Литературното събитие на 2022

Популярни статии

бр. 45/2022

Снимка unsplash.com

Михаил Неделчев, литературен историк:

Изминалана тодина бе за мен лично особена юбилейна година. Между множеството прояви на колегиално внимание искам специално да отбележа изключителния жест на колегата проф. Цветан Ракьовски, който направи като приятелска изненада книга с пет мои литературноисторически реконструкции в 13 екземпляра. Прибавям четири литературоведски книги: „Литературноисторически и критически сюжети“ на доц. Елка Трайкова; „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“ на проф. Галин Тиханов; „В класиката. От Христо Ботев до Борис Христов“ на проф. Димитър Михайлов; „Взривена литература. Военни прози, партизански разкази, партийни мемоари“ на доц. Мая Ангелова, както и направения от доц. Гергина Кръстева и проф. Пламен Дойнов сборник „С ръка на сърцето: Федя Филкова“ – в памет на поетесата, номер 6 на Библиотека „Присъствие“, НБУ. Прибавям мъдрите философски и културно-исторически беседи на Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев в тяхното „Професорско каре“. По щастливо стечение 2022 г. бе юбилейна за сп. „Хиперион“ и за неговия вдъхновител Теодор Траянов. Паметна за всички участници бе конференцията, която доц. Бисера Дакова организира във Виенския университет, а след това бяха кръглите маси и конференции за списанието и за автора на „Български балади“ в Нов български университет. Белетристика: романите на Емилия Дворянова „Свидетели на небеса“ и на Владимир Зарев „Объркани в свободата“, на (проф.) Иван Станков „Късна смърт“ и на Костадин Костадинов „Ловецът на пеперуди“; издадената в един голям том автобиографична романова трилогия на Красимир Дамянов „Дневникът на една пеперуда“ (тук е включен останалият в ръкопис и незавършен роман „Hispania“); двата големи тома с романовата поредица на проф. Симеон Янев с общото заглавие „Биография на мъртвия век“.  Документална проза: втората книга на Тони Николов за нашата столица „Бленувана София. Нови 20 истории“ и на проф. Николай Аретов  „Семейни истории“, както и изследването на д-р Кремена Митева „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 година“ и направената с мемоарни текстове и документи от съдебни досиета от Катя Зографова книга „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“. Поезия: антивоенната стихосбирка, „вдъхновена“ от войната в Украйна на доц. Йордан Ефтимов „Преди да измият кръвта“; личните авторски антологии на Керана Ангелова „Дървото с наровете“ и на  д-р Димитър Калев „Евтерпософия“; книжката на младия поет и литературовед д-р Александър Христов „Ако мястото е време“; високоспиритуалната книга „Смъртта и Бог“ на Владимир Левчев; съставената от Еми Барух и издадена от Зорница Христова библиофилска антология „Между сенките“; издадените и представени едновременно стихосбирки на Петър Чухов „Есенен Великден“ и „Запокитеност“; поетическите фрагменти в книгата на Севдалин Генов „Утрин-после“.

 

Биляна Курташева, литературен критик, НБУ

Зла година: 2022-ра е самото опако на 1989-а. Путиновата война всъщност затръшна историческия прозорец на нежните революции. (Сякаш закономерно, си отиде Горбачов.) На този фон събитие беше гостуването на Олга Токарчук и разговорът на Г. Господинов с нея. Писането ѝ е тъкмо едно от ярките олицетворения на литературните нежни революции в Източна Европа. Посред инфантилния – и инфантилизиран – български контекст събития са издания и хора, които ни принуждават да мислим на други равнища: „Професорско каре” с философията в действие на Ц. Бояджиев, К. Янакиев, Г. Каприев и Вл. Градев; „Бог с машина. Изваждане на човека” на Миглена Николчина с безподобното нагазване в постчовешкото; 80-годишният юбилей на Михаил Неделчев с целия празник на литературната история; голямото завръщане на Галин Тиханов със „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание” – мащабна история на идеите, прицелена и в настоящето. Две мемориални книги – поезията на Марин Бодаков, събрана от Зорница Христова, и думите за Малина Томова, събрани от Иван Цанев… И Софийският международен литературен фестивал преди дни на свой ред успя да ни даде усещане за световната литература тук и сега, включително с участието на първостепенни теоретици на това поле като Дейвид Дамрош и Жизел Сапиро.

 

Росица  Чернокожева, Институт за литература, БАН:

Калин Михайлов, „Слънчице в креватче“, Потайниче – Дневник на ежедневието дете и родители, който събира сакрални мигове. Стиховете са едновременно екзистенциални, философски, но и  детски закачливо забавни. Книга за всяка възраст.

Петя Кокудева. „Юху-буху-измислячус“, Жанет 45 – Седемнадесет стихотворения, започващи с въпроса „защо“. Авторката  охарактеризира  животните и запознава с фантазиите си децата. Креативно е и влагаш  „измислячус“.

