Пламен Дойнов
Тъмната българска мисъл
Говоря за другата мисъл –
не бедната, не погрешната,
а за мисъл, която извира от мрака,
която самата е мрак…
Мисълта на Царя,
който след дълго изгнание
се завръща в родината
и вижда в Петко и Пенчо Славейкови
братя…
Мисълта на Мастъра,
който с апломб завърта
в една траурна книга думата
Збогом!
Така се збогува, збогува, збогува –
оставя след себе си запетайки,
зъзнещи зверове,
в зелена забрава,
в златни леговища…
Мисълта на Модерния ляв,
на Камата,
забита в гърлото на противника –
радостта на народа
и тъгата на Господа…
Мисълта на министър-председателя –
нов Че Гевара в италиански костюм,
слязъл от самолет на монголските авиолинии –
издигнал юмрук над излъгана революция,
в която вместо танкове реват мерцедеси
и му се радват партийните секретарки
и безпартийните поетеси,
докато той рецитира…
Тъмната мисъл
на всички мои величества,
необразовани идоли,
търкалящи голото слово
по непрочетени завинаги страници –
мисъл, която гъргори
от изтръгнат гръклян
на непогребан в небето
войвода.
