Редактирането на Роалд Дал не е „пробуждане“, а просто капитализъм

Популярни статии

бр. 13/2023

Марк Бъроуз

 

Роалд Дал

Плановете за редакция на книгите на Роалд Дал с цел да се премахнат от тях обидните думи не отварят нов фронт в културната война, а просто се стремят да осигурят правенето на пари.

Новината на The Telegraph от този уикенд, че управляващите наследството на Роалд Дал ще редактират предстоящите издания на любимия автор, предизвика вълна от възмущение. Хората – по-точно възрастните – бързо привидяха в това решение отварянето на поредното бойно поле на културната война: мафията на пробудените[1] нахлува, за да обеззарази още един основополагащ стълб на британското наследство.

Отзвукът беше остро критичен дори от по-дълбокомислените ъгли на литературната сцена. „Роалд Дал не беше ангел, но такава цензура е абсурдна. Puffin Books и управляващите наследството му трябва да се засрамят“, написа Салман Рушди в Туитър. Обсъждайки Огъстъс Глуп от „Чарли и шоколадовата фабрика“, който в новите версии е „пълен“, а не „дебелак“, Джон Даути каза пред Радио BBC 4: „Мисля, че при такова решение, единствената възможност е книгата да се извади от печат. Не мисля, че е уместна позицията: „Нека променим думите на Дал, но да запазим духа им“.

Филип Пулман, един от най-признатите автори на детска литература днес, общо взето се съгласи, казвайки, че книгите на Дал трябва да бъдат оставени да излязат от печат, вместо да се променят, ако публиката не е доволна от тях. Дори министър-председателят се намеси, като каза чрез говорител, че „когато става въпрос за нашето богато и разнообразно литературно наследство, министър-председателят е съгласен с ГДВ (Големият Дружелюбен Великан по Р. Дал), че не трябва да бъбалогазозваме думите“.

Лесно е такива неща да бъдат използвани, за да се налива масло в огъня на културната война. Така или иначе живеем в състояние на постоянно възмущение за едно или друго. Това е просто още един „коктейл Молотов“, хвърлен в мелето. „Как смеят тези лицемерни пробудени да докосват свещените текстове за сополи и мръсотия, които така радват децата от десетилетия?“

Повечето хора остават слепи за смисъла на всичко това. Филип Пулман в крайна сметка уцелва десетката. „Зависи какъв живот искаме да имат“, казва той в Туитър. „Ако искаме един стар текст да живее под формата на забавление, тогава освен „обидни неща“ има и много скучнотии за изрязване. Но защо просто не го оставите да излезе от печат? О, да, разбира се. Заради парите.“

Управляващите наследството на Дал, които са станали особено чувствителни по тези въпроси, след като преди няколко години публикуваха пространно извинение за прословутия антисемитизъм на автора, знаят добре стойността на своя продукт. Толкова години след смъртта на Дал той все още се чете много от децата – и с основание, книгите му са прекрасни. Също толкова отвратителни, също толкова смешни, със същото диво въображение, каквото винаги са притежавали. Редакцията цели да гарантира, че децата ще продължават да мислят така. Предложените сега корекции изглеждат може би несъществени, но това не винаги ще е така. Езикът се променя, реконтекстуализира се, силата му се измества. Обществата също се променят. Приоритетите се развиват и преобръщат. Културните ценности на новите поколения се различават от тези на родителите им.

Чрез подобни изменения издателите се опитват да предпазят работата на Дал за в бъдеще. Те не го правят за възрастните – на възрастните не им пука. Те разбират контекста. Всъщност не го правят и за доброто на децата. Всичко опира до това да се запазят продажбите на книгите. Ако децата усетят, че дадена книга е остаряла, те я затварят доста бързо и не отварят друга подобна.

Преди 30 години двамата най-четени детски автори в Обединеното кралство бяха Инид Блайтън и Роалд Дал. Един поглед към класациите на детските книги на „Амазон“ показва колко много са се променили нещата. Блайтън все още продава, но тя е далеч, далеч надолу в класацията, докато Дал все още продава със скоростта на движение на стъкления асансьор. Управляващите наследството му със сигурност следят внимателно класирането на „Великолепната петорка“ и се чудят дали съдбата на „Чарли и шоколадовата фабрика“ или „Семейство Тъпашки“ няма да е същата след няколко десетилетия.

Творчеството на Блайтън остаря ужасно, пълно с „мургави мъже“ и „цигани“, които вършат престъпления. Героите ѝ живеят неузнаваем живот и говорят по начин, който децата в наши дни вече не разбират. Разбира се, младите хора няма да припознаят себе си в герои, които пият джинджифилова бира, след като са осуетили плановете на тъмнокож джебчия на дребно. Това е езикът на едно друго време.

По същата причина децата през 50-те години четат „Училищни дни“ на Том Браун и „Робинзон Крузо“, но тези от 90-те почти не го правят. Тук не става въпрос за това как езикът на „Матилда“ на Роалд Дал да стане по-социално ангажиран. Съвсем не. Това е  само придатък. Въпросът е как да направим така, че „Матилда“, книга, публикувана през 1988 г., все още да има шанс да се възприема за актуална през 2028 г., 2058 г. и 2088 г. Става дума за това да можем да продължим да продаваме купища книги. И толкова.

И знаете ли кой добре разбира това? Роалд Дал. Умпалумпите в „Чарли и шоколадовата фабрика“ от 1964 г. първоначално са описани като тъмнокожи пигмеи, които са „изнесени контрабандно“ от Африка, за да заменят местната работна сила на Уонка, работейки в замяна на шоколад. През 1974 г., след критики от страна на НАРЦ[2], описанията биват редактирани и умпалумпите внезапно получават бели лица, зелени коси и произход от „Лумпаландия“ (въпреки че заплатите им си остават мистерия). Дал се противи срещу това известно време, но в крайна сметка бива убеден. В едно писмо по въпроса той твърди, че ученици от 70-те години не биха обърнали никакво внимание на „Малки жени“ или „Робинзон Крузо“. Петдесет години по-късно не можем да обвиняваме управляващите наследството му за това, че се притесняват дали „Чарли и шоколадовата фабрика“ и „Джеймс и гигантската праскова“ няма да завършат по същия начин.

Тези промени не целят пробуждане. Те искат да направят така, че книгите да останат уместни и да продължат да се продават. Защото, ако все още можеш да продаваш книги, все още можеш да продавш и маркови тениски, маркови шоколади, вечни смукалки, гигантски праскови и доходоносни права за филмови адаптации.

                                                            Превод от английски: СЕВЕРИНА СТАНКЕВА

 Източник: „Big Issue, February 20, 2023

[1] На английски „woke” означава осъзнатост и активно внимание към значими обществени факти и проблеми, особено по въпроси за расова, полова или социална справедливост. Може да се използва и пейоративно. – Бел. прев.

[2] Националната асоциация за развитие на цветнокожите, на английски „National Association for the Advancement of Colored People“ (NAACP), е организация за граждански права в САЩ, създадена през 1909 г. като междурасово начинание, целящо справедливост за афроамериканците. Учредители са У.Е. Б. Дю Боа, Мери Уайт Овингтън, Мурфийлд Стори, Ида Б. Уелс и др. – Бел. прев.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии

spot_img
spot_img
spot_img