Разговор с доц. Биляна Яврукова, директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“
Изложбата „Първите жени в Софийския университет“ отбелязва 125-годишнината от приемането на първата жена студентка в Софийския университет. Разкажете ни малко повече за нея – коя е тя, в каква специалност е приета и по какъв начин това променя институционалните рамки на университета?
Първите жени студентки във Висшето училище са приети през учебната 1901/1902 г. Общият им брой е 16 – 12 от тях са записани в Историко-филологическия факултет, а 4 от записалите се са студентки във Физико-математическия факултет. През следващата учебна година техният брой се удвоява – 24 са новозаписаните студентки в Историко-филологическия факултет, 19 във Физико-математическия факултет и 2 студентки са записани в Юридическия факултет. През следващите години се наблюдава тенденция към непрекъснато увеличаване на броя на приетите студентки. За сравнение би било добре да се посочи и общият брой на записаните студенти мъже през същите учебни години: 443 за учебната 1901/1902 г. и 500 за учебната 1902/1903 г. Трудно може да се определи коя точно е първата студентка, по-скоро тук можем да говорим за първите приети жени. Екип от Университетската библиотека и отдел „Университетски архив“ започва по-сериозно проучване, което си поставя за цел да извади имената на първите записали се студентки, да проследи колко от тях са завършили и да проучи дали и как са успели да се реализират. На този етап може да се каже, че през учебната 1904/1905 г. са завършили 3 студентки във Физико-математическия факултет, а през следващата учебна година са завършили 6 студентки от Историко-филологическия, една от Физико-математическия и две от Юридическия факултет. Жените извървяват дълъг път, за да извоюват правото си да получат висше образование наред с мъжете, но това е тенденция, която тече в цяла Европа и в някои случаи Висшето училище изпреварва редица университети, като напр. Оксфордския университет, в който до 1920 г. жените са имали право да учат, но не и да получават дипломи. Необходимо е да се отбележи, че първите преподаватели във Висшето училище са подкрепяли приемането и обучението на жени и самите те са допринесли значително това да се случи.
Знаете ли как се стига до решението на ректорското ръководство да приеме първите студентки? Кой е екипът, който взима това смело решение и в контекста на каква ситуация? Как образоването на жените променя българското общество в перспектива?
Въпросът с приемането на жени във Висшето училище не е свързан с конкретно решение на ректорско ръководство, а по-скоро е процес, който започва през 1895 г. В Закона за отваряне на Висшето училище в София (1888 г.) и в Правилника за Висшето училище в София (1890 г.) не се прави разграничение по полов признак за обучаваните студенти, т.е. вратите за обучение са отворени, но в правилника се посочва изрично, че „За редовни студенти се приемат само тия, които са свършили с добър успех пълен гимназиален курс“ (чл. 26). В този период жените са се обучавали в девически училища, чиито програми се различават от тези на мъжките гимназии, което ограничава достъпа на жените до Висшето училище. През 1895 г. в Народното събрание и в Министерството на народното просвещение постъпват заявления от жени, които искат да получат висше образование в България. Съветът на преподавателите още тогава е готов да приеме жени за студентки, като настоява поне на първо време те да бъдат приети като слушателки, т.е. те могат да се обучават, но не получават дипломи. Това решение бива отхвърлено от министерството, но Съветът на преподавателите настоява да бъдат предприети възможно най-скоро мерки, за да могат жените да получат право на висше образование. В периодичния печат в този период се публикуват редица статии в подкрепа на жените и тяхното право на образование. Още през следващата година Константин Величков в качеството си на министър внася в Народното събрание законопроект, уреждащ изравняване на обучението в девическите гимназии с това в мъжките. Приемането на първите жени във Висшето училище реално става възможно с дипломирането на първите момичета, обучавали се по променената програма на девическите училища. Ректори през тези първи години са били Любомир Милетич (уч. 1900/1901), Георги Златарски (1901/1902), Александър Теодоров-Балан (1902/1903).
