Автобиография на Червен: роман в стихове

бр. 39/2026

Ан Карсън

„Автобиография на Червен“ – една от най-известните стихосбирки на Ан Карсън – с едно движение обхваща и смесва множеството стилове, с които майсторски борави канадската поетеса: есеистичното и поетичното, епическото и лирическото, преводното и оригиналното, древното и съвременното. „Автобиография на Червен“ разказва за множеството форми, които автобиографията на чудовищно крилатото момченце Герион приема през годините, ту като статуетка, скалъпена от угарки и хартийки под меко апатичния поглед на майка му, ту като героично-трагични поеми, ту като снимки: на алени мъжки обувки, на червени зайчета, на мухи по первазите. Тук публикуваме самото начало на книгата с всички встъпителни и коментарни текстове.
Оги Тенев

Съдържание

• Червено месо: Какво прави Стезихор така важен?
• Червено месо: Фрагменти от Стезихор
• Приложение А
• Приложение Б
• Приложение В
• Автобиография на Червен

ЧЕРВЕНО МЕСО: КАКВО ПРАВИ СТЕЗИХОР ТАКА ВАЖЕН?

Харесва ми усещането как думите вършат
каквото искат да вършат и каквото трябва да вършат.
Гъртруд Стайн

ИДВА след Омир и преди Гъртруд Стайн – тежък период за един поет. Роден около 650 г. пр. Хр. на северния бряг на Сицилия в град на име Химера, живял сред бежанци, които говорели смесен диалект между халкидийския и дорийския. Едно население, състоящо се от бежанци, е жадно за език и наясно с това, че всичко може да се случи. Думите отскачат. Думите, ако ги оставиш, ще вършат каквото искат да вършат и каквото трябва да вършат. Думите на Стезихор са били събрани в двадесет и шест книги, от които са ни останали десетина заглавия и няколко сбирки фрагменти. За професионалния му живот не се знае особено много (освен известната история за това как е бил ослепен от Елена; виж Приложения А, Б, В). Изглежда е пожънал немалко успех сред публиката. Как са се отнасяли към него критиците? Много хвалебствия от древността са свързани с името му. „Най-Омировият сред лирическите поети“ казва Лонгин. „Кара старите истории да изглеждат като нови“ казва Свидас. „Движен от желание за промяна“ казва Дионисий Халикарнаски. „Ненадминат гений в употребата на прилагателни!“ добавя Хермоген. Тук стигаме до сърцевината на въпроса „Какво прави Стезихор така важен?“. Едно сравнение може би би ни било полезно. Когато на Гъртруд Стайн ѝ се наложило да обобщи Пикасо, тя казала „Този работеше“. Така може да се каже за Стезихор „Този правеше прилагателни“.

Какво е прилагателното? Съществителните именуват света. Глаголите задействат имената. Прилагателните идват от някъде другаде. Думата прилагателно (епитетон на гръцки) самата е прилагателно, означаващо „поставен отгоре“, „добавен“, „прилепен“, „внесен“, „чужд“. Прилагателните изглеждат като сравнително безобидни допълнения, но погледни отново. Тези малки вносни механизми отговарят за прикрепянето на всичко на света, за мястото му в особеното. Те са закопчалките на битието.

Разбира се, има различни начини да бъдеш. В света на Омировата епика например битието е стабилно, а особеното е вкоренено в традицията. Когато Омир говори за кръв, кръвта е черна. Когато се появят жени, жените са гиздавоноги или светлооки. Посейдон винаги има сините вежди Посейдонови. Смехът на боговете е незатихващ. Човешките нозе са бързи. Морето е безродно. Смъртта е страшна. Черните дробове на страхливците са белезникави. Епитетите на Омир са установен слог, с който Омир скрепява всяка субстанция на света към атрибута, който най-добре й прихожда, след което ги задържа така за епическата им употреба. Има страст в това, но какъв вид страст? „Употребата не е страст по субстанцията, а страст по кода“, казва Бодрияр.

И така, насред застиналата повърхност на този код е бил роден Стезихор. И Стезихор изучавал повърхността неуморно. Тя се отдръпнала от него. Той се приближил. Тя спряла. „Страст за субстанцията“ изглежда като добър начин да се опише този момент. Без причина, явна за когото и да е, Стезихор започнал да разкача закопчалките.