Юлия Йорданова, Павел Панчев „Хлапета“.  Scribens – Книга, създадена от майка и малък син, където си дават среща минало, настояще и бъдеще. Лиризъм и изящен стил отличават тази лична история. Книга за порастването ни, но и това да си останем малко деца.

Тони Николов. „Бленувана София“,Рива – „Дух на култура“. Това са думи на Петър Увалиев. Този дух на култура изпълва цялата книга. Културната археология, която прави авторът на различни домове, обитавани от най-видни граждани на столицата, е неповторима.

 

СТЕФАН ИВАНОВ, поет

Кое според Вас е литературното събитие на 2022 г.?

Книгата със събрана поезия на Марин Бодаков.

Кое според вас е литературното антисъбитие на 2022 г.?

Липсата на Марин Бодаков. Липсата на Екатерина Йосифова.

 

ИННА ПЕЛЕВА, литературен историк, професор в ПУ „Паисий Хилендарски“

Според мене профила на българската словесна 2022 г. очертават „Атлантически експрес“ (Г. Тенев), „Черна светлина“ (Г. Никифоров), „Свидетели на небеса“ (Е. Дворянова), „Ще се върна за теб“ (К. Димитрова), „Таралежите излизат през нощта“ (Й. Белева), „Делфийската рокля“ (Д. Симеонова), „Чекмо“ 2 (М. Николов), „Старецът трябва да умре“ (Ч. Ценов). От изданията с лирика – „Все пак за смисъла“ (Л. Терзиев; стихосбирката се появи по книжарниците именно през ’22-ра), „Преди да измият кръвта“ (Й. Ефтимов), „До края на смъртта“ (А. Илков). Също и „Галерията на сърцето“ (М. Бодаков). От нехудожествените текстове – „Оловна тишина…“ (И. Александрова), „Книжовност и литература в България…“ (В. Стефанов, А. Димитрова, Е. Налбантова, Б. Борисова, А. Бурова), „Вълкът единак. Богомил Райнов“ (А. Алипиева), „Шумът от дебри и балкани…“ (В. Станев), „Взривена литература…“ (М. Ангелова), „Виртуалният човек…“ (Н. Генов).

Богата на почерци, смислена година. Въпреки войната и всичко останало.

 

КРИСТИН ДИМИТРОВА, писател

Всеки път с гузност подхождам към тази задача, защото не знам какво още не знам около нея. И така…

Поезия: „Американски прелести“ от Катерина Стойкова, „Прошка от сулган“ от Николай Владимиров, „Имам нещо да ти кажа“ от Константин Трендафилов. Да, син ми е. Да, писна ми да мълча.

Две допълнителни от 2021: „Полегати дъждове“ от Рада Александрова и „Въпрос на оцеляване“ от Маламир Николов.

Проза: „Смяна на оптиката“ от Людмил Тодоров.

Не съм прочела, но ще прочета: „Старецът трябва да умре“ от Чавдар Ценов, „Дневник на артиста“ от Албена Стамболова, „Свидетели на небеса“ от Емилия Дворянова и „Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ от Георги Цанков.

За да цитираш провал на годината, той трябва да е величав провал, от голям автор. За мен това е „Унищожение“ от Уелбек. Почва с атентати, продължава със семейна сага, завършва с болестта на главния герой. Защо? Не е ясно. Натам му се е пишело. Междувременно атентатите са забравени. Това, разбира се, няма да ме откаже от Уелбек.

 

Митко Новков, литературен наблюдател:

За поезията ще се въздържа.

Художественото писане – много-много:

Валентин Калинов „Всички последни неща“ – Томас Бернхард на български; Тодор П. Тодоров „Хагабула“ – западният свят в обърната перспектива; Красимир Димовски „Ловецът на русалки“ – уникална сплав от Хайтов + Радичков + Ивайло Петров; Йорданка Белева „Таралежите излизат през нощта“ – емоционалната гъстота на всекидневното живеене; Здравка Евтимова „Резерват за хора и вълци“ – силни жени срещу безскрупулни мъже. И още, и още, но мястото не стига…

Хуманитарното писане:

Сб. „С ръка върху сърцето: Федя Филкова“, „Професорско каре“ (Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев), Боряна Владимирова „Сеч и меланхолия. Литературна анкета с Ани Илков“, както и двете други с Едвин Сугарев и Владимир Левчев;

Преводите – отново много-много:

Франсоа-Анри Дезерабл „Мой властелин и покорител“ (Радостин Желев), Гонсало М. Тавареш „Матео остана без работа“ (Даринка Кирчева), Доменико Дара „Малинверно“ (Ваня Георгиева), Бека Адамашвили „В тази книга всички умират“ (от немски Алеко Дянков), пълните „Звездни дневници“ на Станислав Лем (Лина Василева и Силвия Борисова). Мястото пак не стига…

 

Антисъбитието? В културата няма анти-, когато е анти-, това не е култура…

 

АНТОНИЯ ВЕЛКОВА-ГАЙДАРЖИЕВА, литературен историк и критик, професор във Великотърновския университет