Борбата на жените обаче не спира дотук, тъй като те трябва да извървят още дълъг път, за да получат правото си на реализация като учителки, юристки и т.н.
На откриването на изложбата вие споменахте това, че по-трудно се оказва издигането в университетската йерархия, а не самият акт на приемането на първата студентка, т.нар. стъклен похлупак. Макар 125 години по-късно жените да се пълноценна и равноправна част от университетския живот на всички нива, все още ректор жена не е имало. Носи ли университетът още следи от историческите неравенства между половете?
С приемането на първите жени във Висшето училище се поставя началото на един дълъг процес, който протича много бавно. Първата жена заместник-декан е Цветана Романска, която е избрана през 1962 г. Минават повече от десет години преди Софийският университет да има жена за заместник-ректор – през 1976 г. Михайлина Михайлова от Юридически факултет е избрана на този пост, а до 2007 г. броят на жените в ректорските ръководства е едва пет. Всяка такава промяна е трудна и всяко общество има нужда от време, за да приеме, че жените могат да носят и подобен тип отговорност. В България вече има избрани жени за ректори на висши училища и аз вярвам, че съвсем скоро и в Софийския университет ще имаме първата жена ректор.
Вие намирате за важно да подемете темата, както в исторически план през архивите, така и в настоящето през езика, доколкото заедно с Културния център към СУ осъществихте и дискусия за употребата на женския род при съществителните имена, обозначаващи професия. Какво мислите като специалист – променила ли се е езиковата практика дотолкова, че спокойно да употребяваме „професорка“, „доцентка“, „ректорка“?
Все по-често чувам в разговорната реч да се употребяват в женски род съществителни имена, обозначаващи професия, включително и за академични длъжности. Както разбрахме от дискусията, в обществото има разнобой и като че ли не съвсем пълно приемане на женския род, което е предпоставка за по-трудното навлизане на тези форми в българския език. В неформален разговор с колеги от Германия разбрах, че в немския език са били необходими около 20-30 години, за да се утвърди женският род в наименованията на професиите или да се наложат полово неутрални форми. В крайна сметка езикът се променя и в един момент женският род при повечето съществителни имена, обозначаващи професии в българския език, ще стане норма.
През 90-те години на XX век в университетския дискурс мощно присъства една университетска феминистична вълна в лицето на Недялка Видева, Миглена Николчина, Красимира Даскалова, Милена Кирова, Амелия Личева, Корнелия Славова и др. Ако си послужим със заглавието на един от емблематичните сборници от същото десетилетие, това е времето на жените, в което те създават значима теоретична рамка, която поражда и следващи поколения, продължаващи подобен тип изследвания. Интересът към откриването на изложбата беше много голям. Радостно е, че студентската читалня на Университетската библиотека едва побра гостите. Наблюдаваме ли според вас разширяване на интереса към тази тема отвъд този на специалистите?
Много съм щастлива от проявения голям интерес към изложбата и дискусията, което показва, че темата е актуална. Ние трябва да се стремим към поддържане на вниманието към този въпрос, защото постигнатото до този момент не е даденост. Съвсем скоро четох едно проучване, и то сред български младежи, което показва доста тревожни резултати, свързани с връщане към на пръв поглед отминали времена – младежите смятат, че жената трябва да бъде подчинена на мъжа и да се съобразява изцяло с него, да бъде покорна и т.н. Тревожен е и моментът с миграцията на хора от по-консервативни общества, което е възможно да доведе до определени промени. Не бива да допускаме това и единственият път е запазване и популяризиране на знанието за постигнатите права на жените и техния принос за развитието на обществото, науката и културата.
Какво показа свършената от вас работа с преразглеждането на архивите – кои са първите жени с научна реализация?
