Георги Гочев
Като говорим за т.нар. скандали в българската литература, като че ли пропускаме нещо важно, което винаги е било част от литературата. Ще го нарека Орфеев комплекс: грижата на поета за собствения му мит, изместваща грижата му за онова, което създава. Или по-точно: грижата на поета да прави от живота си потенциален сюжет на собствените си произведения.
С какво е по-известен Орфей като поет: с поетическите си творби или с мита за себе си? Едното не може да се раздели от другото.
Този комплекс има три сцени.
Първа сцена, или загубата на Евридика: губя си музата, нямам вдъхновение, затова правя нещо дръзко, което на другите изглежда като слизане в Ада. В съвременен вариант: пропивам се, взимам наркотици, правя безразборен секс, влизам в риалити шоу заедно с бившата си приятелка.
Втора сцена, или незачитането на Дионис: предизвиквам божество на популярния екстаз. В съвременен вариант: обявявам се публично като изобличител на някой, когото според мен много хора слушат и четат, създавам си литературни врагове, намирам си следовници, учредявам алтернативен литературен култ.
Трета сцена, или главата, която пее: поради това, че не зачитам популярното божество, съм разкъсан от неговите адепти; от мен остава само една глава, която не спира да създава поезия. В съвременен вариант: обявявам се за несправедливо отритнат, откъснат, отхвърлен; създавам си своя представа за истина, която е абсолютната истина.
