Разговор с Томаш Лем
Уважаеми господин Томаш,
Благодарим за цялостната подкрепа на специалното издание на „Литературен вестник“, посветено на Станислав Лем, за предоставените права над новите преводи, за илюстративния материал.
През 2014 г. в България бе публикувана Вашата книга „Пререкания на фона на всеобщото привличане“ в превод на Лина Василева, която е ценен източник за почитателите на творчеството на Вашия баща, представено в различни контексти: биографичен, семеен, приятелски, творчески, научен. Тази книга е важна и защото Вие показвате непознати досега страни не само като син на Лем, но и като негов духовен наследник. Приятното чувство за хумор предразполага читателя и също припомня общуването с текстовете на Лем.
За целите на специалния ни брой, Ви молим за откровен отговор на няколко въпроса, които ще дадат възможност на нашите читатели да опознаят още по-отблизо творчеството на Вашия баща, а също и Вас и Вашето творчество:
– Във Вашата книга „Пререкания на фона на всемирното привличане“ (Awantury na tle powszechnego ciążenia) пишете, че сте прочели още като тийнейджър всички книги на баща си (макар и да не сте сигурен колко добре сте ги разбрали тогава). Как приемате днес идеите в творчеството на Вашия баща, от перспективата на изминалите години и на технологичното и цивилизационно развитие на съвременния свят? Кои от тях най-силно са Ви „заразили“ в младостта и кои са актуални днес? Кои творчески визии на Вашия баща са били най-убедителни за Вас тогава и кои ви убеждават най-силно сега?
– Романите на моя баща представят различни визии на бъдещето. Може да се гледа на тях като на предупреждения към нас, като биологичен вид. Последиците от нашите действия могат пряко да засегнат нас (както се случва днес с климатичните промени или пандемията), а също бъдещите поколения – като последица от прогреса в областта на биоинженерството, невротехнологиите и др.
– Пишете, че по много семейни и творчески въпроси сте почерпили информация от автобиографичния роман „Високият замък“ на Станислав Лем, а също от публикуваните разговори на своя баща със Станислав Береш и Томаш Фиалковски. Те са много, сред тях са: „Боли ме само, когато се смея“ (Boli tylko, gdy się śmieję), „Тъй рече Лем“ (Tako rzecze Lem), „Лем отблизо: Станислав Береш разговаря с Томаш Фиалковски“ (Lem z bliska: Stanisław Bereś rozmawia z Tomaszem Fiałkowskim), „На дивана седи Лем“ (Na Tapczanie siedzi Lem) и др. Какво Ви изненада най-силно в тези разговори, какво ново научихте от тях и кое беше най-важно за Вас?
– Високо ценя както „Високият замък“, така и интервютата реки, които са неизчерпаем извор на знания за моя баща. Тези книги не биха се появили, ако не бяха Станислав Береш и Томаш Фиалковски. Същевременно най-силно ме развълнува прочитът на новата, още неиздадена биография на баща ми, написана от Агнешка Гайевска. Неотдавна получих фрагменти от нея, цялата книга предстои да излезе до края на годината. Книгата се опитва да пресъздаде съдбата на баща ми по време на войната, когато Лвов се намира под немска окупация. Едва след като ги прочетох, разбрах напълно защо военните преживявания бяха премълчавана от него тема в интервютата за журналистите и в разговорите в най-тесен семеен кръг.
– В спомените Ви има любопитен епизод, в който разказвате за старателно написаната си матура за „Кибериада“, надзиравана от самия Станислав Лем. Стига се до „война“ между Вас и баща Ви – писателя и автора на творбата, за която сте решили да пишете. Научаваме, че сте работили самостоятелно по темата, но по-късно Вашият баща не одобрява разработката и написва сам това, което е искал да напишете Вие, и така се ражда творба под заглавие „Приказният свят на „Кибериада“, запазен в архива. Дискусионен момент в интерпретацията е структурализмът на френския учен от български произход, Цветан Тодоров. Как днес бихте оценили тогавашния спор? Ако днес сте в ситуацията на матурата, в кои съвети на своя баща бихте се вслушали?
