На 15 март т.г. унгарският българист, поет, преводач, редактор и издател Дьорд Сонди навърши 80 години. Първо честван в Будапеща, той долетя два месеца по-късно в България, за да получи на 14 май в Димитровград Международната награда за литература „Пеньо Пенев“ – още едно българско признание след множество други през годините: орден „Кирил и Методий”, награди „Златен век“ и „Златно перо”, доктор хонорис кауза на великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” (2001) и на Нов български университет (2021) и т.н. На 15 септември в салона на Унгарския културен институт в София Дьорд Сонди срещна своите български почитатели и приятели на юбилейна вечер, която е знак за несвършващото празнично общуване между унгарската и българската литература.
Припомняме, че за неговата 70-годишнина „Литературен вестник“ издаде сборника „Мостът на езика“ (2016). Сега отново го прегръщаме – с думи на обич и благодарност за таланта, енергията, въображението и щедростта!
Честит юбилей, приятелю!
Вдъхновението на езика
Laudatio при връчването на Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ на д-р Дьорд Сонди
Лауреатът на Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 2026 година д-р Дьорд Сонди е унгарски поет, преводач, езиковед, издател и виден българист. Бил е отговорен редактор за българска литература в издателство „Европа“ в Будапеща, гл. редактор на списание „Напут“, директор на Унгарския културен институт в София, основател на издателство „Напкут”, в което издава няколко десетки български автори. Член на Съюза на унгарските писатели. Автор е на две стихосбирки на български и една на унгарски език. Превел е над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската поезия (над 400 автори), сред които: „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Ем. Станев, „Диви разкази“ на Н. Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и др., на сборници от Станислав Стратиев и Иван Кулеков. Съставител и преводач на антологии на българската литература в Унгария, по-важните от които са: „Бронзови мигли. 125 години нова българска лирика” (2002), „Полковника-птица” (Съвременната българска драматургия, 2009), „Ябълки” (Антология на съвременната българска проза, 2009), „Различна тишина“ (двуезична антология на българското хайку) и много други издания.
Това наистина е възможно най-краткото резюме на приносите на д-р Сонди. Каквото и да бъде изброено от многобройните негови дела и творби на унгарски и на български, ще ни убеди в бъбривата недостатъчност на библиографския списък. Затова нека зададем други въпроси: Какво стои зад превода на унгарски на „Записки по българските въстания“? Как точно се укротява на чужд език езиковата стихия на Захарий Стоянов? Как е възможно да бъде пресътворен в друга лексика и в друга културна среда менталният свят на „Бай Ганьо“? Що за майстор трябва да се справи с хилядите стихове, рими, метафори и прочее фигури в поезията на десетки български поети от ХХ и XXI век? И каква дързост трябва да притежава този виртуоз, за да започне да пише стихове направо на български – негов нематерен език – така, че да покаже на българите недостигнати от самите тях дълбини на тяхното слово, на нашето слово?
Не намирам днес друго обяснение освен това: Дьорд Сонди е обладан от вдъхновението на езика. Известно е, че той е може би най-ярката личност, която обитава една огромна и свободна българо-унгарска езикова вселена, а неговите преводни и авторски книги, неговите списания и публични акции са звездите в тази вселена.
Дьорд Сонди никога не е следвал „задължителните списъци” за превод, а се е хващал там, където други преводачи са се отказвали: той работи с предизвикващи автори, които са изпитание за преводаческото умение; пресътворява текстовете, като им дава уникално битие – българското слово звучи на унгарски, без да е буквализирано подобие, а си е нещо като българска душа, пееща на унгарски език. В преводите на българска поезия Сонди е пряк наследник на легендарния Ласло Наги. Днес няма друг, който едновременно да знае езика и да владее формата на онази гранична зона между двете литератури, където възникват прекрасните същества на взаимното разбиране.
Годините, в които Дьорд Сонди беше директор на Унгарския културен институт в София (1999-2004) останаха като златна епоха в общото битие на две литератури и култури. Тогава пространството на ъгъла на „6-ти септември” и „Аксаков” в столицата се превърна в място и за българската литература и култура. Да оставим безбройните прояви – тях все пак има кой да брои. По-важното е, че там и досега две литератури и култури се срещат и остават в такава прегръдка, че никой не може да ги раздели. Как една нация като унгарската пренебрегва всякакви свои егоистични рефлекси – ето това показа д-р Сонди на всички.
Вече е отбелязвано: „Дьорд Сонди е едновременно чужденец-и-българин, българин-и-чужденец. Няма друг българист от чужда националност, който толкова естествено и пълноценно да участва в съвременната българска литературна ситуация. И да е фактор в тази ситуация. Отдавна той е много повече от виртуозен медиатор между унгарската и българската литература. Сонди е едноврменно и Там, и Тук, гаранция за една българо-унгарска цялост – пространство, което жадно се простира по протежението на Дунав…“
Днес, когато позаспали доскоро империи отново се събуждат и по навик застрашават с агресия и асимилация уж „по-малки“ народи и култури, ние виждаме как личности като Дьорд Сонди – чрез дела и творби – сочат всекидневната алтернатива на бездарието и насилието – просветената свобода. Такива като него умножават жестовете и думите на солидарност между българи и унгарци, работят за същностното разбиране между т.нар. „малки“ култури и в крайна сметка извайват пределите на друга империя, населена от свободни хора. Нека условно я наречем Империя на езика и разбирателството, която откроява и защитава нашата обща – българска, унгарска, европейска – идентичност.
И нека гледаме на тазгодишната Международна литературна награда „Пеньо Пенев“ като знак за нашата благодарност и признателност към един от виртуозните създатели на тази Българо-Унгарска империя на духа и словото – д-р Дьорд Сонди.
14 май 2026 г.
Димитровград
ПЛАМЕН ДОЙНОВ
