение на скулптурите на един от най-изявените сенегалски творци, запленил френската столица със забележителната си изложба на Пон дез’Ар, открита на 20 март 1999 г. Усман Соу вдъхва на телата в своите скулптури едно осезаемо присъствие, една спокойна сила. На 29 юни 2019 г. е открит площад „Усман Соу“ в Париж. Този кинезитерапевт по професия започва да твори на 50 г. и се утвърждава като един от онези хора-мостове, които черпят вдъхновение от корените на своята африканска култура и политат с крилете на духовността на различни религии. „А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител“ (Евангелие от Марк 6: 24).“ „Главата на Йоан Кръстител“ се смята за един от шедьоврите на Усман Соу – с угаснали очи, покрити с мрак, полуотворени устни, готови да прошепнат тайнството. Смъртна маска увековечаваща неизказаното, от която лъха заклинателна сила, като молитва за помирение.
Дори българската и сенегалската литература да не са имали много допирни точки, в този брой ще прочетете как стиховете на Ботев прозвучават в далечния Дакар.