Веселин Методиев. Книга за модерните българи. Срещи с автори на „Златорог“. Това е книга, вписваща се в столетните усилия да се съгради една силна, еманципирана, модерна история на българската интелигенция и категорично гръбнакът ѝ е вече очертан – от проф. Б. Пенев и проф. П. Мутафчиев до проф. В. Методиев. Но и още по-надълбоко – това е книга, в която изкристализира така нужната ни „философия на родината“, чиито безпределни граници очертават именно духовните апостоли на „Златорог“. Книга на и за човешката почтеност, за творческия екстаз, за хуманитарното визионерство, за драмите и радостите на модерното културно строителство, за аристократизма на високия български Дух. За една общност, една среда, представляваща третото поколение на свободна България, за която културата е отправна точка към вчера, днес и утре.  Това е В.-Методиевата идеална ретроутопична, съкровено преживяна духовна родина на българската интелигенция с нейните достопочтени ярки персони, гръмовержски гласове, философско-естетически световъзрения, есенциалистки формулирани интелектуални прозрения, беседващи върху ония български, но всъщност общочовешки проблеми, които „ръжда не ги хваща и червей не ги яде“. Димитър Михайлов. В класиката. Авторът събира своите „герои“ – писатели и критици, в общия им, в идеалния им дом, който има и своето име – „В класиката“. И в него, заедно с тях, е самият той. За да ни ги представи не просто като застинала галерия от профили и анфаси, а като сложно изплетена мрежа от биографии на личности и биографии на лирически почерци, от персоналистични жестове и текстуални знаци, от критически присъди и поетически пароли, от идейно-естетически тенденции и бурни литературни дискусии, от психографски щрихи и обществено-политически контексти, от морални дилеми и житейски избори, за да изкристализират пак те, вечните ценности на българското художествено и оценъчно слово. И литературноисторически законодателно, и естетико-аналитично, и тълкувателски-асоциативно е изпълнена, уплътнена идеята за това що е то българската класика, кои са нейните стожери и настолни книги. Пет реконструкции Неделчеви. Михаил Неделчев на 80 години. Съставител Цветан Ракьовски. Книга жест на един от големите ни явороведи към най-авторитетния български яворовед. Този скъп подарък с подбрани от Цв. Ракьовски пет ключови, матрични за родната литературноисторическа наука реконструкции, бележи не само върховия момент в Михаил-Неделчевия юбилей, но е и част от високата ритуална култура на българската интелигенция, имаща своите силни традиции от епохата на „Мисъл“. Защото актът на даряването е духовна щедрост, но и залог, който обвързва завинаги. Мая Ангелова. Взривена литература. Трудът е мащабна, неправена до момента реконструкция на текстове и контексти, на думи и дела, на гласове и жестове, на дълбоко укрити тайнописи и опубличностени почерци, на престъпления и изкупления – въобще на имената и лицата на безличието от епохата на социалистическия реализъм. За да се демаскира един робски и тираничен свят, екзалтирал „насилието над човека като висше състояние“, и то проповядван от и във литературата. Тони Николов. Бленувана София.  Нови 20 истории е едно магнетично, реално, но и метафизично пътешествие сред хора и улици, сред частни домове на представителни имена от публичния духовен живот на нацията и сгради културни институции. Авторът е съградил свят, който е едновременно видим, чуваем, сетивен, но и отвъден, въображаем, мечтан. О-съкровен свят, сплел в амалгама тукашното и оттатъшното; напомнящ по дебеляновски извиканите de profundis сънища и блянове, извайващи незабравимите  пространства на аристократичния софийски дух, без които не можем. Виолета Тончева. Пристрастно. Операта на Варна. Книга, в която виждаме Лицата, но и чуваме Гласовете на диригенти, художници, хореографи, оперни и балетни артисти – онези, които случват, състояват Операта, отпразнувала своя 75-годишен юбилей. Книга за миналото, настоящето и бъдещето на една от най-важните културни институции не само на морската ни столица. Кремена Митева. Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 г. Документално скрупульозно и едновременно с това увлекателно и вълнуващо четиво за покрусата и възторга, за драмите и еуфориите на златната българска земя в нейните исторически патимии. Димитър Калев. Евтерпософия. Една лична антология на поета с избрани творби от досегашните му сбирки. Стихове, през които странства Душата, на чиито порти „отвънка някой чука“. Душата, устремена „да стигне до незримия“ по пътя между „мисъл и дума“. Стихосбирка, която надскача чертата на хоризонта, следвайки бляна по безпределността. Предстои четенето на Антоанета Алипиева. Вълкът единак. Богомил Райнов.

P. S. Снощи посетих постановката „Поразените“ по  романа на Т. Димова на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Думите, Гласовете, Сълзите заседнаха в гърлото. Поклон!

