От „На изток от Арбат“ (1972)
Ханна Крал
На булевард „Гогол“ в Москва, в двореца, който някога е принадлежал на търговеца и театрален меценат Зимин, се помещава Централният шахматен клуб на СССР. Негови членове са майстори, гросмайстори и шахматисти I категория и са пет хиляди. В теренните клубове участват шахматисти, които не са майстори и които наброяват четири милиона. Неорганизираните шахматисти и феновете на тази игра са няколко пъти повече.
В залата на клуба има изложба. На челно място стои фотография на Ленин, играещ шах с Горки.
Диаграмите показват как в Съветския съюз нараства кривата на интереса към шаха. Преди революцията има пет хиляди шахматисти, през 1933 г. – триста хиляди, през 40-те години – огромен, рязък скок. Оттогава статистиката борави с милиони.
Какви са хората, които играят шах?
В Централния клуб членуват диригент от „Большой театър“; режисьор, класик на съветското кино; драматург на театър „Современник“; директорът на Института за съветски метали; писател. – Има обаче и обикновени хора – казва директорът на клуба. – Например? – Например инженери. – А още по-обикновени? – Е, по-обикновени от инженерите вече няма. А, извинете, има. Един колхозник. – Извинявай, как се казваше този, нашият колхозник? Дето идва с гумени ботуши. – Шевохин. – Аха, да, Шевохин. Овчар. Честна дума, овчар е. Завършил е седми клас, под влиянието на шаха започна да чете книги по темата, след това книги на други теми, а сега започва да обича музика. Шахът изключително развива човека. А защо и досега идва в клуба с гумени ботуши? За да го подчертае.
Изобщо хората растат под влиянието на шаха и тогава престават да са работници. Имаше например един корабен огняр, един ковач и един носач. Ковачът стана гросмайстор и синдикален деец. Огнярят стана майстор, пътува в чужбина, не работи и е на държавна издръжка. Носачът вече следва задочно.
Шахът е компенсация
Гросмайсторът Авербах – начален редактор на списание „Шахматът в СССР“ – отбелязва, че често шах играят хора, на които нещо им липсва. Дори сред членовете на Централния клуб има четирима незрящи и няколко инвалиди. В село Перловское живее шахматистът Борис Пуганов, който е загубил двете си ръце и двата си крака във войната. Първо е мислел за самоубийство. Когато става известен шахматист, животът му придобива смисъл – дава съвети на местните жители, авторитет е за младежта, в дома му има шахматни часовници и масички с шахматни дъски, на тях нанася партиите, които играе кореспондентски. По цял ден обикаля между масичките, размишлява и премества пешките с чуканчетата на ръцете си.
Шахът е източник на престиж
Престижът на известния шахматист може да се сравни само с позицията на учен или примабалерина на „Большой театър“. Шахът (на равнището, на което играят Спаски или Тал) се смята за интелектуална игра. Това не е бруталният бокс или плебейският футбол. Изявените шахматисти в своите публични изказвания за шаха се колебаят между определението „наука“ и „изкуство“. И двете са много привлекателни и придават благороден привкус на тази игра.
Когато тече мачът от световното първенство (пред театъра, в който се провежда, стои хилядна тълпа, а пред клуба, от който шахматистите излизат, за да се отправят към мача, уличното движение е напълно парализирано), пресата предава в следния стил:
Стъпва по родна пръст, посипана по тротоара! Сънародниците на Тигран са я донесли от Армения! (За Петросян).
Всички се втурват към входните врати. Чуват се възгласи. Иззад ъгъла се появява неговата волга, която се движи бавно по пътя. (За Спаски).
Ясно, че битката ще е драматична. Моите симпатии са на страната на Борис. (Изказване на Юрий Фокин – политически коментатор на Всесъюзното радио и Централната телевизия).
Няма да има реми. (Изказване на А. Таланов, бригадир на комунистическия труд, шлосер от завода „Моссельмаш“).
Дали Борис Спаски е самонадеян? Не бих могла да кажа. Дали може да се каже за английската кралица, че е самонадеяна заради своето кралско превъзходство? Тя просто е кралица. А Борис Спаски просто е Борис Спаски.
