С Юлия Спиридонова разговаря Владислав Христов

Поводът за срещата ни е „Кръстьо: Частен детектив в долната земя“, но преди да поговорим за нея, ми се иска да обърнем внимание на едни твои герои, които тази година честват своя четвърт век – гугулетата. След толкова години те са все така популярни и любими, на какво отдаваш тази безрезервна обич от страна на публиката?
Гугулетата се излюпиха към средата на 90-те. Започнах да пиша и да рисувам приказките за себе си, за кураж и утеха, приключенията им ме разсмиваха до сълзи и сякаш правеха света по-светъл и по-добър. Още след третата приказка си помислих – ако аз (вече голяма и пораснала) се чувствам толкова изгубена в тези трудни времена, как ли се чувстват малките деца? Може би в този момент се превърнах в детски писател. Днес децата (малките и вече порасналите) сме все така тревожни и уплашени. И точно както преди 25 години, имаме нужда от гугулета – смешните, наивни пилета, с техните гугулски приключения, игри, умозрения и бели. Имаме нужда от истории, в които дори най-лошите всъщност не са лоши, само малко… крадливи.
Как всъщност ти хрумна идеята за гугулетата?
Баща ми, художникът Симеон Спиридонов, е кръстникът на гугулетата. „Гугу“-то идва от бебешкото ми гукане. А защо гугуле́ е с това нетипично ударение, никога не съм разказвала. В „ножицата“ описвам как се заселихме по неволя в село Дрен в края на 70-те. Баща ми се смееше, че дренци наричат малките момичета, които още не са девойки, моме́та. И разбира се, наричаше трите си дъщери така. Ние адски се дразнехме – моме́та, ъргх! На всичкото отгоре издателство „Отечество“ издаде книжка-игра, която баща ми не само беше нарисувал, но и написал. Много щура книжка, излезе в огромен тираж и се разграби веднага. На първата страница бяхме нарисувани ние трите – поимненно! Имаше и песничка: „Ний сме мънички моме́та, чичосимови деца. Всяка носи си късмета като кошничка с яйца“. Така ние, чичосимовите моме́та, станахме герои в детска книжка. От моме́тата станахме гугуле́та, не знам това дали да го броим за повишение! А аз, така да се каже, поех факлата от татко и започнах да пиша щуротии на свой ред.
Наскоро гугулетата бяха замесени в плагиатски скандал. Как се почувства?
Изключително грозна история. Как може да откраднеш толкова необичайна дума като гугуле, да ѝ смениш първата буква, за да получиш нов герой? Като чисто нови маратонки „Адибас“! Гугулското дърво станало дугулско дърво, героят дядо Гугул станал дядо Дугул… В заглавието пък героите, не щеш ли, са наречени по друг начин – дугули. Може ли книга да се нарича „Приключенията на Пешо“, а вътре героят да се казва Гошо? Това, което е потресаващо в този случай, че тази кражба е безсмислена. Просто така разсъждават подобни автори – мога да си взема оттук, мога да си взема оттам, мога да забъркам всякаква глупост и да я продам. Няма да забравя как на онлайн среща с читателските клубове от цялата страна на „Бисерче вълшебно“ едно момиченце ме попита не съм ли ядосана от тези кражби. В японския език ли имаше дума, която описва срама, който чувстваш, когато някой друг страшно се излага?
На какво е знак плагиатсвото?
Плагиатството не е само симптом на творческо безсилие. През последните години има бум в детското книгоиздаване. Това, уви, не означава, че има разцвет на детската литература. Схемаджията, този герой на нашето време, се намърда и в литературата. Не всяко нещо с шарени корици е книга. Авторът невинаги е писател. Авторът произвежда „продукт“, писателят пише книги. Продуктът от своя страна създава само потребители. Книгите са тези, които отглеждат читатели! Но колко хора разбират разликата между продукт и книга? Между автор и писател? Редакторката Албена Раленкова написа нещо важно по-повода: „Спешно се нуждаем от сериозен разговор какво е добра детска книга. И не просто от разговор, а от грижа да ѝ осигурим пространство, в което тя да може да диша и да живее“. Продуктът не само задушава, убива книгата. Продуктът убива читателя, мислещия човек!
Има ли начин да бъде преборено плагиатството?
Има два начина – по закон (в конкретния случай има нарушение на авторските права по закон и съответно повод да се заведе дело) и по морал. Проблемът е, че явно „всеки сам си преценя“ и моралните норми. Благодарна съм на всеки, който ме подкрепи. Особено на писателите. Не бива да се мълчи, дължим го на читателите. Дължим го на децата.
Кръстьо вече напира да ти задам въпрос свързан с него, това е една коледна история, в която има доста хумор, но и страшни моменти. Да бъде уплашено и да бъде разсмяно – това ли са два от начините, с които едно дете може да бъде привлечено към четенето?
Много често едно и също дете в даден момент има нужда от страшна история, в друг момент – от спокойна, уютна приказка. Ние с Кръстьо се опитахме да създадем нова приказка, в която страховитите същества от народните приказки се срещат с необичайни персонажи и попадат в смешни ситуации. Получи се една смешно-страшна история. Вярваме, че това е най-добрият начин малкият читател да пребори страховете си.
