Ренета Божанкова
Уважаеми колеги,
Нека поздравя първо всички за новата академична учебна година, да е добра и успешна!
Имам честта, за което благодаря на нашия декан проф. Личева и на деканския съвет, да кажа няколко думи в началото не само на учебните занятия, но по-важно, в началото на път, по който първокурсниците тръгват от днес. Избраната тема за технологиите и за изкуствения интелект едва ли е учудила някого, тя е налична без изключение във всяко академично слово в университетите по света тази есен на 2026 година.
Началните две десетилетия на века действително преминаха в ентусиазирани въвеждания в нашия живот на всичко с определение „дигитален“. Образованието, както се полага, бе в почти първа позиция. Гордеехме се с компютърните зали и скоростните връзки, с цифровите библиотеки и достъпа до глобалните бази данни, с електронните системи за обучение и академична комуникация. Всички те са вече не новост, а среда на обитаване, от която и вие сте част. Тя ще ви служи, обаче не разчитайте само на нейната организираност, а опознайте реда и традициите на Алма Матер. Поглеждайки назад към моите студентски години, мога да сравня какво се е променило и какво е същото. Изброените технологични придобивки – инфраструктура и приложения, несъмнено са промените, но по-важно е това, което е същото – красивата ни сграда, уютният университетски двор в сърцето на града, аудиториите и библиотеките, стъпалата, които водят нагоре.
Скъпи колеги, четете великите книги на миналото, художествената измислица ще разгърне въображението ви, ще развие съчувствието и разбирането на другите хора, ще разкрие миналото и ще подскаже предстоящото. С моите студенти и докторанти често обсъждаме утопии, антиутопии, фантастика. Литературата на миналото е като репортаж от бъдещето, често по страниците се мяркат чудати образи, които са станали част от съвременния свят, умни машини включително. Въпросът, който те ни предизвикват да зададем, е вече не как се е стигнало до тези изобретения, а как да живеем с тях и да опазим човешкото.
През годините, които идват, вероятно неведнъж ще се питате за правилността на посоката на своя избор във време, когато филологията може би звучи твърде традиционно, макар и благородно класически. За себе си имам кратък отговор защо сме тук – защото сме очаровани от езика. Всичко друго е след неговата сила, магия и власт. Отделете време в началото на филологическото си образование именно на езикознанието, така ще имате най-здрава основа за всичко, което после ще изграждате като знание и научно изследване – от историята и съвременното състояние на езиците и литературите до методиката на преподаването им и медийните им превъплъщения.
Но ако сте очаровани и от технологиите, в нашия факултет и в полето на филологиите ще намерите много възможности за теоретични и практически занимания, които ще ви направят трудно заменими в професионалните области, към които ще се насочите. Компютърната лингвистика и дигиталната хуманитаристика, които предлагат различен от познатия път за изследване на езика и текстовете, са само част от възможните посоки и преподавателите от нашия факултет предстои да ви подготвят за работа в тях.
В течение на последните няколко години и стремително през последните месеци изкуственият интелект чрез различните негови модели и агенти наложи смяна на цели и обекти повсеместно, във филологията също. Започнахме в началото на века от дигитализация на текстове от всички епохи, за да запазим културното наследство, преминахме през прилагане на така нареченото отдалечено или дистантно четене на масиви от текстове от дигиталните очи на компютрите, вложихме много в обработката на естествения език и машинния превод. Днес обаче ни занимават нови, следващи проблеми като тези за дигиталната етика във филологическите изследвания, която ни поставя пред огледалото на резултатите от дигитализацията. За повече машинни анализи на хиляди страници е нужна все повече енергия, която вземаме от земята си, иначе казано, колко природа ще се похарчи, за да проучим във всички дигитализирани корпуси и библиотеки например темата за гората в българската литература. Или да погледнем към още един аспект на дигиталната етика каквото е дописването с участието на ИИ на текстове, никога незавършени от реалните си автори. Доколко е приемливо това, как премоделира или деформира представите ни за литературната класика и нейните послания – това са въпроси, очакващи решенията ни.
