Себиле Али
Какво е масовата литература и защо за нея липсва критична рецепция?
„Масовата литература“ често се описва като явление, в което художествената словесност се опростява и стандартизира. Авторите ѝ обикновено залагат на формула, която гарантира бърза забавна четивност, но намалява възможността за критически разсъждения. Тя е третирана повече като пазарен продукт, отколкото неизменна част от съвременната литература.
Проблемът с рецепцията на масовата литература в България не може да бъде разглеждан изолирано от по-широката криза на четенето и функционалната грамотност. Юлия Савова в своето изследване върху ролята на библиотеките в съвременното българско общество показва, че българските ученици често демонстрират базисни умения за четене, но изпитват затруднения при интерпретацията, анализа и критическата оценка на текстове. Данните от международните изследвания PISA сочат, че значителна част от младите хора могат да извличат пряка информация от текста, но не успяват да разпознават внушения, идеологически послания и сложни връзки между отделните елементи на произведението (Савова 2021: 6).
Този дефицит има пряко отношение към начина, по който се възприема масовата литература. Ако читателят не е обучен да анализира текстовете критически, той трудно може да разграничи жанровата конвенция от творческата оригиналност, както и да разпознае проблематични наративи, токсични модели на взаимоотношения или прекомерно използване на вече съществуващи литературни схеми.
Литературната критика все по-рядко достига до масовата аудитория. Показателно е, че изборът на книги се влияе основно от приятели и роднини, докато мнението на учители, литературни специалисти и критици има минимално значение (Савова 2021: 7). Така се създава затворен кръг, в който читателският вкус се формира почти изцяло от пазара и социалните мрежи.
Според Умберто Еко голяма част от произведенията на масовата култура са „затворени текстове“ – конструирани така, че да предизвикват предвидими емоционални реакции у читателя. Тяхната цел не е да провокират интерпретация или съмнение, а да осигурят познато удоволствие (Еко 1979: 8). Масовата литература функционира чрез механизма на повторението: читателят изпитва удовлетворение именно защото разпознава вече познати модели, персонажи и сюжетни ситуации. Тя е „машина за отмора“, потвърждава очакванията на читателя, вместо да ги предизвиква (Еко 1979: 122).
Именно затова жанрове като romantasy и dark romance се радват на огромна популярност в България. Те предлагат предварително познати емоционални структури: врагове, които се влюбват, опасен, но привлекателен мъжки персонаж, героиня, която открива собствената си сила, социална система, срещу която трябва да се бунтува. Читателят влиза в текста с ясни очаквания и получава точно това, което търси.
Масовите жанрове (фентъзи, любовни романи, чиклит, dark romance и др.) остават в периферията на официалната литературна критика. Български литературоведи и критици констатират, че интересът към високата литература и нейния анализ оставя настрана „популярната култура“, а интелектуалният дискурс е затворен в академични среди. Ако в миналото е съществувала белетристична критика, която вниква в популярната култура обективно, а не елитарно, днес такава почти липсва. Както отбелязва литературният историк Панко Анчев: „Днес българската литература е лишена от своята критика. Рецензиите, литературните бележки и рекламните анотации (…) не са критика – те са нещо като носталгия по нея, неин заместител” (2015). По този начин читателите остават без водач в жанровите тенденции, а пресата не разисква широко как „индустрията на четивата” влияе върху вкусовете и културата.
Казусът „Безсилна“ на Лорън Робъртс и защо има значение
В съвременната жанрова литература авторите често ползват добре познати тропи и мотиви. Проблемът възниква, когато сходствата не са просто сходни пейзажи или теми, а почти дословно заимствани сюжетни ходове. Потребител в онлайн форум изтъква, че е нормално различни автори да „имат подобни идеи или да заимстват тропи“, но „трябва да спрем да си затваряме очите“ пред открито присвояване на цели светове (Are we blurring the lines between trope and plagiarism?). Иначе казано, всеки може да ползва мотивите на бедната девойка и принца, но пресъздаването на конкретни сцени, редове и персонажи от друго произведение вече е плагиатство.
Ярък пример за тази спорна граница е преводният бестселър „Безсилна“, издаден у нас през 2024 г. (изд. „Робертино“). Слухове и онлайн коментари сред англоговорещи фенове на жанра сравняват романа с „Aлена кралица“ (Red Queen) – поредица от Виктория Айвярд, издавана в България от изд. „Сиела“.
Обемът на сходствата е възмутителен и варира от широко разпространени маркери на жанра до идентични сцени и цитати. Обществото на привилегировани хора със способности и потисната прослойка, без любовен триъгълник между героинята и двама братя, бунтовническо движение, противопоставящо се на режима, балове, участия в състезания – всичко това са сравнително клиширани сюжетни линии, които могат да бъдат открити надлъж и шир в тийнейджърската литература. Силни реакции обаче предизвикват отделни сцени с конкретика: сестра шивачка, която претърпява тежко нараняване на доминиращата си ръка, главна героиня, която среща главния герой, докато се опитва да го обере, тайни уроци по танци през нощта в приготовление за бал, на който е поканена от брата на любимия си. Всичко изброено се случва и в двата романа. Приликите се стичат дори до реплики. По време на гореспоменатият бал, докато танцуват, партньорът и на двете героини казва следното:
| Red Queen, Victoria Aveyard (2015:226) | Powerless, Lauren Roberts (2023:170) |
| „Sorry,“ he says, half embarrassed. „Thought you were ready for it.“ | „Sorry, I thought you were ready for it,“ Kitt chuckles… |
С цел пряко сравнение са използвани оригиналните цитати, но в превод и двата биха гласели: „Съжалявам, мислех, че си готова за това“. Тъй като „Алена кралица“ е издадена с години преди „Безсилна“, можем да предположим, че е първоизточникът.