Ако известните съветски шахматисти искаха да използват своята позиция, техният живот би бил несравнимо по-лесен от живота на другите съветски хора.
Михал Тал, бивш световен шампион по шахмат, разказва, че няма трудна ситуация, от която името му не би го измъкнало. Веднъж бил задържан от милицията – прекарал нощта в чакалнята на гарата с много младо момиче. Момичето дремело, защото нямало къде да преспи – пристигнала от Рига, за да подкрепи Тал, а Тал седял с нея и размишлявал над отложената партия. Когато ги завели в комисариата, се оказало, че трябва да чакат, защото другарят комендант е много зает. Комендантът бил зает няколко часа, а когато най-накрая Тал сам нахлул в кабинета, видял коменданта, който стоял над шахматната дъска, на която била вчерашната му недовършена партия. След това комендантът сам постлал легло за Тал, направил вечеря, а подозрително младото момиче нахокал за това, че губи ценното време на гросмайстора.
Шахът е лекарство
Отскоро се прилага в съветската психиатрия. Улеснява контакта на лекаря с болния, следователно и лекарите, и пациентите се учат да играят. Това има особено приложение при шизофренията. Болните с нежелание осъществяват контакт с околната среда и именно чрез шаха се отварят – в реакциите, емоциите, начина на мислене. Шахът е един от методите за установяване на диагноза, но понякога е и лекарство. Михал Тал има подходяща историйка и на тази тема. (Приятелите му се кълнат, че историйките на Тал са автентични.) Някакъв лекар психиатър го поканил да изиграе партия с пациент, чиято болест се проявявала единствено в това, че се смятал за най-добрия шахматист на всички времена. Разказвал, че е побеждавал и Алехин, и Капабланка. – Някой – казал лекарят – трябва да го победи.
Поканил болния и Тал при себе си. Не разкрил кой е Тал. Наредили шахматната дъска. Болният махнал няколко фигури от дъската – за да даде шанс на противника. – Не, не – протестирал Тал – моля да ги оставите. Тал играл доста небрежно и когато забелязал грешката си, вече било късно. Загубил.
– Е, не се притеснявайте – казал онзи – като за дилетант играете съвсем не зле…
През 1961 г. Тал бил световен шампион по шахмат. За неговия противник не бил чувал никой с изключение на лекаря от болницата за психично болни в Рига.
– Да играем още веднъж – нервно помолил Тал.
– Никога друг път – разказва – не съм играл с такова напрежение. Нито една партия на световните първенства не съм приемал толкова сериозно. И нито една партия в живота си не съм спечелил с толкова усилие…
След няколко седмици пациентът бил изписан от болницата. В годишнината от революцията в Рига се организират публични шахматни турнири с участието на майстори. На един от тях Тал видял „своя“ пациент. Поканил го на партия. Направил няколко хода – Тал замръзнал. Неговият противник играл стандартно, без въображение, скучно. И Тал разбрал: този човек вече бил напълно здрав.
Шахът е педагогически метод
Играта на шах отлично въздейства на цялостното развитие на хората. Учи на логика, умение за предвиждане, прецизност и дисциплина на мисленето… Опитали да приложат тези достойнства на шаха в училище. В няколко класа на основни училища в Москва, Ленинград и Мелитопол започнали да учат децата да играят на шах и това дало отличен резултат. Децата, които играят систематично, се развиват по-бързо интелектуално, учат се по-добре от своите връстници, по-рядко остават да повтарят. В Павлиш, в селското средно училище, ръководено от Васил Сухомлински, играта на шах е задължителна за всички деца без изключение. Без шах няма как да си представим нормалното развитие на интелекта и паметта на детето – казва Сухомлински, най-известният съвременен педагог, сравняван с Макаренко и Корчак.