Стезихор освободил битието. Всички субстанции на света се зареяли из въздуха. Изведнъж нямало какво да препречи конете от това да бъдат кухокопитни. Или някоя река да бъде среброкоренна. Или някое дете ненасинено. Или адът тъй дълбок колкото е слънцето високо. Или Херакъл силен като премеждията си. Или някоя планета среднощно застинала. Или някой безсъница отвъд радостта. Или убийствата кремавочерни. Някои вещества се оказали по-сложни. За хубавата Елена например е била скачена традиция прилагателни на блудство, самата вече стара по времето, когато Омир я използвал. Когато Стезихор отделил епитета ѝ от Елена, се изляла такава светлина, че да го е заслепила за момент. Това е важен въпрос, въпросът за ослепяването на Стезихор от Елена (виж Приложения А, Б), въпреки че цялостно отговор не може да има (но виж Приложение В).

По-обозрим пример би бил този за Герион. Герион е името на персонаж от древногръцката митология, за когото Стезихор пише дълга лирическа поема в дактило-епитретическа стъпка и с триадическа структура. Оцелели са около осемдесет и четири фрагмента от папируси и пет-шест цитата, които носят името Герионеида („Въпросът за Герион“) в стандартните издания. В тях се разказва за странно крилато червено чудовище, което живеело на остров на име Еритея (прилагателно, което значи просто „Червеното място“), където то кротко се грижело за стадото си магични червени крави, докато един ден героят Херакъл прекосил морето и го убил, за да се сдобие с кравите. Имало е много начини да се разкаже такава история. Херакъл е бил важен гръцки герой и отстраняването на Герион представлявало един от знаменитите му Подвизи. Ако Стезихор беше по-конвенционален поет, е можело да заеме гледната точка на Херакъл и да представи вълнуващ разказ за победата на културата над чудовищното. Но наместо това запазените фрагменти от стихотворението на Стезихор ни предлагат завладяващ напречен разрез на сцени, както горди, така и жалки, от личния опит на Герион. Виждаме червения му момчешки живот и малкото му кученце. Сцена на буен зов към майка му, който прекъсва. Разпръснати кадри на Херакъл, който прекосява морето. Момент, в който боговете от небесата сочат участта на Герион. Самата битка. Мигът, когато всичко изведнъж се забавя и стрелата на Херакъл разцепва черепа на Герион. Виждаме как Херакъл убива кученцето с известния Си боздуган.

Но толкова встъпление стига. Можеш сам да си дадеш отговор на въпроса „Какво прави Стезихор така важен?“ като се обърнеш към шедьовъра му. Някои от ключовите фрагменти са представени по-долу. Ако намериш текста за труден, не си сам. Времето се е отнесло сурово към Стезихор. Няма откъс по-дълъг от тридесет стиха, който да е бил цитиран където и да е, а късовете папируси (все още биват откривани: най-скорошните фрагменти са намерени в картонаж в Египет през 1977) скриват толкова, колкото и ни разкриват. Цялостният корпус фрагменти от Стезихор, на изначалния гръцки, е бил издаван към момента общо тринадесет пъти от различни редактори, започвайки с Берк през 1882. Никое издание не съвпада точно с което и да е друго в съдържанието си или в подредбата на това съдържание. Берк казва, че историята на един текст е като дълга ласка. Както и да е, фрагментите от самата Герионеида създават впечатлението, че Стезихор е написал обхватна повествователна поема, след което я е накъсал на парчета и е заровил парчетата в кутия редом с текстове от песни, с бележки от лекции и с късове месо. Номерата указват само грубо в какъв ред фрагментите са се изсипали от кутията. Можеш, разбира се, да продължиш да разтърсваш кутията. „Повярвай ми за месото и за мен самата“, както казва Гъртруд Стайн. Ето. Разтърси.