Първите жени преподавателки в Софийския университет са защитили своите докторски дисертации в чужбина. Това е така, защото едва през 1947 г. чрез нормативна промяна се създава докторантурата, тогава наричана аспирантура, чрез която Университетът започва подготовка на свои научни кадри. През 1923 г. е назначена първата преподавателка – Живка Драгнева, която е завършила в Цюрих немска филология, френска филология и психология. След нея следва назначаването на редица асистентки Теодора Райкова, Жана Николова-Гълъбова, Руска Гандева, Люба Драмалиева и много други. Любопитен момент е, че жените са назначавани за асистентки само ако не е имало кандидати мъже и това е посочено в Правилника за асистентите при Университета. Академичното израстване на жените е по-късно. През 1939 г. Елисавета Карамихайлова става първата хабилитирана преподавателка в Софийския университет – тя е преподавала във Физико-математическия факултет. Първата жена професор е избрана през 1948 г. Това е Рада Балевска от Агрономо-лесовъдния факултет, но изборът ѝ се случва непосредствено преди отделянето на факултета и преминаването му към новосформираната Селскостопанска академия. През 1962 и 1963 г. още две жени печелят конкурси за заемане на академичната длъжност „професор“ – Слава Ст. Митовска и Цветана Романска. Трудно се проправя път за академично израстване, за което говори и фактът, че едва през следващото десетилетие няколко жени получават признанието и печелят конкурси за професори. До 1988 г. техният брой е около 30.
Как подбрахте архивните материали – какво остана „зад кадър“ и не влезе в експозицията?
След изработването на концепцията за изложбата и определяне на темата на всяка витрина колегите от отдел „Университетски архив“ подбраха архивни документи, съхранявани в техните фондове. Подборът беше труден поради големия обем от запазени архивни документи и интересните истории, които се разкриват чрез тях на жените учени, работили в Софийския университет. Изложени са документи, свързани с първите преподавателки, асистентки, хабилитирани учени, първите жени, заемали ръководни длъжности в Университета.
Какво ново научихте вие в процеса на подготовката на изложбата, което не е широко известно за историята на жените в университета?
За мен беше истинска изненада да науча, че първите назначени асистентки са преподавали в областта на природните и точните науки, а като че ли тенденцията днес е повечето жени да са в хуманитарните и обществените науки, някои от които са силно феминизирани. Изненада беше и че едва през 60-те години жените в Софийския университет заемат ръководни длъжности, както и че до днес има редица факултети, които все още не са имали жени декани. Изненадващ е и фактът, че до 2007 г. броят на жените заместник-ректори е изключително малък.
Мислите ли вече за продължение на тази тема?
Да, смятаме да развием темата. Подготвили сме съвместен проект между Университетската библиотека, отдел „Университетски архив“ и Културния център на Софийския университет, който предвижда организиране на две нови изложби по темата, едната от които ще бъде експонирана в Галерия на открито в гр. София, а другата предвиждаме да бъде пътуваща. Планираме и издаване на каталог на изложбата. Смятаме да задълбочим изследванията и да проучим пътя и развитието на всички жени, които първи са се хабилитирали и първи са заели изборна ръководна длъжност в рамките на отделните факултети в Университета.
Винаги, когато водя разговори, за мен е много интересно да попитам своите събеседници един общ въпрос и той е – коя е революцията, в която се припознавате? Макар че в контекста на нашия разговор говорим през цялото време именно за символното минаване отвъд един мъжки ред, което само по себе си е революционно.
Много интересен въпрос. Революцията, в която аз лично се припознавам, е много тясно свързана с моята професия и работата ми в Университетската библиотека. Библиотечната професия, като много други професии, е била типично мъжка, но днес тя е почти изцяло феминизирана. Моята революция свързвам изцяло с технологиите. По стечение на обстоятелствата участвам активно, а често съм и основният двигател, свързан с дигитализация на Университетската библиотека и дейностите, които съпътстват този процес, водещ към адаптиране на библиотеката към дигиталната екосистема.
Въпросите зададе ФРАНЧЕСКА ЗЕМЯРСКА