– Когато полагах матурата си във Виена, от една страна престанах да бъда дете, от друга – не можех да съм равноправен партньор за разговори. Ако можех отново да напиша матурата си, (нещо, което казано в скоби лъха на Гомбрович) вероятно щях да се вслушам в съветите на баща ми. Но за да си спестим стреса и неприятностите, нямаше да избера като тема никое произведение на баща ми. Баща ми често повтаряше, че ако една от неговите книги трябва да издържи проверката на времето, би искал това да е именно „Кибериада“. Голяма чест, но и наивност от негова страна беше да даде любимото си произведение в ръцете на един завършващ гимназист. „Кибериада“ със сигурност не заслужава такава участ!
– Как днес като читател и творец оценявате „Кибериада“?
– Това не е само сборник с изобретателни, невероятно забавни и проникновени философски притчи. „Кибериада“ е предизвикателство от гледна точка на езика: може да се каже, че представеният в нея свят е „изваян“ от езика. Това е огромно предизвикателство за преводача. И в същото време свидетелства за небивалия талант и перфектния език на онези, които са успели да постигнат превода.
– По образование сте физик. Както разбираме от биографичната книга, Станислав Лем е оказал влияние върху избора на висше образование и професия. По какъв начин физиката Ви помага по-добре да разберете научната и футурологична мисъл на Лем, особено в областта на космогоничните концепции и контактите с извънземна цивилизация? Коя от старите и сегашните космогонични концепции Ви е най-близка?
– Американският философ на науката Томас Кун още през шестдесетте отбелязва, че въпросът за вярата в конкретна теория следва от актуално обвързващата парадигма. Що се отнася до извънземните цивилизации, през последните десетилетия по въпроса за контакта наистина нищо не се е променило, но влиятелните представители на научния свят постигнаха няколко обрата между оптимистичните становища (скоро ще осъществим връзка) и песимистичните (никой не се обажда, вероятно няма никой?). Остава актуален и проблемът за времевия прозорец, за разстоянията, измервани в светлинни години, и деликатният въпрос за това какво всъщност ще кажем на такава чужда цивилизация (с други думи: дали нашият биологичен вид наистина не се казва „Гнусотник Беснеещ“ („ohydek szalej”[1])?)
Съмнявам се, че в областта на космогонията може да има Ултимативно знание, както и в която и да е друга дисциплина. При точните науки отговорът на един въпрос обикновено ражда десет нови. В същото време самият познавателен процес, своеобразното разследване, при което „заподозреният“ е еволюцията, опитите за пресътворяване на нашата история като вид, на съдбата на Земята и Вселената изглеждат най-голямото постижение на човека, нещо възвишено и безкрайно възхитително.
– Вие сте не само физик, но и преводач на литература. Това Ваш собствен избор ли беше, или по някакъв начин Ви повлия литературната дейност на Вашия баща?
– Опосредственото влияние на баща ми върху моите житейски избори беше огромно, но известна роля изигра и случаят. В англоезичното средно училище във Виена попаднах почти без да знам езика. Същевременно ми беше лесно да се конкурирам с връстниците си по точните предмети. Там „ме откри“ един невероятен учител по физика и ме зарази със своята страст. Преводач също станах благодарение на случая: след като завърших, някой ми предложи да преведа книга. От любопитство реших да опитам и заниманието ми хареса.
– Какво послание бихте отправили към българските читатели на Станислав Лем?
– Освен литературните и познавателните ценности в творбите на моя баща често присъстват елементи на мисловни експерименти: предупреждения към нас, към човечеството. Тези творби ще бъдат актуални дотогава, докато като вид не започнем да постъпваме рационално. С една дума: опасявам се, че още дълго ще продължаваме да четем Лем.
Въпросите зададе и преведе от полски: Маргрета Григорова
[1] Название на „разумния човек“ от „Осмо пътешествие“ на Ийон Тихи в „Звездни
