Валентина Истаткова
През последните години идеята, че социалните мрежи унищожават личния стил, се превърна в периодично повтаряща се тема в разговорите за мода и култура. В списания, Ютюб канали, независими медии и самите социални мрежи все по-често се поставя въпросът дали постоянният поток от „вайръл“ микротрендове не затруднява хората да изградят стил, който действително е техен.
Проблемът не е просто в това, че хората следват тенденции. Модата винаги е функционирала чрез цикли на подражание, преосмисляне и колективно увлечение. Различното днес е скоростта и мащабът, с които тези цикли протичат. Социалните мрежи могат да превърнат нова естетика в глобален феномен почти мигновено. Един тренд може да изчезне също толкова бързо, колкото се е появил, и на негово място да дойде следващият. Така личният стил рискува да се превърне в поредица от идентичности, подбрани до голяма степен от алгоритмите.
Това води до един по-широк въпрос: ако алгоритмите могат да влияят върху начина, по който се обличаме, по който обзавеждаме, могат ли да влияят и върху всички останали моди, една от които – начина, по който четем, и какви книги четем?
Онлайн има немалко платформи с огромни общности, в които читателите да обменят препоръки, а те създават и свои собствени цикли на популярност. Определени романи, жанрове, тропи, автори и дори аксесоари за четене започват да се появяват навсякъде.
Както социалните мрежи могат постоянно да ни показват едни и същи предполагаемо задължителни моди, така могат да създадат и усещането, че съществува определена група книги, които всеки трябва да познава и за предпочитане, да е прочел (разбирайте оста Достоевски – Камю – Плат). Както големи компании като „Макдоналдс“ например могат да уеднаквят интериорния дизайн на всичките си обекти за ефикасност, предвидимост, разпознаване на бранда и контрол, по същия начин кориците на книгите могат да бъдат уеднаквени за по-бързо предаване на посланието, разпознаване на жанра на произведението и с цел търговската му ефективност да може да се оцени въз основа на пазарните резултати. В резултат на това получаваме все повече от същите книги и по отношение на дизайна, и на текста. Дори когато говорим за нови. Явленията не са напълно идентични, но приликата е очевидна.
Модният проблем: когато тенденциите се превърнат в алгоритми
Съвременният разговор за личния стил се засили особено към края на 2023 г. Една от широко обсъжданите тези беше, че платформи като „ТикТок“ и „Пинтерест“ са превърнали модата във все по-алгоритмично преживяване. Винаги е имало мода и подражание. Но вместо тенденциите постепенно да се зараждат в определени общности или субкултури, потребителите вече са изложени на бързо сменящи се разнородни естетики. Някои модни коментатори твърдят, че това създава илюзия за познание в областта на модата. Човек може да познава множество естетически категории, да знае кои аксесоари са популярни в момента и да може да възпроизведе дадена визия, без непременно да има по-дълбока връзка с историята или културния контекст на нещата, които носи.
Така се получава еклектична комбинация от препратки и вместо да изграждат последователен личен стил, хората могат да започнат да сглобяват отделни елементи от всичко, с което са се сблъскали онлайн напоследък.
Всички ли четем едни и същи книги?
Нещо изненадващо сходно може да се наблюдава и в онлайн читателските общности.
Всеки, който прекара достатъчно време в „Букстаграм“ или „Букток“, рано или късно ще се сблъска с относително предвидима група заглавия. Има книги, които се появяват толкова често, че започват почти да изглеждат като условие за участие в общността и непрекъснато циркулират в едни и същи мрежи.
Това не означава непременно, че тези книги са лоши. Много от тях действително са станали популярни напълно заслужено. Въпросът е какво се случва, когато популярността се концентрира до такава степен, че сравнително малък брой книги започнат да доминират културния разговор.
Читателят може да отвори социалните мрежи с надеждата да открие нещо ново и да се окаже, че отново и отново вижда едни и същи препоръки. Една успешна такава води до още публикации, те генерират ангажираност, а натрупаната ангажираност прави книгата още по-вероятен избор за препоръчване на други потребители. Получава се ехо.
Разбира се, четенето на една и съща книга не означава автоматично мислене по един и същи начин. Всеки, който е участвал в читателски клуб, знае, че книгата може да предизвика коренно различни реакции. Читателите внасят в текста собствения си опит, културния си произход, спомените си, очакванията и предварителните си представи.
Тиранията на „най-доброто“ преживяване
Усещането, че ограниченото ни свободно време трябва винаги да бъде използвано за възможно най-доброто преживяване, също е фактор, който допринася за тази тенденция.
Съвременната култура на препоръките често работи чрез превъзходни степени и сме насърчавани да правим, гледаме, четем най-доброто от всичко. На пръв поглед това звучи напълно разумно. Ако времето ни е ограничено, защо да го губим?
Но тази логика има неочаквана последица: тя обезкуражава експериментирането.
Четенето на книга, препоръчана от хиляди хора, изглежда сигурно. Четенето на неизвестен автор е свързано с несигурност. Книгата може да се окаже прекрасна, посредствена или напълно безинтересна. Единственият начин да разберем е да поемем риска. Постепенно може да станем по-малко склонни да се срещаме с произведения извън границите на актуалния културен разговор и да изгубим възможността, че и умението да експериментираме.
Търсене на баланс
Съществува тенденция културното сходство да се възприема като нещо негативно. Но и стремежът към уникален вкус може да се превърне във форма на натиск.
По-полезната цел вероятно не е нито пълната оригиналност, нито пълният конформизъм. Алгоритмите действително могат да влияят върху културното потребление, но те не определят напълно какво харесва отделният човек. Вкусът също така не е нещо изградено по рождение. Той се променя чрез опит, срещи и експерименти. От човек, който тепърва открива литературата, киното, модата или друга област на изкуството, не може да се очаква да притежава сложна и напълно отличима лична естетика. Хората започват с подражание. Попадат на нещо, което им харесва, откриват други подобни неща, научават повече за областта, разбират нейната история, отхвърлят някои влияния, запазват други и постепенно изграждат собствените си предпочитания.
Библиотеките са очевиден пример за това как един човек може да излезе извън препоръките, които му се показват. Една физическа библиотека предлага огромно разнообразие от възможности, без дадено заглавие предварително да е трябвало да стане „вайръл“. Разглеждането на рафтовете може да доведе до случайни открития, които алгоритмичните системи трудно могат да възпроизведат.
Като цяло читателите могат да търсят препоръки от различни източници: библиотекари, независими книжари, литературни списания, критици, университетски курсове, издатели, приятели или просто от собственото си любопитство.
Решението на проблема с все по-хомогенната онлайн читателска култура не е да отхвърлим всичко, което ни се появява. Прочетете вайръл романа, ако ви привлича. Прочетете и неизвестната книга, която стои незабелязана на рафта в библиотеката. Следвайте препоръките, но от време на време си позволете и да ги пренебрегнете. Големият брой харесвания не доказва, че една книга има обективна стойност, както и популярната негативна рецензия не доказва, че книгата е обективно слаба. Проблемът започва тогава, когато популярността на чуждото мнение замени личната преценка.
Трябва просто да изградим чувството си за любопитство, за да поглеждаме и отвъд алгоритмите. Личният вкус е един непрекъснат процес на откриване и не е нужно да бъде демонстрация на уникалност или опит за подражание.
Авторката е докторантка във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“..