 

МЛАДЕН ВЛАШКИ, литературен критик и историк, доцент в Пловдивския университет, редактор в сп. „Страница“, автор и водещ на радиопредаването за книги „Преге“ по БНР – Пловдив

Искам да откроя две според мен много добри тенденции в днешната ни литература – успокояване, което води до все по-премислени в художествено отношение белетристични книги (поезията не наблюдавам системно, но много се зарадвах на „До края на смъртта“ (ДА, 2022) на Ани Илков)  и обръщане/връщане към истинската памет за българските автори. Пресечна тяхна точка е документалният роман „Оловна тишина“ на Ивайла Александрова – наистина незаобиколима книга. Доказателство за първата тенденция са всички заглавия от номинациите за тазгодишното издание на награда „Хеликон“. Доказателство за втората са изследванията на Хюсеин Мевсим (Далчев в Солун и Истанбул. Жанет 45, 2022), Антоанета Алипиева (Вълкът единак. Богомил Райнов. Балкани, 2022), съставеният от Гергина Кръстева и Пламен Дойнов том „С ръка върху сърцето: Федя Филкова“ (Кралица Маб, Нов български университет, 2022) и трите анкети на Боряна Владимирова (Сеч и меланхолия. Литературна анкета с Ани Илков, Въглени и звезди. Литературна анкета с Едвин Сугарев, Животът – спомен за сън. Литературна анкета с Владимир Левчев – и трите в ИЦ „Боян Пенев, 2022).

Моето лично литературно събитие беше работата по издаването на четирите книжки на списание „Страница“, които отбелязват неговата двадесет и пета годишнина. А това също е белег на стабилност. И е удоволствен литературен труд в името на тази стабилност и на истинската литературна памет отвъд 15-минутната слава.

 

ЮЛИАН ЖИЛИЕВ, литературен критик и преводач

„Всички последни неща“ на Валентин Калинов – книга от „неудържимости“, пръскащи смисъл около различни точки на завихряне, свързани от желанието да се пише както се говори, до без дъх, самоиронично, извън благоприличието на рубриките.

Честването през месец юни на 110-годишнината от смъртта на Пенчо Славейков и откриването на паметна плоча на Мара Белчева върху фасадата на хотел Bellavista в Брунате с лекция за поетесата от Емил Димитров.

Стихотворенията на Кръстьо Раленков в „Смъртта разпитва вече кой си“, който така или иначе не приема определението „неоромантик“ и който впрочем е неопределимо добър във всичко, което пише.

Националната научна конференция „Изборът на поета: 50 години от рождението на Ивайло Иванов“, състояла се преди дни във Великотърновския университет.

 

ЯНИЦА РАДЕВА, поетеса и белетрист, доктор по българска литература

Събитията се забравят, антисъбитията се прощават. Поне така е в нашата неголяма литературна среда. Затова е добре, че в края на годината можем да си ги припомним, преди да дойдат новите.

За мен годината беше силна с книги от областта на хуманитаристиката, затова ще спомена някои заглавия. Първото е не толкова обемната, но писаната сред архивите на две държави – Турция и България – „Атанас Далчев в Солун и Истанбул“ от Хюсеин Мевсим. Другата е мащабният труд на Ивайла Александрова – „Оловна тишина. Историята на един разстрел“. Третата, която искам да спомена, е „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“ заради интереса ми към тази неизследвана част от литературната творба. Сред белетристиката искам да откроя „Хагабула“ от Тодор П. Тодоров, заради умението да създаде фантастичен свят на световно равнище. Новелите от „Ловецът на русалки“ на Красимир Димовски ми доставиха истинско читателско удоволствие заради езика, на който са написани. Вярвам, че „Свидетели на небеса“ на Емилия Дворянова ще бъде едно от събитията на следващата година, заради стила и начина на разказване, на които писателката и в тази книга не изневерява. Поезията през 2022 г. за мен беше важна със „Стихотворения“ от Виктор Пасков и антологията „Галерията на сърцето“ от Марин Бодаков. Друго важно: едно от малкото литературни издания у нас навърши 25 години – сп. „Страница“.

Струва ми се, че не се случи нещо толкова скандално, че да се помни до края на годината, освен все още пресните питания-възмущения от всички издатели кога Министерството на културата ще изплати субсидиите за издаване на книги. Докато четете това, вероятно се е случило. Да си пожелаем да не се повтаря (скоро) и да сме честити на събития, които да помним!

 

МАРИАНА ТОДОРОВА, доцент по българска литература, литературен критик и издател

Йордан Ефтимов, „Преди да измият кръвта“: антивоенна гротеска –  навременна, защото технологично обновените ни представи за въздушни десанти поради свръхмодерния напредък на човечеството, днес е запокитен в нищото след патологията на войната. Особен принос има и дизайнерският проект на корицата – ракетен удар вертикално е разцепил многоетажен блок, в отворения грозен зев виси познатият ни кръст с разпънатото тяло Исусово, раменете на кръста подпират да не се съберат двете обгорени крила на порутената сграда, а самото тяло на Христос е като безнадеждно „обесено“ между тях. Стихосбирката е Актуална, казано буквално, но с фино и изпипано отношение към езика на постмодерното, защото поетите отлично знаят, че преднамерено зададената „актуалност“ не е „достатъчно алиби“ за литературата. Убеден в това е и Пламен Антов, и го подчертава нееднократно във философските си Фрагменти, отпечатани от издателство „Ерго“. Същата изрядна „почтеност“ към езика стои и при Галин Никифоров в романа „Черна светлина“, и при Антония Апостолова в „Нас, които ни няма“. А литературното събитие? – обновената поредица „Литературни анкети“ в издателство „Боян Пенев“ при Института за литература, БАН, там са разгърнати биографичните профили  на Ани Илков, Едвин Сугарев…