Какво би отговорила на вечната мантра, че съвременните компютризирани деца не четат?
Напоследък започнах да забелязвам, че четенето с разбиране се превръща във все по-голям проблем – и за децата, и за възрастните, дори за дългогодишни читатели. Важно е хората не само да четат, важно е какво четат и дали разбират прочетеното. Книжните „продукти“ нанасят непоправима вреда. Разбираемо е, че хората падат в капана на какви ли не схеми и рекламни трикове. Четящото дете също не прави изключение, то иска да е по модата, да „се впише“ – защото се смята, че ако не се вписваш, си провал. Но как може в този капан да попадат и членове на жури на националните литературни награди? Не номинирайте продукти. Не награждавайте продукти! Точно както не бихте си и помислите да номинирате и награждавате „бестселърите“ за възрастни.
Има доста какво да се направи по отношение на държавната политика в страната ни по отношение на детското четене, ти лично какво би променила?
Образователната ни система продължава да не отчита факта, че всяко дете е различно, учи, възприема и се развива по различен начин. Твърдо съм убедена, че идеята ми за учители по четене е нещо, което ще работи. Един учител по четене може не само да провежда часове по четене, но и да се занимава индивидуално с учениците, които имат нужда от това. Разбира се, говорим за педагог (с профил специална педагогика), който познава работещите практики, съвременната и класическата детска литература. Освен това задължително е да се възстановят училищните библиотеки, да се обновят фондовете им, да се правят обучения за учители и за училищните библиотекари. През 80-те имаше издания тип бюлетин за детска литература. Това също е крайно необходимо – би решило поне донякъде и разграничаването на книгите от книжните „продукти“.
Живееш във Великобритания, какви паралели би направила между английското и българското детско четене? Съществуват ли полезни парактики, които могат да бъдат приложени в страната ни?
Втора година съм доброволец в едно начално училище, където помагам на децата да четат. Опитвам се да прилагам на практика идеята си за учител по четене. Тук децата имат бележници, в които родители и учители ежедневно записват какво се чете и как се чете. Всяко дете получава книги, специално за начинаещи читатели, с различно ниво на трудност. Всяка седмица учителят сменя книжките на децата. Така те имат и срок да ги прочетат. Във всяка учебна стая има интересни, съвременни детски книги, които децата четат в междучасията или взимат у дома. Училището има и кът с библиотека, откъдето също може да вземат книги. Всяка година се празнува Ден на детската книга, в която всички – и деца, и учители, се маскират като герои от любими книги.
Да очакват ли читателите ти нови подвизи на Кръстьо, а защо не и нови гугулета?
Още когато излезе първото издание с приключенията на Кръстьо (с илюстрациите на непрежалимата Яна Левиева), обещах на читателите, че ще има продължение. Но нямах сърце да пиша, след като загубихме без време Яна. Само че обещанията задължително трябва да се спазват. В момента художничката Албена Каменова рисува страхотни илюстрации на втората книга с Кръстьовите патила, вече съм написала и третата.
Гугулетата пък живеят собствен живот от много години. Последното издание с пет нови приказки може да се слуша и в Сторител, хвърлили са им око за анимационен филм, поканиха ги на театрална сцена, заплюли са ги за видеоигра. Все по-често читатели ме карат да направя и комикс. А както вече сте разбрали, желанията на читателите са закон за мен!
Снимка: Линда Александрийска
Изумително е, как една сериозна медия като „Литературен вестник“, дава с удоволствие и дори подклажда една грозна, отвратителна клевета!
Да, г-н Христов, смешно е и страшно е умението Ви да превърнете интервю за чиито център би следвало да е детска литература в интервю за оплюване на колеги. Не се изисква особен талант!
Госпожа Спиридонова със сигурност не е отделила време да се запознае със съдържанието на книжките, които си позволи по абсолютно махленски начин да замеси в плагиатски скандал.
Възможно е пък и да е имала нужда да вдигне малко шум и да поизтупа от прахта позабравените от публиката гугулета… Не знам, не намирам обяснение за тази нейна абсурдна постъпка.
Притежавам книжките, за които Спиридонова твърди, че са плод на плагиатство и да, те са невероятни! И като съдържание, и като оформление, а илюстрациите са радост за очите на малки и големи.
Ще ми простите, но за Вашите гугулета потърсих информация след като предизвикахте скандала ( ефектно, нали ?). Прочетох всичко из интернет каквото намерих и честно казано- потресена съм от нелепите Ви твърдения! Да не говорим, че илюстрациите на книжката Ви далеч не съ в състояние ,по мое виждане, да формират какъвто и да е естетически вкус у децата.
Извън всичко това, искрено се надявам, г-жо Спиридонова, наклеветените от вас автори да потърсят правата си по законов ред.
И да ви се изясни какво е плагиатство и какво не е !
По същата логика името гу-гулите е открадното от наз-гулите Толкин (Властелина на пръстените), като наз е сменено с гу.
Моля да бъда извинена за техническата грешка, допусната в бързината.