Федя Филкова, „Толкова е кратко. Стихотворения 1969–2019“. Изд. „Смол Стейшънс Прес“, София-Лондон, 2020, 184 с., 14 лв.
Това е личната лирическа антология на 2020 година, която се оказа предсмъртна за Федя Филкова. Страниците, побиращи стихотворения от досегашните книги на поетесата – „Цветя с очите на жени“ (1982), през „Нежен въздух“ (1988), „Рисунки в мрака“ (1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята твоя любов“ (2009), „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014) – реабилитират традицията на интелектуалната изповед, с всички извивки от съмнения, угризения, назовавания, замлъквания, по които непременно се стига до края на съдбовното изричане. Особен вид лаконична, непряка изповедност, чрез която поезията – без да се самоповтаря – се завръща към първото си предназначение. Поклон и памет.
„Златорог. Юбилейно издание по случай 100-годишнината на списанието“. Литературноисторическа школа „Д-р Кръстьо Кръстев“, Нов български университет, С., 2020, 20 лв.
Изданието, което най-категорично свидетелства, че 2020 година е голямата юбилейна година, през която чествахме 100-годишнината на „Златорог“. Вече го нарекохме „специално изработена кутия на паметта“, която обаче не просто пренася през времето „сувенири“ от литературното наследство, нито представлява полиграфически „паметник“, а съдържа две живи книжни тела – за четене, за мислене и за разбиране: фототипната първа книжка на списанието от януари 1920 г. и своеобразно двойно изследване: студията „Списание „Златорог“ и неговият редактор Владимир Василев“ от Елка Трайкова и Михаил Неделчев и анотирана библиография за списанието, изготвена от М. Неделчев. Събитието е налице – автентичен текст на периодично издание, аналитично литературноисторическо изследване и критически библиографски справочник, които заедно постигат висок професионален синтез.
Георги Господинов, „Времеубежище“, изд. „Жанет 45“, Пл., 2020
Третият роман на Георги Господинов се появи тази пролет и логично бе видян като предчувствие за настоящата антиутопична година. Но смисълът на „Времеубежище“ не може да бъде сведен до конкретен момент или събитие. Той е голям роман именно защото представлява мащабно обобщение на хоризонта на настоящето. А в това да улавя духа на съвременността и да артикулира чувствителността на съвременниците авторът е добър още от появилия се в края на 90-те „Естествен роман“.
Книга за времето – големия човешки страх, и за паметта – единственото (и несигурно) човешко притежание, „Времеубежище“ без съмнение има характер на антиутопия, но за разлика от обичайната абстрактност и пределна обобщеност на антиутопиите, е твърде взрян в човешкото преживяване, в личния разказ. Което го прави типично господиновски, заедно с размаха на белетристичното въображение и разпознаваемия стил.
Европейски роман – по тема и по мащаб, но най-вече защото успява да превърне източноевропейския си опит в част от общата памет на континента.
Людмила Миндова, „Дървото на спомена“, изд. „Ерго“, С., 2020
Книга за самия етос на поезията. Людмила Миндова не се бои да изгражда стиховете си около понятия като „добро“, „истина“, „дълг“, „любов“… Самата поезия тук има смисъла и стойността на морален жест.
„Дървото на спомена“ е книга, изтъкана от припомняния, цитирания и посочвания на множество поети, български и чужди, но тук това е много повече – и много по-различно – от интертекстуална препратка или игра. За авторката тази памет е етически залог на стиховете, причина и смисъл за появата им. Поезията като отговорност към паметта, като съпротива срещу краткосрочната памет, срещу задълбочаващия се рефлекс на днешния човек да живее само в плана на настоящето.
Надежда Радулова, „Малкият свят, големият свят“, изд. „Жанет 45“, Пл., 2020, 71 с., 13 лв.
„Малкият свят, големият свят“ на Надежда Радулова е една от най-хипнотизиращите, неподражаеми и завършени поетически книги на съвременната литература. Стихосбирката има две части – „Биографии“ и „Преображения“, приключвайки наративно с показалец на античните имена, който далеч не е „невинен“ по отношение на цялостния замисъл на книгата. Първата част „Биографии“ наподобява архипелаг от лични реминисценции. Радулова постоянно разкрива невъзможността за самотъждественост на субекта, а на въображаемото е отредено мястото на най-голямото спасение за човека, но и неговата най-тревожна участ. „Преображения“ е сложна литературна мимикрия на античната женска персоналност. Тук е включено фасциниращото стихотворение „Ехо“, подсказващо как само чрез повторението може да се регистрира сингуларното, как чрез чуждото слово изричаме своята най-съкровена, неуловима, безформена, но и постоянно преобразяваща се същност.
Александър Байтошев, „Свещената гора“, изд. „Жанет 45“, Пл., 2020, 72 с., 13 лв.
Четвъртата стихосбирка на Александър Байтошев продължава линията на „Кучета“ (2014) и „Чучело“ (2018), но е още по-дръзка, контрастите на черно-и-бяло по-силни, поетиката на упорито мълчане и остър вик още по-неутешима. На корицата на „Свещената гора“, дело на самия автор, може да видим коронован крал, чието тяло в сърцевината си е една непреодолима липса. Това е архетипът на ранения крал, който пътува към пространството на свещената гора, за да остане там завинаги. Както гласи прочутата фраза, „само раненият лекар може да лекува“, така и само раненият поет може да ни каже думите, от които се нуждаем в най-мрачните си дни. Това е едновременно най-ранената книга на Байтошев, но и най-лекуващата. Напълно заслужено получава наградата „Николай Кънчев“ 2020.