 

АНТОАНЕТА АЛИПИЕВА, професор по българска литература, лектор по български език и култура в Белградския университет

Както всяка година, и тази залива пазара и умовете на хората с продукция. Повече с продукция, отколкото със стойностни факти в културата ни. В моите интереси най-високо слагам книгата на Ивайла Александрова „Оловна тишина. Историята на един разстрел“, драматично документално доказателство за трагедията на идеологиите и техните жертви, примамени от илюзии, комплекси и самота. Ъгъл, от който бих погледнала към Вапцаровото творчество, но не бих го използвала абсолютно. Все пак текстовете имат и собствена сила. Друга документална книга ми беше интересна – тази на Катя Зографова „Фани Попова Мутафова. Житие и страдание“. Но и тук биографията не можа да ме убеди, че е достатъчна, за да реша кой е голям и кой малък в литературата. Считам за много важна книга тази на Иван Костов „Политиката отвътре“, която е продължение на мемоарите на автора. Текст, без който историци, геополитици  и културолози не могат да минат в реставрацията на отминалото близко време. В тази гама малката книжка на Георги Гроздев „Мостове и делби“, посветена на македонските сюжети, също ми се вижда значима и необходима. 100-годишнината на Радой Ралин тази година се отбеляза със „Събрано. Юбилейно издание“ и със сборника „Обновяване на причините: Радой Ралин“, посветен на него и реализиран  от изследователския екип около Нов български университет. Малката книжка с разкази на Ганка Филиповска „Хубавата Холмиер“ предизвика у мен симпатия и топло чувство на човечност. Точно в моите теми и интереси е книгата на Мая Ангелова „Взривена литература. Военни прози, партизански разкази, партийни мемоари“. Понеже съм вън от България, още не съм я осъзнала пълноценно, но авторката да не забравя, че ми я е обещала лично. Наблюденията в тази книга ще допълнят мои предишни занимания по сходни проблеми. Ценя книгата на Иван Мешеков „Николай Лилиев. Романтик символист“, подготвена от Димитър Михайлов и Антония Велкова-Гайдаржиева. Отдавна беше време това класическо произведение да бъде преиздадено.

От преводите искам специално да наблегна върху изявите на един преводач, когото много ценя – Людмил Димитров. Тази година той издаде малка книжка с избрани негови преводи: „През всички граници. 129 стихотворения от 32 поети, преведени от Людмил Димитров“. Необяснимо за мен е  мълчанието около изданието.

Моят много скъп приятел Владимир Попов стана тази година на 80. Още веднъж му честитя.

 

Снимка unsplash.com

ИРЕН ИВАНЧЕВА, литературен историк, университет на Синсинати, Охайо

„Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ от Георги Цанков, съвместно издание на Helikon и ИК „Прозорец“. Културен подвиг е тази нова книга на големия ерудит и критик Геогри Цанков, в която той представя един детайлен преглед на книжовния ни издателски живот  от 2020 до 2021. В този своеобразен летопис той проследява с обширни обзори, които публикуваше в социалните медии всеки четвъртък (а ние ги следяхме като в сензационен критически роман) появилите се новоиздадени книги както от български, така и от чуждестранни автори. Тези обзори са в голяма степен един вид енциклопедия заради всичките препратки и видими и невидими връзки към световната и българската литература и история, които Георги Цанков осъществява като истински виртуоз.  Тези обзори доставят истинско удовоствие да бъдат четени, вкусвани и изучавани заради богатството на техния диалогичен с творбите анализ и неговото контекстуализиране като част от цялото на литературноисторическите процеси и прояви. Вече очакваме с нетърпение втората част на тази започната поредица от Жоро Цанков!

Две повече от заслужени литературни награди, които според мен се превръщат в големи български литературни събития, са

Номинацията на Мирела Иванова за голямата литературна награда на град Гданск, Полша, „Европейски поет на свободата“. Нейната неподражаемо силна поезия заслужава това!

Удостояването с новосъздадената Националната награда за поезия „Константин Павлов“  достойни пера на Амелия Личева и на Кирил Василев.

 

ПЛАМЕН АНТОВ, писател, литературен историк и критик, Институт за литература – БАН

Ще отбележа три превода, но работещи по различен начин, в различни модуси.