ЧЕРВЕНО МЕСО: ФРАГМЕНТИ ОТ СТЕЗИХОР

I. ГЕРИОН

Герион беше чудовище всичко по него беше червено
Покаже муцуна из от завивките сутрин беше червена
Колко скован червеният пейзаж по който кравите му стържеха
Прикуцванията им в червения вятър
Заравяше се в червеноизгревното желе на Герионовия
Сън

Сънят на Герион започна червен и след това се изхлъзна от съда и побягна
Нагоре платното пусне сребърно изскочи сред корените му като пале

Тайно пале В предния край на пореден червен ден

II. МЕЖДРУВРЕМЕННО ТОЙ ИДЕШЕ

Връз буците сол беше Той
Знаеше за домозлатото
Бе мернал червен дим над червените шпилове

III. РОДИТЕЛИТЕ НА ГЕРИОН

Ако продължаваш да си носиш маската по време на вечеря
Лека нощ Значи Тогава го пришпориха нагоре по
Онези кръволеещи стълби към горещите сухи Ръце
Към тиктакащото червено такси на инкуба
Не искам да тръгвам искам да остана Тук долу и да чета

IV. СМЪРТТА НА ГЕРИОН ЗАПОЧВА

Герион обходи червената длъж на ума си и отговори че Не
Убийство беше И разкъсан да види кравите легнали
Всички тез галеници каза Герион И сега аз

V. ВЪЗВРАТИМАТА СЪДБА НА ГЕРИОН

Майка му забеляза майките са такива
Довери ми се каза тя Инженер на мекотата му
Няма нужда да решаваш отсега
Зад червената ѝ дясна буза Герион виждаше как
Намотката на котлона започва да свети

VI. МЕЖДУВРЕМЕННО НА НЕБЕСАТА

Атина гледаше надолу през пода
на стъклодънната лодка Атина посочи
Зевс се обърна към Него

VII. НЕДЕЛЯТА НА ГЕРИОН

По-късно да по-късно си тръгнаха от бара отидоха при кентавъра
На гости кентавъра имаше чаша направена от череп Държеше три
Мери вино Държеше я и отпиваше Ела тук можеш да си
Донесеш собствената напитка ако те е страх да дойдеш сам Кентавърът
Потупа дивана до себе си Червеникаво жълто малко живо животно
Не пчеличка приплъзна нагоре по гръбнака на Герион отвътре

VIII. БАЩАТА НА ГЕРИОН

Тихият корен може да знае как да вика Обичаше да
Смуче думи Ето една всесилна която казваше понякога
След дни стоене на прага
НОЩУШУЛКАХЪРКАШЕ

IX. ВОЕННОТО ДОСИЕ НА ГЕРИОН

Герион лежеше на земята запушил ушите си Звукът
На конете като рози изгаряни живи

X. ОБУЧЕНИЕ

Онези дни полицията беше слаба Семейството беше силно
Ръка за ръка първият му ден майката на Герион го заведе на
Училище Тя поспретна червените му крилца и го побутна
Да влезе през вратата

XI. НАЛИ

Има ли много момченца които си мислят че са
Чудовища? Но в моя случай съм прав каза Герион на
Кученцето седяха отгоре на зъбера Кученцето го изгледа
Радостно

XII. КРИЛЕ

Прекрачва ръба на изстъргано мартенско небе и потъва
Нагоре в сляпата атлантическа сутрин Едно мъничко
Червено кученце подскача по плажа километри надолу
Като освободена сянка

XIII. УБИВАЩИЯТ БОЗДУГАН НА ХЕРАКЪЛ

Малко червено кученце не видя усети го Всички
Събития носят освен едно

XIV. СТРЕЛАТА НА ХЕРАКЪЛ

Стрела значи смърт Раздели черепа на Герион като гребен Накара
момчешкия врат да клюмне Под странен бавен ъгъл настрани както когато някой
Мак се посрамва в шибване Гол бриз

XV. ОБЩ БРОЙ НЕЩА ИЗВЕСТНИ ЗА ГЕРИОН

Обичаше светкавиците Живееше на остров Майка му бе
Нимфа на река приток на морето Баща му бе златно
Сечиво Стари глоси казват че Стезихор казвал че
Герион има шест ръце и шест крака и криле Беше червен и
Странните му червени крави подбуждаха завист Херакъл дойде и
Го уби заради кравите

Кучето също

XVI. КРАЯТ НА ГЕРИОН

Червеният свят И съответстващите червени бризове
Си продължили Герион не

ПРИЛОЖЕНИЕ А

 СВИДЕТЕЛСТВА ПО ВЪПРОСА ЗА ОСЛЕПЯВАНЕТО НА СТЕЗИХОР ОТ ЕЛЕНА

Свидас s.v. palinodia: „Противопесен“ или „казване на обратното на това, което си казал по-рано“. Напр. за писането на обидни стихове за Елена Стезихор е бил ослепен, но след това ѝ написал енкомий и си получил обратно зрението. Енкомият дошъл от съновидение и се казва „Палинодия“.

