Цвета Билярска
„Есенен Великден“ е силна поетическа книга, привличаща читателя още с вида на своята загадъчна корица, както и с интригуващо си заглавие, а след това ни потапя в пленителния литературен свят на Петър Чухов. Поезията на автора тук се е отдалечила от характерната лапидарност, свободният стих е по-разгърнат, без да губи концентрирания си и пределно изчистен поетически стил, впечатляващ с лекотата и прямотата си, познати ни от предишни творби на поета. В тази стихосбирка иронията на Чухов не е така явна, отстъпила е място на приемането, на смирението.
Художественото оформление на корицата, дело на Капка Кънева, е великолепно въведение в света на лирическия субект още преди стиховете да поведат съзнанието на читателя по привидно утъпкани пътечки към изненадващи откровения. Между уводното и заключителното стихотворение книгата е разделена на две части със заглавия „Неделна проповед“ и „Вместо финални надписи“. Творбите сякаш преливат една в друга и ни увличат в спирала от меланхолични образи, които общуват помежду си и с неохота се подчиняват на добре осъзнати вселенски закони.
С усет за кръговрата на живота, за неуловимия му смисъл и неизбежността на края поетът поставя своите въпроси, ала дали наистина търси отговори, или изкусно вплита и разплита думите, за да подложи на проверка надеждата и вярата в бленуваното, в недостижимото? В „Есенен Великден“ почитателите на Петър Чухов отново ще открият заиграването със сенките, светлината и цветовете, огледалните отражения, пътешествията из дебрите на съня. Тези символи, ключови и за други негови творби, са подложени на възхитителни интерпретации. Изгреви, залези и новолуния по оригинален начин са призовани да събудят нови внушения. Резултатът е истинска наслада за сетивата на въображението. Независимо че самотата и мракът тегнат сред угаснали звезди, зазидани прозорци, погребани мечти, напразни молитви и черни паднали ангели, сред редовете нерядко се прокрадва оптимизъм („…и се чуваш как плачеш наум, но на глас излиза песен“, „…сега се събуждам сякаш нищо не е било, всъщност не – още съм влюбен“).
Във финалното стихотворение, дало наименованието на книгата, есенното слънце прогонва мъглата, а с нея и болката от копнежа по непрестанно изплъзващата се споделеност. Дори в есента на своя живот човек може да тръпне пред неизвестното, да се надява да преживее своето възкресение, щом детето в него отказва да заспи.
Петър Чухов, „Есенен Великден“, изд. „Жанет 45“, 2021.
Създаването на книгата е подкрепено от Министерството на културата след конкурсна сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата през 2021 г.
