1. Кое е според вас събитието/събитията в българското и световното кино през 2025?
2. А кое бихте определили като филмовото антисъбитие на 2025?
3. Какво бихте пожелали на българското кино през 2026?
Петя Александрова, киновед, кинокритик
1. Ще тръгна отзад напред. Антисъбитие за мен е все по-разтварящата се ножица между фестивалното кино, често прекалено политически коректно (като „Златната палма“ за „Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи) и вкуса на масовата, но и професионална аудитория към сериалите на Netflix или HBO Max (виж класациите на IMDB, които все по-често дават високите си оценки по стандарта на платформите).
2. Затова в световната картина ще спомена само някои филми, които ми се струват и провокативни, и естетически издържани, но и достъпни в посланията си: нежният и крехък, смешен и тъжен „Мечти“, последна част от трилогията на Даг Йохан Хаугеруд; бруталният и странен, психеделично засмукващ „Шират“ на Оливер Лаше; безупречно автентичният в стилистиката на 70-те „Мъртва хватка“ на Гюс Ван Сант; киноманският реверанс към Годар „Новата вълна“ на Ричард Линклейтър; „Тайният агент“ на Клебер Мендонса Фийо, смес от политическа безнадеждност и емпатия; сдържаният и изискан „Чужденецът“ по Камю на Франсоа Озон; вледеняващият „Изчезването“ за доктор Менгеле на Кирил Серебренников.
3. В българското кино за събитие бих определила един филм, който основно не е български – „Безсрамните“ на Константин Божанов. И не толкова заради професионалните му качества (и някои родни филми имат постижения), а заради различния манталитет на космополитно мислене, който позволява на режисьора без комплекси да разказва история някъде в Индия, всъщност снимана другаде. Подобно светоусещане имаше и в „Майка“ на Зорница София, и в „Ага“ на Милко Лазаров – това е посоката, която намирам за необходима и съзидателна да се измъкнем от усещането си за периферност. Нашето кино прекалено се вторачва в парите за производство, които непрекъснато или не достигат, или не се усвояват, или се разпределят неадекватно, – а резултатите често са вторични и измъчени. Пожелавам му не просто повече филми, а повече дръзновение, оригинални идеи и артистизъм. И по-малко вътрешни препирни.
Александър Донев, киновед, кинокритик
1. Филмът събитие на 2025 е „Made in EU“ на Стефан Командарев, който под злободневната си повърхност крие безмилостна диагноза за разпада в съвременното българско общество.
2. То не е еднократен инцидент, а системното нежелание на държавните институции в лицето на Министерството на културата и Министерския съвет да гарантират ефективна рамка от правила и процедури за подбор на най-добрите филмови проекти. Съществена част от тази порочна системност са егоизмът и агресивната некомпетентност на част от представителите на филмовата общност, които се вълнуват единствено от своите лични интереси. Именно за преодоляването на индивидуалните и тясно гилдийни интереси е необходима решителната намеса на един по-висок авторитет, способен да налага в български условия доказано успешни в други страни практики и модели.
3. Истински ангажирано с културата ръководство на държавата, компетентно и енергично, което има волята и управленски капацитет да започне и проведе дълбоки и цялостни реформи в съвременното българско кино.
Деян Статулов, киновед, кинокритик
1. Трудно ми е да определя ясно очертаващо се събитие във филмовия живот у нас и по света. Не зная все още дали е за добро, но 2025 година ще остане като повратна в областта на визуалните ефекти (VFX) и технологиите за филмова продукция. Основните иновации се въртят около изкуствения интелект (ИИ) и виртуалната продукция (Virtual Production – VP), които променят начина, по който се създават филмите, правейки процеса по-бърз, по-гъвкав и по-достъпен. Европейското кино през 2025 г. е в период на засилена борба за идентичност и пазарна ниша, като традиционно се противопоставя на доминацията на Холивуд чрез авторски истории, копродукции и активна подкрепа от страна на ЕС. В резултат на Европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги (AVMSD) стрийминг гиганти като Netflix и HBO Max вече са задължени да инвестират значителна част от приходите си в съответната държава в местна европейска продукция. Тази регулация продължава да стимулира производството на европейски филми и сериали, включително и български.
2. Ще откроя две важни антисъбития в българския филмов живот. За съжаление, виновен и за двете е както лично министърът на културата, така работата (или липсата на такава) на повереното му ведомство. На първо място, това е бездействието на министерството в защита на авторските права на десетки филмови творци. България е единствената държава в ЕС, в която няма отчисления за препредаване на филмово съдържание. През първата половина на 2025 г. България бе глобена с 2 млн. евро за забавено въвеждане на европейската директива за авторското право. Другото антисъбитие е отказът на Министерството на културата да актуализира бюджети на филмовите проекти, които са спечелили финансиране преди четири години, но се реализират чак сега поради блокиране на конкурсните сесии в съда. Това изправя сектора пред сериозно изпитание, което ще доведе до много финансови и художествени компромиси.
3. Разбира се, повече и по-добри филми. Не мисля, че през изминалата година българското кино беше в добра кондиция – липсваше нова вълна от смели дебюти. Надавам се и пожелавам през следващата година това да се промени. Родното кино има нужда не само от добър закон и правилник, но и от свежа глътка въздух нови автори. Пожелавам по-голямо присъствие както на националната, така и на международната сцена, и повече зрители.
Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Видимо с просто око, днес светът не е Аркадия, а тревожен кошер пред прага на криза – икономическа, геополитическа, военна, морална, културна. Голямото световно кино все още не е адекватно на тази реална ситуация, а самотният Йоргос Лантимос реагира стресово в новия си филм „Бугония“ (2025), направен с остатъчна енергия от много по-добрите „Клети създания“(2023) и „Благи деяния“ (2024). А в нашето кино се създават първите 2 филма, които догонват със закъснение и впечатляваща фантазна визия световната практика: тв сериалът „Мамник“ и „Чамкория“ – и двата на реж. Виктор Божинов с оператор Антон Бакарски. Очакваме ги!
2. Анти-неслучило се събитие все още е липсата на достъпна стрийминг платформа за български филми, която ще е полезен екран, особено за нашата диаспора по света. Такъв проект в прословутия План за възстановяване и устойчивост нямаше, та камо ли сега в бъркотията с преход към евро! А би трябвало да е по-лесно! Да, ама не!
3. Не само на киното, а за цялата културна нива пак старото пожелание: след баталиите за първия бюджет в евро да се сбъдне розовият блян: поне 1 % за култура! Търговците се оказаха по-пъргави и в луксозните магазини вече се продава хубава ракия „Култура“! Наздраве!
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