Новите технологии пренасочват изследователското ни внимание и към анализа на изказа на моделите за ИИ, с които всеки ден общуваме, към проучване на стилистичните особености на казаното и написаното от тях и влиянието на конкретни отделни човешки езици. Дали в тези глобални мозъци, подхранвани от нас, не се случва новото „смесване на езиците“, нов Вавилон, който хуманитаристите периодично използват като метафора и по-рано, но сега да му е дошло времето? Вие сте тези, които ще наблюдават процесите в гигантската световна лаборатория на дигиталните медийни и комуникационни пространства в реално време и ще ги изучавате, но и ще търсите мястото на нашия, българския език, култура и история. И тук от технологиите стигаме до отговорностите не само водени от нишката на мисълта за филологията днес, но и защото технология и наука без отговорност, без признаване на абсолютната ценност на човешкия живот, личност, дух, колкото и приповдигнато да звучи, са безусловно неприемливи. Надявам се, че това, което носите от семействата си и училището като опора, нравствена и културна, ще ви води и в университета и ще предадете нататък, защото една от ролите ще е да сте хора-учители във време, в което ще се правят всички опити умни машини-учители да ви заменят. Възможно е тогава учителството да не е просто работна позиция, а мисия, която ще трябва да изпълните. От днес погледнато, системите за изкуствен интелект знаят и могат неизмеримо повече от нас. Предстои ви да решите как и доколко да разграничавате човешкото от дигиталното. Със сигурност е по-добре да се избере сътрудничество вместо враждебност.
Да се върнем още малко към това, което можем да направим с технологиите. Дигиталната хуманитаристика например чрез методите и инструментите си дава възможност да се изследват едновременно хиляди текстове за секунди и да се откриват макротенденции в развитието на езика и литературата през вековете; геопространственият анализ и културната картография визуализират дигитално маршрути на герои от книгите, но и пътешествията на техните автори, разпространението на жанровете или странстването на сюжетите; математически графи проследяват социални мрежи и скрити връзки между исторически личности или литературни персонажи; стилометрията помага да се установи авторството на анонимни или оспорвани текстове от дълбините на вековете или да се разпознае по дигиталния отпечатък скрития зад псевдоним съвременен писател в мрежата. Сред темите на дигиталните изследвания в хуманитаристиката са още еволюирането на четенето и промените, до които водят неговите дигитални формати, прераждането на книгите в цифрови обекти, наблюдения на това как се разказват истории в дигитална среда във видеоигри, в хипертекстова и интерактивна литература и как могат те да се сравнят с додигиталните литературни светове. Това е една от най-привлекателните зони на филологическото знание – от древните сказания до днешните разноформатни кратки записи в интернет, а във филологическия факултет можете да се научите да анализирате разкази, да пишете истории, да ги редактирате, да ги подготвяте за публикация, да ги превеждате. Всичко около нас е разказ, ние сме изтъкани от разкази – микроразкази като съобщение в социална мрежа или многотомни романи, разкази за сегашното и миналото. Технологиите помагат да ги прочетем, напишем, запазим, но да ги преживеем можем само ние, хората. Ще добавя нещо друго тук: ако знаем само един от разказите за личност, събитие, творба, знаем твърде малко; търсете другите истории – скрити, забранени, забравени. Те често са именно в написаното преди нас, а както е казано в един роман, „ръкописите не горят“. Впрочем вие току-що започнахте да събирате частите на един свой разказ – този за университета от ваше време. Пазете тези късчета преживяно и памет, записвайте ги, буквите ще останат и след цифровите времена.
Така споменахме и главната дума в заглавието – буквите. Предполагам нямате търпение да видите дали накрая ще се появи цитат от Черноризец Храбър, все пак сме във Факултета по славянски филологии. От съчинението „За буквите“ може да се цитира немалко, но избирам едно изречение, посочващо дълга на следовниците: „Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за първи път“. Наследяваме толкова много от предците си, да го пазим и продължим – езика, литературата, културата и университета, разбира се.
Академичната традиция предполага да се нарича всеки випуск по годината на завършване и по този ред би трябвало вие, първокурсниците, да сте Випуск 2030. Число, което за родените през отдавна миналия вече ХХ век като мен напомня кадър от фантастичен филм. Но дотогава ви чакат академични делници и празници, дни и нощи над книгите и пред екраните. Вземете всичко, което университетският живот ви предлага – учене, конференции, спорт, стажове и стипендии, още един чужд език, и още един, и още един… Това е скъпоценно време, което ще ви срещне с хората от вашето бъдеще, ще ви предложи немислими преди начини за общуване със света.
И накрая още нещо, вслушайте се в думите и научете академичните химни – така ще усетите значимостта на старинната университетска традиция и ще обозначите своята принадлежност към нея.
На добър час, колеги!
Текстът е произнесен като академично слово към първокурсниците на Факултета по славянски филологии при откриването на академичната година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 1 октомври т.г. в Аулата на университета.
