Пламен Дойнов
Когато на 3 август 1925 г. пожар унищожава Покрития мост на Майстор Колю Фичето над река Осъм в Ловеч, покрусата е всеобща. Един от шедьоврите на възрожденската архитектура, символът на града, изчезва завинаги. Този път мостът не е отнесен от придошлата река, както се случва с други покрити мостове, същестували там преди него, въпреки че петте му колони през целия половин век на съществуването му просто предизвикват стихиите. През 1925-а пламъците се оказват достатъчни.
Шест години по-късно на същото място над реката арх. Стефан Олеков проектира друг покрит мост. Предвидливо го изгражда само върху две колони, за да не предизвиква водните стихии: от железобетон, светещ от белота, в центъра си – с открити панорамни тераси с колонада от изящни арки и с покривна конструкция от армирано стъкло. Мост на светлината. Така през 1931 г. традицията на покритите мостове в Ловеч не просто е продължена, а получава своето модерно въплъщение.
Минава обаче половин век и комунистическите местни управници, вероятно „вдъхновени“ от задаващата се 1300-годишнина на българската държава през 1981 г. или в стремежа си да скрият „буржоазния мост“, или за да го „впишат“ в оформящата се стара градска част „Вароша“, или просто за да усвоят парични средства, поръчват нещо като „реконструкция“, в която най-видимото постижение е обковаването на моста с дъски. Те много искат той, запазвайки конструкцията си, да заприлича на моста на Колю Фичето. Екип начело с арх. Христо Златев реализира на практика този импулс към състаряване във „възрожденски стил“, а по образователните и информационните канали подмяната се възпроизвежда като фалшива историческа истина, че става дума за възстановка на същия Покрит мост на Колю Фичето. Но мостът от 1982 г., разбира се, е съвсем друг мост. Мост на мрака.
Тази история вече е достатъчно известна. В нея няма тъмни или спорни моменти. Фактите за предишните и сегашните покрити мостове са пред очите ни – запечатани върху фотографии, разказвани от паметливи граждани. Но фактите са едни, а конструираната неистина, с която се храни вчерашната и днешна публика, съвсем друга.
В общественото съзнание доминира лъжливото настояване, че едва ли не има някакъв трети мост – след тези на Колю Фичето и на Стефан Олеков, изграден от Христо Златев и компания, който днес уж представлява копие на моста на възрожденския гений. Ами да, колко му е, покриваш с дървена ламперия моста на арх. Олеков и биеш тъпана… Нищо че съществува нещо свръхочевидно. Например просто трябва да се преброят колоните под моста: Колю Фичето го е издигнал на пет колони, а Златев – на две, само че измислени и поставени от Олеков. Така нареченият Покрит мост на арх. Христо Златев не е повече от една грозновата имитация на моста на Колю Фичето. В това няма кой знае каква драма, освен драмата на бездарието.
По-съществените недоразумения обаче са другаде – например в част от учебниците, където десетилетия, година след година се тиражира исторически фалшификат – съвременна снимка на Покрития мост, придружена от обяснение, че това е издигнатият от Майстор Колю Фичето мост през 1874 г. В някакво донякъде разбираемо, но все пак срамно псевдопатриотично заслепение част от ловчанлии настояват, че фалшификатът е автентичен: виждат в него своя възрожденски мост, бил туристическа забележителност, символ на град Ловеч и прочее формули на старата и новата пропаганда. Как да им се обясни, че никой не иска да разруши символа, а само да го освободи от имитативното му дървено-ламаринено покритие, което прикрива и красотата, и истината. Така историята няма да кънти на кухо, а Покритият мост отново ще бъде Мост на светлината.
Покритата истина за Покрития мост може да блесне само ако има воля за истина, която не игнорира безспорните факти и отхвърля опитите да се воюва по политическа целесъобразност с различни версии за миналото. Архитекти и интелектуалци, ловчанлии и всички мислещи граждани могат да предложат думи за разговор, в който да признаят очевидните реалности и да отдадат дължимото на паметта както на възрожденския шедьовър на Уста Колю Фичето от 1874 г., така и на модерния шедьовър на арх. Стефан Олеков от 1931 г. – мостовете на великия майстор и на големия архитект – негов духовен наследник.