  1. Галин Тиханов Световна литература. Космополитизъм. Изгнание. Избрани статии и интервюта (изд. „Кралица Маб”).
  2. Владимир Лоски. Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт, Фондация „Комунитас“).
  3. Дантевият „Ад” в превод на К. Кадийски („Колибри”). Творбата така или иначе отдавна присъства в българската култура, отдавна има своя ненадминат, класически образец в лицето на Константин-Величковия превод, има и своите по-съвременни, адекватни на езиковия развой версии. Колкото и достойнства „на дребно”, т.е. в отделни преводачески решения да има най-новата версия на Кадийски (а тя ги има!, като не бива да пропуснем и контекстуализиращите бележки на Клео Протохристова) – не това е най-важното тук. По-важен е самият жест на Кадийски да се залови и с това дело след всичко, вече сторено от него по отношение на френската, руската и английската поезия – дело, само по себе си достатъчно да осмисли една преводаческа кариера.

 

ЧАВДАР ЦЕНОВ, писател

„Книга за Малина. Спомени и посвещения, отзиви и преклонения“. Премислен подбор, прецизна структура, изящно оформление…

Поразително е многолюдието в живота на Малина Томова. И всеки с някаква обща пътека с нея, хем подобна, хем различна от останалите, с някакво добро, с което тя го е белязала, с нещо съкровено, с нещо възхитително… Незабравимата Малина!

В прозата – романът „Ще се върна за теб“ на Кристин Димитрова. Увлекателно, умно, прекрасен език, изключително внимание към детайлите… И още нещо. Понеже все по-често чувам, че дадена книга засягала много важна тема (сякаш това само по себе си е качество), бих искал да отбележа, че книгата на Кристин засяга най-важната тема – хората, които и да са те, и техния свят.

 

ДЕЯН ЕНЕВ, писател

„Нас, които ни няма” на Антония Апостолова. Това е романът на годината според мен.

Действието му се развива през лятото на 1994 г., най-мрачните български години от най-новата ни история, когато мутрите бяха затъкнали с длан дъха на всичко и навсякъде се стелеха руини и беззаконие, навсякъде се чуваше ревът на „джунглата”. И изведнъж едно момче и едно момиче се опитват да изградят крепост от любов и вътре да опазят всички неща, които са ценни за тях – музиката, книгите, приятелите, родителите. Или както съвсем точно подчертава самата авторка, „това е моят роман за прехода”. Точно така – роман за прехода, където знак „минус” е заменен със знак „плюс”. А нетрайното, неуловимото, неизказаното, невъзможното за описване чудодейно се появява на белия лист и се сдобива с почти епическо величие.

 

БОЙКО ЛАМБОВСКИ, поет

Литературното събитие е и антисъбитие

Често се случва така – примерно става гражданска война в Испания. Побеждава който не трябва – Франко. Такова събитие носи цензура и несвобода, вкл. литературна. Но носи и последващи литературни събития – създадени от имена като Хемингуей, Оруел…

Смятам войната в Украйна за литературното събитие и антисъбитие на 2022. Струва ми се, че то разширява неимоверно границите на нашите представи за възможностите на злото и доброто, а именно – да препускат из Времето на воля. Това е стряскащо познание, тепърва ще му гледаме литературните, а и културните измерения. (Една такава многоизмерна и калейдоскопна рефракция излезе наскоро – книгата на Данчо Ефтимов „Преди да измият кръвта“.)

А инак – използвайки с известен свян термина „събитие“ относно случващото се в литературния ни живот, бих отбелязал някои добри неща в него – например литературните анкети, които прави Институтът за литература, обогатяването на литературната и историческата ни памет с книги като тази на Хюсеин Мевсим за Далчев и тази на Ивайла Александрова за Вапцаров, добрата белетристика през годината на Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Георги Тенев, Костадин Костадинов, Красимир Димовски… Сигурен съм, че в подобно изброяване консумирам риска на много пропуски, затова уточнявам – то е само на база това, което забелязах и прочетох.

 

КАТЯ ЗОГРАФОВА, литературен историк, Национален литературен музей

Според мен е събитие, когато във времена на икономическа криза се успоредяват преводачески прочити и издателски амбиции, съизмерват се дизайнерски постижения… През 2022 имаше знакови съперничества на преводачески проекти, посветени на португалския класик Фернандо Песоа. „Книга на безпокойството“ се радва на нов превод в издателство „Кръг“ (худ. Капка Кънева), базиран върху авторската воля на твореца с над 70 хетеронима, различен от по-стария „грандиозен сборник“ на издателство „Кибеа“. Последното обаче ни предлага и поетична антология на Песоа със съставител, автор на предговора и преводач Калин Коев. Световният флорентинец Данте също продължава да ни занимава след отшумяването на 700-г. от смъртта му. Великолепното миналогодишно преиздание на „Ад“ в класическия превод на Константин Величков (изд. „Кръг“) бе „надградено“ от превода на Кирил Кадийски („Колибри“), който тези дни получи „Златен лъв“ от АБК. Битката за читателя познавач, какъвто и да е неговият избор, е похвална!