Шахът е и претекст за анализ на литературния текст. Гросмайсторът Авербах прави анализ на поемата „Шах“ на Ян Кохановски. Твърди, че това е първият в историята на шаха мач на претенденти (става въпрос, както помнят читателите, за мач на претендентите за ръката на принцесата Анна). След това въз основа на поетическия разказ пресъздава протичането на играта, която започва с движение на пешката d2-d4, на което черните отговарят с d7-d5. Играта не приключва първия ден, следователно – твърди Авербах – Кохановски, както подобава на опитен коментатор, подробно анализира отложената партия, за да могат зрителите сами да оценят шансовете на страните. Самият Авербах внимателно проследява тези шансове и представя две нелоши възможности за мат… Накрая защитава Кохановски от самия него. Поетът признава в творбата, че е заимствал от италианския поет Вида, така че Авербах изследва тази поема, за да заяви, че матът с цар и топ, с който при Марко Вида бог Меркурий побеждава Аполон, е просташки, докато ендшпилът на Кохановски е на отлично шахматно равнище. Което – казва съветският гросмайстор Юрий Авербах – изключва всякаква мисъл за копиране на Вида от страна на Ян Кохановски.
Шахът е шанс за икономиката
Задачите, които стоят пред шахматиста, са много подобни на принципите на икономиката. Ефективността на методите, пестенето на средства – могат да се изброят много повече такива аналогии. Това означава, че ако се конструира машина, която успешно да решава шахматни проблеми, тя би била полезна за управлението на икономиката.
Трудността е в разработването на програма.
Досега над програмата са работили математици, те създали и машина, която играла шах с американска машина. Мачът е наречен „мач на века“, две партии завършват с реми, а две – с победа на съветската машина. Мачът обаче бил на ниско равнище, което шахматистите обясняват с това, че не са поканени да сътрудничат.
Сега над програмата за математическа машина, която да играе шах, работи самият Ботвиник, многократен световен шампион, заедно с математика от новосибирския Академгородок[1] Владимир Бутенко.
Машината, която е програмирана по техния метод, вече играе на равнището на шахматист I категория, т.е. значително по-добре от машините, които участват в мача на века. Ботвиник предвижда, че след година ще се справи с всички проблеми и машината ще е в състояние да победи на шах всеки човек без изключение.
Както във всяка друга сфера, която се приближава до пълна автоматизация, настъпва безпокойство и сред шахматистите.
– Дали това значи, че човешката игра ще загуби смисъл? – питат Ботвиник на събрание в Централния клуб.
– Откъде накъде! – уверява. – Дори напротив. Играта ще стане още по-интересна. Машината ще може да подскаже много нови интересни решения, които досега не са били познати на човека.
Шахът е благородна страст
Борис Спаски знае за шаха неща, които и най-добре програмираната машина никога няма да знае.
– В шаха – разказва ми – може да се открие всичко. Ако някой обича да побеждава, а в живота няма шанс за това – най-накрая би могъл да стане победител. Ако някой има въображение, би могъл да си създаде цял свят на шахматната дъска. Ако някой иска да избяга от реалния живот – светът на дъската би могъл да стане място за бягство. Радвам се, че играя шах, и мисля, че винаги ще играя.
Когато през август 1968 г. бях в Стокхолм, участвах в сеанс на едновременна игра в кралските градини. Там имаше писатели, творци, тенисисти, елитът на Швеция. Играх публично с някаква известна холивудска звезда. Беше важно за рекламата. На холивудската звезда, то е ясно.
В тези кралски градини, а и в Швеция като цяло, ме посрещнаха изключително сърдечно. Необичайно. Това беше през август…[2]
Радвам се, че играя шах.
За разлика от кибернетиката, генетиката или социологията винаги е било възможно да се играе шах. За разлика от историята там никога не е имало хлъзгави страни. За разлика от живописта тук не може и дума да става за абстракция.
Радвам се, че играя шах.
В шаха има свобода – макар и в строго определени граници. Такава граница е ходът на вашия противник. Шахът ни дава свобода на избора. Наистина – в точно дефинирани рамки, но тези рамки очертаваме само ние, аз и моят противник, никой друг.
Страшно се радвам, че играя шах.
Превод от полски: Кристиян Янев
Преводът е направен по: Hanna Krall. Na wschód od Arbatu. Wstęp Mariusz Szczygiel. Posłowie Jerzy Szperkowicz. Warszawa: Wydawnictwo Dowody na Istnienie, 2014.
[1] Академично градче.
[2] През август 1968 г. войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Гражданите на СССР са посрещани с нежелание в Европа – но не и Спаски, бел. Х. К.