Изократ „Елена“ 64: В желанието си да покаже собствените си сили, Елена направила на поета Стезихор нагледен урок. Тъй като истината е, че той започнал стихотворението си „Елена“ с малко богохулство. Тогава, като се изправил, той открил, че са му отнели очите. Осъзнавайки незабавно защо, съчинил така наречената „Палинодия“ и Елена му възвърнала собствената природа.

Платон „Фаедър“ 243а: В митологията съществува тази древна тактика за пречистването на престъпници, която Омир не разбирал, но Стезихор разбирал. Когато Стезихор се намерил ослепен за кощунство против Елена, не останал (както Омир) просто там без ума и дума – не! че даже обратното. Стезихор бил интелектуалец. Разпознал причината и тозчас седнал да съчинява [своята „Палинодия“].

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПАЛИНОДИЯТА НА СТЕЗИХОР ОТ СТЕЗИХОР

(ФРАГМЕНТ 192 POETAE MELICI GRAECI)

Не не е истинската история
Не ти така и не се качи на корабите със скамейките
Не ти така и не дойде при кулите на Троя.

[Не е истина тая легенда,
ти не си се качвала
на красивите кораби,
нито си стигала
във троянската крепост.

Превод от старогръцки: БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ]

ПРИЛОЖЕНИЕ В

РАЗЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОСЛЕПЯВАНЕТО НА СТЕЗИХОР ОТ ЕЛЕНА

1. Или Стезихор е бил слепец или не е бил.

2. Ако Стезихор е бил слепец или слепотата му е била временно състояние или е била постоянна.

3. Ако слепотата на Стезихор е била временно състояние или това състояние е имало ясна причина или не е имало никаква.

4. Ако това състояние е имало случайна причина тази причина е била Елена или тази причина не е била Елена.

5. Ако причината е била Елена Елена си е имала своите си доводи или не е имала.

6. Ако Елена си е имала своите си доводи тези доводи са възникнали вследствие от някакво изказване което Стезихор е направил или не са.

7. Ако доводите на Елена са възникнали от някакво изказване което Стезихор е направил или то е било силно изказване за сексуалното провинение на Елена (да не споменаваме неприятното му последствие Падението на Троя) или не е.

8. Ако е било силно изказване за сексуалното провинение на Елена (да не споменаваме неприятното му последствие Падението на Троя) или това изказване е било лъжа или не е.

9. Ако не е било лъжа или ние сега се връщаме назад и продължавайки в този ред на размисъл рискуваме много вероятно да се върнем в началото на въпроса за ослепяването на Стезихор или не сме.

10. Ако сега сме обърнати наобратно и продължвайки в този ред на размисъл рискуваме вероятно да се върнем в началото на въпроса за ослепяването на Стезихор или ще продължим така без спънки или ще срещнем Стезихор по пътя на обратно.

11. Ако срещнем Стезихор по пътя на обратно или ще си замълчим или ще го погледнем в очите и ще го попитаме какво мисли за Елена.

12. Ако погледнем Стезихор в очите и го попитаме какво мисли за Елена или ще каже истината или ще излъже.

13. Ако Стезихор излъже или ще знаем отведнъж че лъже или ще бъдем заблудени тъй като сега сме се обърнати наобратно и целият пейзаж изглежда обърнат отвътре навън.

14. Ако сме заблудени тъй като сега сме обърнати наобратно и целият пейзаж изглежда отвътре навън или ще открием че нямаме и стотинка в себе си или ще се обадим на Елена и ще ѝ кажем добрите новини.

15. Ако се обадим на Елена или тя ще е седнала с чашата си вермут и ще го остави да иззвъни или ще вдигне.

16. Ако вдигне или ще (както се казва) оставим нещата на мира или ще пуснем Стезихор на високоговорител.