Али Смит, „Пролет“, прев. от английски Паулина Мичева, изд. „Лист“, С., 2020, 327 с.
Али Смит, „Лято“, прев. от английски Паулина Мичева, изд. „Лист“, С., 2020, 395 с.
„Брекзит“, „Ковид 19“, изолацията, самотата, но и способността да се градят общности, да се пътува във времето, да се отстояват каузи и да се навързват нишките на едно крехко бъдеще, което може би ще е по-добро, независимо че времето е циклично, както са циклични сезоните и повторителността никога не е еднозначна. И всичко това на фона на препратки към Шекспирови пиеси, към поети, художници, Айнщайн и кой ли още не, в тези хиперактуални, но и много красиви философски романи на една от големите писателки на днешния ден.
Юрий Андрухович, „Писма до Украйна“, прев. от украински Албена Стаменова, изд. „Парадокс“, София, 2020
Не се появяват често преводни книги с поезия на съвременни автори, и то такива, които да представят творчеството на един поет в цялост, в логиката на протичането му във времето. „Писма до Украйна“ прави точно това – съставена от Андрухович специално за българската публика, тя се явява представителна извадка на поезията му.
Един от най-известните източноевропейски автори днес, Юрий Андрухович пресъздава един свят, който ни е в голяма степен познат заради споделимия източноевропейски опит от миналото и съвременността. Понякога (уж) автентично фактологична, другаде – белязана от сюрреална или почти барокова образност, карнавално преобръщаща минало и настояще, това е поезия едновременно на неистово въображение и на остър рефлекс към съвременността.
Драго Янчар, „Ученикът на Джойс“, прев. от словенски Людмил Димитров, изд. „Колибри“, С., 200 с., 16 лв.
„Ученикът на Джойс“ е четвъртата книга на словенския писател Драго Янчар (след „Звънтеж в главата“, „Градителят. Митът за Дедал“ и „Тази нощ я видях“), която излиза на български. Сборникът е свидетелство за майсторството на един вдъхновен разказвач, без излишна маниерност, тънък наблюдател и проникновен тълкувател на трагичното и абсурдното в човешкото съществуване. В повечето разкази се разказва за малкия, обикновен човек, на когото съдбата не непременно е приятел. Съдба капризна, понякога циклична, а понякога иронична.
Мартин Хайдегер, „Битие и време“, прев. от немски Цочо Бояджиев, изд. „Изток-Запад“, С., 2020, 398 с., 39 лв.
15 години след първия превод на Димитър Зашев на български се появи втори превод на фундаменталния труд на Хайдегер, този път дело на Цочо Бояджиев. Знак сам по себе си значим, защото показва, че българската култура е успяла да понавакса с празнините и вече си позволява лукса да предлага по няколко превода на ключови текстове. А че „Битие и време“ е сред тях и е предизвикателство за всеки преводач, спор няма. В случая с Хайдегер всеки превод е със сигурност и тип интерпретация, в която преводаческият избор е съществен, а този на Цочо Бояджиев – да обобщим с думите на Георги Каприев – залага на „смирението“: максималното съобразяване с автора, отказа от езиково или концептуално насилие“ и „търсенето на български еквиваленти на понятията и съпротивата срещу понятийни иновации“.
Роман Ингарден, „Естетическото“, прев. Правда Спасова, изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2020, 235 с., 19 лв.
На Роман Ингарден принадлежи един от най-значимите опити да се осмисли феноменологически литературата. За него художествената творба е многопластово произведение на изкуството, предполагащо идеалност подобно на математическите обекти. Проблемът за фикционалността на литературата при Ингарден е решен на нивото на съждението, като той въвежда понятието за квазисъждение – особена модификация на твърденията, при която изреченията не се отнасят непосредствено към реалния свят. Въпреки силното влияние, което оказва в областта на естетическото, Ингарден е слабо познат на българската аудитория. Благодарение на превода и съставителството на Правда Спасова, както и на нейния внимателен предговор изкушените читатели ще могат да станат свидетели на една от най-мощните антиципации на съвременното изкуство, отваряща вратите към проблема за възприемателя.
Джорджо Агамбен, „Идеята за проза“, прев. Валентин Калинов, изд. „Критика и Хуманизъм“, 2020, 197 с., 20 лв.
Името на Агамбен нашумя през тази година във и отвъд професионалните среди през идеята му за перманентно извънредно положение. Идея, която се превърна в реалност, италианският учен развива в книгите, представени също от „Критика и хуманизъм“: „Homo sacer“ (2004) и „Homo sacer II.1. Извънредното положение“ (2019). „Идеята за проза“ ни представя един по-ранен проект на Агамбен, по-литературен, насочен към пограничността на езика и мисленето. Всяко от кратките есета в нея е праг, който преобръща и поставя на изпитание идеите ни за проза, цезура, истина, власт, музика, слава, смърт. Книга, която уважаващият себе си хуманитарист препрочита.