Като литературен историк съм пристрастена към трудни, противоречиви, дори нелицеприятни теми и фигури в културата ни, затова считам за приносно изследването на   Антоанета Алипиева „Вълкът единак. Богомил Райнов“. Сама изкушена разказвачка („Литературни маршрути“ на „Прочети София“), поставям пред модните „столични“ заглавия рядката и ценна „Бленувана София“ на Тони Николов и лично преживяната „Хора и улици, град като град“ на Павлина Делчева-Вежинова. София в книгата на Павел-Вежиновата дъщеря съвсем не е „град като град“, а уникално, архитектурно многопластово средище, ущедрено с човешки съкровища. Авторката ни разказва от първо лице за Януш и Вера Вазови, Златю Бояджиев и Дечко Узунов, Асен Старейшински и Генко Генков, Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов, Румяна Узунова и Севда Севан-Франсухи; за централни булеварди и улици, за СБП и БНТ, ресторанти и кафенета, чешми и градинки – като за живи същества. Понякога историите бликат от „неженски“ хаплив хумор, например тази за споменатия Богомил Райнов.

Музеен човек, професионално обсебен от културния календар и юбилеите, не мога да подмина сборника „Обновяване на причините: Радой Ралин“, съставен от Пламен Дойнов с текстове от научната конференция на НБУ по случай 100-г. на сатирика. Нейно своеобразно продължение е мащабната хърватско-българска акция (14-15-16 декември), вдъхновена от 100-г. на приятелката и съмишленицата му Весна Парун – с моноспектакъл по стиховете ѝ в Народния театър, изложба „Фанатик на истината“ и кръгла маса „Вечер за Весна“ в софийския музей на Вапцаров, лектория в Софийския университет.

Сякаш отвъд пристрастията – в избраната поезия блестят „Дървото на наровете“ от Керана Ангелова и „Евтерпософия“ от Димитър Калев, а в белетристиката – романите „Късна смърт“ от Иван Станков, „Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов и „Елегия“ от Неда Антонова.

 

Йоанна Нейкова, докторант по теория на литературата

През 2022 г. поредицата за философия и хуманитаристика „Зевгма“ (изд. Versus) излезе с две нови заглавия – „Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката“ на Николай Генов и мащабното изследване на Миглена Николчина „Бог с машина. Изваждането на човека“. Книгата на М. Николчина с теоретична острота навлиза в най-фундаметналните измерения на въпроса какво е човекът, актуализирайки цялата проблематичност на едно такова питане. От своя страна изследването на Н. Генов разработва едно прелюбопитно поле на (транс)хуманизма. В този смисъл подновяването на „Зевгма“ е важно събитие в българската хуманитаристика, тъй като подчертава необходимостта от това да се повдигат големите въпроси на съвремието ни. В сферата на художествената литература романът на Тодор П. Тодоров „Хагабула“ („Жанет 45“) е вълнуващ текст, за който продължавам да мисля дълго след като съм го прочела.

 

Йорданка Белева, писател

Сред книгите събития на 2022 г. в моя читателски списък са стихосбирката на Виктор Пасков и новият роман на Владимир Зарев – „Объркани в свободата“. Отделно внимание заслужава книгата на Тони Николов „Бленувана София“ заради специфичния разговор през философията на историческия детайл и захранването на паметта. Имахме впечатляващо поредно силно издание на Софийския международен литературен фестивал. Годината беше юбилейна за знакови имена като Михаил Неделчев и Мирела Иванова.

 

Франческа Земярска, асистент в Софийския университет

През 2022 животът бе събуден, така че имаме богат избор от литературни събития и книги събития, а антисъбитията са отвъд полето на литература. Сред най-ярките събития не мога да не отлича идването на Олга Токарчук и цялото двудневно преживяване, концентрирано в голяма степен около нейната фигура. Това, което ни предложиха в тези два дни Тодора Радева и екипът около „Прочети София“, е изключително, най-пищното, богато и промислено във всеки детайл събитие. Като човек по-скоро изкушен от една критическа мисъл обаче, моето събитие на година се случи в самия ѝ край с идването на Жизел Сапиро в рамките на Софийския международен литературен фестивал. Сапиро мисли световната литература през един социологически подход, който разпитва механизмите зад циркулацията, пазара и наградите и им противопоставя режимите на символния капитал. Тя е изключителна съвременна мислителка и се надявам, че това не е последното ѝ идване в България. А книгите събития за мен са две „Бог с машина. Изваждане на човека“ на Миглена Николчина и „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“ на Галин Тиханов.

 

Николай Генов, главен асистент в БАН

2022 г. беше щедра за научната фантастика у нас, затова си заслужава да бъдат посочени няколко литературни събития: книгата „Бог с машина. Изваждане на човека“ на проф. Миглена Николчина, фестивалите „Булгакон“ и „През 9 земи“, които предложиха на локалния фендъм изключително наситени програми с множество лекции на фантасти и фантастолози от страната и чужбина, както и тъй необходимото завръщане на „Звездни дневници“ на книжния пазар, макар и в леко редуциран вариант. Антисъбития също имаше, но техният системен характер обезсмисля говоренето за тях.