17. Ако пуснем Стезихор на високоговорител или той ще настои че вижда по-ясно от всякога истината за блудството ѝ или ще признае че е лъжец.

18. Ако Стезихор признае че е лъжец или ще се слеем с тълпата или ще останем да видим как ще реагира Елена.

19. Ако останем да видим как ще реагира Елена или ще се окажем приятно изненадани от диалектическите ѝ умения или ще бъдем отведени в центъра за да ни разпита полицията.

20. Ако бъдем отведени в центъра за да ни разпита полицията или от нас ще се очаква (като свидетели) да разрешим веднъж и завинаги въпроса за това дали Стезихор е бил слепец или няма.

21. Ако Стезихор е бил слепец или ще излъжем или ако не не.

АВТОБИОГРАФИЯ НА ЧЕРВЕН

РОМАНС

Сдържаният вулкан си пази
недремещите нивга планове —
Проектите му розови пък поверени
не са случайно на кого да е.

И щом природата не ще разкаже
Туй що Йехова ѝ разказал
Не ще ли оцелее и човешката природа
самата тя лишена от слушател?

Укорен от устните й запечатани
Нека всеки бръщолевещ днес да бъде
Единствената тайна ще човекът пази
Е Безсмъртието

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН,

№ #1748

1. I. ПРАВДА

Герион научи за правдата от брат си още като доста малък.
————
Ходеха понякога на училище заедно. Братът на Герион беше по-голям на ръст и на възраст
той ходеше отпред
на моменти се затичваше или падаше на коляно да вземе някое камъче.
Камъчетата радват брат ми,
мислеше Герион и изучаваше камъчетата докато подтичваше отзад.
Толкова много различни видове камъчета,
трезвите и обезпокоителните, легнали едни до други в червената пръст.
Да спреш и да си представиш живота на всяко!
Сега плаваха през въздуха от щастлива човешка ръка,
каква съдба. Герион се забърза.
Пристигат двора на училището. Съсредоточаваше се дълбоко върху краката си и стъпките си.
Деца се изливаха около него
и непоносимият червен щурм на трева и миризмата на трева навсякъде
го придърпваше към себе си
като могъщо море. Можеше да усети очите си как се надвесват изот на черепа му
на малките си конекторчета.
Трябваше да стигне до вратата. Трябваше да не губи брат си от поглед.
Тези две неща.
Училището беше дълга тухлена постройка на ос север – юг. Юг: Главен Вход
през който трябва да влязат всички момчета и момичета.
Север: Детска градина, големите ѝ кръгли прозорци загледани в шубрака
и заобиколена от плет високостеблени калини.
Между Главен Вход и Детска се простираше коридор. За Герион той беше
сто хилияди километра
громки проходи и неонови небеса на закрито, разтваряни с трясък от великани.
Ръка за ръка на първия учебен ден
Герион беше прекосил този чужд терен с майка си. След това брат му
изпълняваше задачата ден след ден.
Но като септември преминаваше в октомври някакво неспокойствие се надигаше в брата на Герион
Герион винаги е бил глупав
но тези дни погледът в очите му караше човек да се чувства странно.
Заведи ме още само веднъж ще го науча този път,
казваше Герион. Очите ужасни дупки. Глупав, каза братът на Герион
и го остави.
Герион не се и съмняваше че глупав беше вярно. Но когато правдата възтържествува
светът остава на заден план.
Стоеше на малката си червена сянка и се чудеше какво да прави оттук нататък.
Главен Вход се издигаше пред него. Може би—
взрян внимателно навътре Герион си проправи път през огньовете на ума си докъдето
трябваше да бъде картата.
На място на карта на училищния коридор се намираше дълбоко светещо празно.
Гневът на Герион бе абсолютен.
Празното се запали и изгоря до основи. Герион побягна.
След това Герион ходеше на училище сам
Не приближаваше Главен Вход изобщо. Правдата е чиста. Продължаваше нататък,
заобикаляше дългата тухлена стена,
подминаваше прозорците на Седми Клас, Четвърти Клас, Втори Клас и Момчешката
до северния край на училището
и се настаняваше в храстите пред Детска Градина. Оставаше там
неподвижен
докато някой вътре не забележеше и излезеше да му покаже пътя.
Не жестикулираше.
Не тропаше по стъклото. Чакаше. Малък, червен и изправен чакаш,
стиснал здраво новата си чанта
с една ръка и пипайки късметлийска стотинка в джоба на палтото с другата
докато първите снегове на зимата
се спускаха по миглите му и покриваха клоните край него и смълчаваха
всяка следа от света.