Интересното е, че този дебат почти не присъства в българското литературно пространство, въпреки че поредицата е бестселър и тук и дори се очаква екранизация. Докато в англоезичните читателски общности съществуват хиляди дискусии, ревюта и сравнителни анализи, българският читател обикновено се среща единствено с маркетинговото представяне на книгата. Така рецепцията на произведението остава ограничена до въпроса дали то е „интересно“ или „завладяващо“, без да се обсъждат проблемите на оригиналността, литературната стойност и жанровата формулировка.
Няма специализирана статия или критика, която да разглежда романите на нашия език. Липсват и официални становища от издателите. Така за средностатистическия читател проблемът остава невидим: той възприема „Безсилна“ просто като още един популярен романтичен фентъзи бестселър. Журналистите и критиците по традиция не обръщат внимание на жанрова литература, което допълнително скрива дебата от обществото.
Следователно проблемът с „Безсилна“ не е дали при Лорън Робъртс е налице юридическо плагиатство, а че българската читателска среда няма развит механизъм за критическа рецепция на масовата литература. В резултат на това въпросите за оригиналността, жанровите клишета и проблематичните послания остават извън публичния дебат, което е в ущърб на цялата читателска общност. По този начин огромна част от читателската публика остава неинформирана и уязвима към търговските внушения на книгите. Затова голяма част от аудиторията приема подобни сходства безкритично.
Понятието на Еко за „аберантно декодиране“ отразява това. То описва ситуацията, в която читателят не разполага с необходимия културен и критически инструментариум, за да разчете даден текст по начина, по който той функционира. Вместо да разпознае зависимостта от други произведения или проблематичните идеологически послания, читателят възприема текста като напълно оригинален и безпроблемен (Еко 1979: 8). Липсата на критична рецепция за жанрова литература играе роля точно в отнемането на този инструментариум.
В международни анализи вече се обръща внимание, че доста от книгите, спадащи към най-популярните жанрове в момента, идеализират насилие и злоупотреба (пленничество, изнасилвания и др.), представяйки ги като част от „страстен“ сюжет. Тези истории създават у младите читатели изкривена представа за взаимоотношенията. В България броят на достъпната литература с подобни теми нараства, но в медиите липсва дискусия за това. Вследствие подрастващите ще приемат необратимо някои от тези сюжетни линии за действителност или романтична идилия, защото липсва достъпна критична перспектива върху масовата литература, на която те са целевата публика.
Изводи и заключения
Пиер Бурдийо разглежда вкуса като социално обусловена категория. Според него популярният вкус се характеризира с търсене на непосредствено емоционално удоволствие, докато по-високите форми на културна компетентност предполагат дистанция, анализ и внимание към формата (Bourdieu 1984: 6). Литературното произведение не се възприема само като история, а като сложна художествена конструкция.
Тази идея е пряко приложима към съвременния български книжен пазар. Доминацията на проблематични жанрове не е случайна. Те предлагат силна емоционална ангажираност, ясни морални конфликти и лесно разпознаваеми сюжетни модели. Те отговарят на търсенето на непосредствено удоволствие, без да изискват значителен културен капитал или сложна интерпретация. Липсата на критическо образование допълнително затруднява читателите да разграничават литературната стойност от чистото потребителско удоволствие.
Следователно проблемът с „Безсилна“ трябва да бъде разглеждан не просто като спор за плагиатство, а като симптом на по-широк културен проблем. Българската литературна среда все още няма ефективни средства за критическа рецепция на по-масовата литература. Ако най-четените книги не са обект на сериозен анализ, читателите остават сами в процеса на интерпретация. Това затруднява формирането на взискателна читателска култура и позволява на пазарната логика да определя почти изцяло литературния вкус.
За да се изгради по-зряла читателска култура в България, е необходимо да се насочат усилия към критическото образование и медийната грамотност. При анализ на художествени текстове трябва да се обръща внимание не само на „високата“ литература, но и на жанровите бестселъри. Трябва ясно да се покаже на читателите, че и те подлежат на близко четене и внимателно разискване. Не за да уплътним джобовете на издателите, а за да се развие способността на младите читатели да четат дори в свободното си време критично и да разпознават манипулативни техники, клишета и етични проблеми в текстовете. Само така масовите четива в България могат да започнат да се възприемат не само като лесно четиво, но и като предмет на задълбочена оценка с отговорно отношение към техните жанрови тропи и послания.
Библиография
Aveyard, Victoria. Red Queen. New York: Harper Teen, 2015.
Bourdieu, Pierre. Distinction: A Social Critique of the Judgement of Taste. Cambridge: Harvard University Press, 1984.
Eco, Umberto. The Role of the Reader. Indiana University Press, 1979.
Roberts, Lauren. Powerless. London: Simon & Schuster UK, 2023.
Savova, Julia. Developing a Culture of Reading in Contemporary Bulgarian Society: The Role of Libraries. Sofia: IFLA Publications, 2012.
Интернет източници
Анчев, Панко. Защо днес няма литературна критика? – Литературен свят 2015. –https://literaturensviat.com/?p=101132. Посетен на 5 юни 2026.
“Are we blurring the lines between trope and plagiarism?” Reddit 2024. –https://www.reddit.com/r/fantasyromance/comments/1av1og0/are_we_blurring_the_lines_between_trope_and/. Посетен на 16.06 2026.