 

Снимка unsplash.com

Бистра Величкова, поет

Литературното събитие на 2022 г. лично за мен е издаването на стихотворенията на Виктор Пасков. Вярвам, че за всички ни беше голяма изненада да разберем, че авторът на шедьоврите „Балада за Георг Хених“, „Германия – мръсна приказка“, „Аутопсия на една любов“ и др., освен прозаик, е и много талантлив поет. „Снегът, студът, декември и обратно: / аз – най-самотното дете на „Жданов“, със цигулка, / докоснат от скръбта невероятно“, казва Пасков в стихотворението „Анемия“. Дълги години тези стихове остават в личния архив на писателя, докато не са предложени от съпругата му и негов преводач на френски, проф. Мари Врина-Николов, за издаване. С отсяването на стиховете и оформлението на книгата се заемат Георги Господинов, Иван Ланджев и Захари Карабашлиев.

Литературното антисъбитие за 2022 г. е отказването на финансова подкрепа на артистичната програма на фондация „Прочети София“ за 2023 г. от Национален фонд „Култура“ (НФК). Отказът от финансиране носи голяма загуба за българския литературен живот, тъй като „Прочети София“ в последните години създаде много градски събития, извади литературата от книгите, библиотеките и университетските скамейки. Това се случи чрез т.нар. „Литературни маршрути“, които чрез градски разходки разказват по увлекателен начин литературната история и непознати факти за български писатели и поети. На фондация „Прочети София“ е и инициативата „Скритите букви“ – пейки под формата на букви от кирилицата. Към всяка от тях има и стихотворение на съвременен български поет. Пейките-букви са посетили различни градове, между които Париж, Берлин, Будапеща, Брюксел, Мюнстер, Франкфурт и др.

Фондацията стои и зад реализацията на 7 (от общо 10) издания на Софийския международен литературен фестивал на Асоциация „Българска книга“.

 

Андриана Спасова, главен асистент в БАН

Представянето на новата стихосбирка „Потребност от рециклиране“ (изд. „Лексикон“) на Амелия Личева в Американския център на Столична библиотека е първото събитие за 2022 г., на което присъствах и което събра отново литературната и академичната общност. Бих казала с него започна по-видимо преодоляването на дългосрочно наложените ограничения за културно случване от последните няколко години. С особена чувствителност прозвучаха стихотворенията от актрисата Снежина Петрова, а изведените критически вниквания от Дария Карапеткова и Георги Господинов диалогизираха с едновременния прочит на публиката на „Дистанция“ и „Двойкаджийка“ относно дефицита на близост и изобилието от пластмасови отношения. На същото място последните дни от 2022 г. премиерата на научната монография на Елка Трайкова „Литературноисторически и критически сюжети“ (ИЦ „Боян Пенев“) затвори и окръгли поредицата от появи на нови интересни книги в областта на хуманитарната мисъл, ставайки повод да прозвучат както много лични истории, така и един открояващ се рефлективен „разрез“ на българската литература от последното столетие, чието припознаване и споделяне е интелектуално удоволствие. Интердисциплинарното обсъждане на подготвяната научна книга „Желани, бленувани и отсъстващи: Чуждите жени и мъже в българската литература от ХІХ век“ на Николай Аретов е още един сюжет от изминалата година, който заслужава внимание най-малкото по две причини. Ще спомена само втората: инициирането в Института за литература на неформални критически дискусии с конкретни предложения и нововъзникнали провокативни полета, изоставяйки удобния модел на неконфронтиране и безпроблемно приемане на нов ръкопис, една небезукорна практика изобщо в полето на българската критика, когато става дума за новоизлезли книги на утвърдени учени. В центъра на тазгодишния празник на ИЛ при БАН беше научната продукция на Издателския център „Боян Пенев“ и впечатляващият брой нови монографии, сборници и съчинения на колегите, което ми даде повод да погледна запълнения без въздух импровизиран нов рафт в личната ми библиотека. Тук са няколкото тома съчинения на Борис Йоцов (съст. Р. Дамянова); „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността“ на Иван Христов; съчиненията на Матвей Вълев (съст. А. Ташев); на Борю Зевзека (съст. К. Захова), неизвестните спомени, стихотворения и дописки на Екатерина Василева (съст. Н. Капралова), „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ на рано отишлия си Р. Шивачев; възобновената литературна анкетна традиция от Б. Владимирова с Ани Илков, Едвин Сугарев и Владимир Левчев; сборникът „Писането за себе си и неговите жанрове. Писма, дневници и други форми на автобиографичния разказ в европейските писмени практики (XVII-XX век)“ (съст. М. Серафимова) и др. Разбира се, на стелажа са си намерили своето място две от книгите на поредицата „Човек/нечовек“ (изд. “Versus”) – на Миглена Николчина „Бог с машина. Изваждане на човека“ и на Николай Генов „Виртуалният човек: опит върху фантоматиката“, новите монографии на Галин Тиханов „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“ (изд. „Кралица Маб“) и на Николай Чернокожев „Страници по Възраждането“ (УИ „Св. Климент Охрдиски“). Събитията продължават да се роят. Но загубата на поети като Екатерина Йосифова е онова тъжно и мълчаливо стъписване, което беляза 2022 г. Най-тъжното и непреодолимо „антисъбитие“.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img