IV. ВТОРНИК

Вторниците бяха най-добрите
————
Всеки втори вторник зимата бащата и брата на Герион отиваха на тренировка по хокей.
Герион и майка му вечеряха сами.
Ухилваха си се един на друг докато нощта се изкатерваше на брега. Включваха всички лампи
дори в стаи които не ползваха.
Майката на Герион правеше любимото им ядене, праскови от консервата и препечени филийки
нарязани на пръстчета за топкане.
Много масло по филийките така че малка локвичка олио изплуваше отгоре на сока от праскови
Носеха тавите за вечеря до хола.
Майката на Герион сядаше на постелката със списания, цигари и телефон.
Герион работеше до нея под лампата.
Той залепяше една цигара за един домат. Не си чопли устната Герион остави я да зарасне.
Тя издиша пушек от носа си
докато набираше. Мария? Аз съм можеш ли да говориш? Какво е казал?
. . . .
Просто така?
. . . .
Копеле
. . . .
Това не е свобода това е безразличие
. . . .
Някакъв пристрастéн
. . . .
Аз бих изхвърлила лентяя
. . . .
Това е мелодрама—настървено угаси цигарата си—защо не си пуснеш една приятна вана
. . . .
Да скъпа знам че вече не е от значение
. . . .
Герион? добре е тука е работи по автобиографията си
. . . .
Не скулптура е не знае как да пише все още
. . . .
О това-онова неща които намира отвън Герион все си намира разни неща
нали така Герион?

Намигна му от телефона. Той й намига използвайки и двете очи
и продължи да работи.
Беше накъсал парченца хрускава хартия която беше намерил в дамската чантата да изплозва за коса
и ги залепяше отгоре на домата.
Отвън къщата черен януарски вятър се спусна смазващо отгоре на небето
и силно блъсна прозорците.
Лампата примигна. Прекрасно е Герион, каза като затваряше телефона.
Прекрасна скулптура е.
Постави ръка отгоре върху малкият му лъчист череп докато оглеждаше домата.
И като се наведе го целуна веднъж по всяко око
след това взе купата си праскови от тавата и подаде на Герион неговата си.
Може би следващия път можеш да
ползваш банкнота от един долар вместо десетачка за косата, каза и започнаха да ядат

VI. ИДЕИ

В края на краищата Герион се научи да пише.
————
Приятелката на Майка му Мария му даде красива тетрадка от Япония
с флуоресцентна корица.
На корицата Герион написа Автобиография. Вътре записа фактите.

Общ Брой Неща Известни За Герион
     Герион беше чудовище всичко по него беше червено. Герион живееше
     на остров в Атлантическия на име Червеното Място. Майката на Герион
     беше река течаща към морето Реката Червена Радост бащата на Герион
     беше златен. Някои казваха че Герион имал шест ръце шест крака някои криле.
     Герион беше червен такива бяха и странните му червени крави. Херакъл дошъл един
     ден убил Герион взел кравите.

След Фактите последвали Въпроси и Отговори.
ВЪПРОСИ Защо Херакъл убил Герион?

1. Просто от насилие.

2. Трябвало било един от Подвизите Му (10-и).

3. Дошла му идеята че Герион е Смъртта иначе можело да живее вечно.

НАЙ-НАКРАЯ

Герион имаше малко червено кученце Херакъл убил и това.
Откъде му хрумват такива идеи, каза учителят. Беше Денят за родителски срещи в училище.
Седяха един до друг на малки чинове.
Герион гледаше как майка му вади парченце тютюн от езика си преди да каже,
Някога пише ли нещо с щастлив край?
Герион се спря.
След това се протегна и внимателно разедини хартията за композиция
от ръката на учителя.
Като отиде до задната част на класната стая седна на обичайния си чин и извади молив

            Нов Край.
            На целия свят красивите червени бризове продължиха да веят ръка
            за ръка.  

  Превод от английски: ОГИ ТЕНЕВ
Редактор: АНГЕЛ ИГОВ