(Деконструкции на въображението)
Валентина Истаткова
Владимир Полеганов е един от най-интересните съвременни български писатели, преводачи и сценаристи. Автор на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, който печели наградата „Хеликон“ за 2017 г. Бързо се утвърждава като майстор на езика и на сюрреалистичния, но не в жанровия смисъл на думата, разказ.
Като преводач Полеганов също оставя значим отпечатък, представяйки на българската публика емблематични автори като Томас Пинчън („На ръба на света“, „Вроден порок“) и Джордж Сондърс („Линкълн в Бардо“). За превода на романа на Сондърс той печели и награда от Съюза на преводачите в България.
Сборникът му с разкази, „Деконструкцията на Томас С.“, издаден през 2013 г., е книга, която се откроява със своята сложна структура и литературна смелост. Макар и доста недооценен в България, сборникът все пак печели признание на международната сцена – разказът „Птиците“ е включен в антологията „Best European Fiction“, а „Кладенецът“ получава втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“.
Сборникът е ярък със своята жанрова уникалност – смесица от постфентъзи, научна фантастика и магически реализъм, вдъхновен от традициите на латиноамериканската литература. Още със заглавието си Полеганов използва деконструктивистката идея за езика като писмо, а вътре в текстовете може да се забележи и идеята за това как ние самите се намираме в процеса на писмото. В центъра на историите стои умелото преплитане на реалност, мистерия и блян. Разказите се усещат като части от по-голяма мозайка, която читателят сам трябва да подреди, но скоро усеща, че никога няма да успее. И именно в болката от този провал е обичта към прозата на автора. Всеки текст е зареден с богата атмосфера, в която реалното и съновидното се преплитат в безкрайни лабиринти от мисли, спомени и символи.
– С „Птиците“ отлитаме, с несравнимото в български контекст въображение на Полеганов, към едно пътешествие, изпълнено с мистерия, докрай неотговорени въпроси и поетичност;
– „Чу ли очите им, видя ли смеха им?“ е разказ, който къса сърцето с дълбочината и чувствеността си, оставяйки трайно усещане за загуба;
– „Кладенецът“ е история, изтъкана от усещането за дълбока самота и търсене на смисъл, която потапя читателя в дълбоките води на човешката душа;
– „И. К. между редовете“ е личният разговор на Полеганов с Борхес, създаден като почит към неговата лабиринтна библиотека, в която реалност и литература се преплитат;
– „Естер и „Невъзможната колонизация“ е текст, разкриващ културнотехнологичен свят, напомнящ за любимия му жанр – научната фантастика. Преплита съдбата на героинята с въпроси за идентичността, обсесията, тленното, затворът и спасението;
– „Деконструкцията на Томас С.“, на който е и кръстен сборникът, представя свят, в който магията и технологиите се сблъскват, а границите на въображението се размиват, изграждайки сложна и многопластова реалност, замаскирана под съмнителна любов;
– „Макет на Града в Инструментариум“ е дълбок, съноподобен разказ, в който градът е както физическо, така и психическо пространство, изпълнено с метафори за самотата и преходността;
– „Перото“ преплита спомени, писма, сънища и загубата на нещо изконно лично;
– „И никой не си отива“ улавя усещането за времевата преходност и невъзможността за окончателни отговори след смъртта;
– А „Градове и рани“: първо пълно издание“ е кулминацията на сборника – новела, съчетаваща в себе си всичко, което прави Полеганов изключителен. Описанието на героите, града, емоциите, сенките и светлината, любовта и болката превръщат този текст в съкровище не само за сборника, но и за цялата българска литература.
Героите на Полеганов обикновено са скитници – както из сетивното, външно пространство, така и из собствения си умствен затвор. Разказите са не само мистериозни, поетични и психологични, но и дълбоко философски. Мотивите за изчезнали градове, стари писма, забравени книги, неочаквани срещи и сенки, които оживяват, създават усещане за интимност, което напомня за творбите на Габриел Гарсия Маркес и Хулио Кортасар. Често сравняван с Борхес в похватите си, Полеганов все пак успява да изгради свой свят – сложен, многопластов и незабравим.
Прозата е изящна, думите – омагьосващи и въздействащи. Диалогът, обещавам, е там, просто трябва да се зачетете по-внимателно. Полеганов прегръща двусмислието, оставяйки читателя с чувство на удивление и копнеж за още. Сборникът улавя същността на това, което прави латиноамериканската литература толкова вечна – способността ѝ да превръща обикновеното в необикновено, почитта ѝ към мистериите на съществуването и дълбоката ѝ връзка с човешкия дух.
За почитателите на Борхес, Рулфо и Алиенде този сборник е истинско съкровище – колекция от истории, които ще оставят дълбок отпечатък дълго след последната страница. И това не е просто книга – това е преживяване, покана да се изгубиш в свят на птици, мрак, технологии, изкуство, странни градове, писма и порои, спомени и безкрайните лабиринти на красивите и загадъчни думи.
Романът му „Другият сън“ е публикуван през 2016 г. и представлява смело литературно приключение, което изследва границите между реалността и съня, а на места дори намигва на по-старите читатели на Полеганов, които го познават със сборника разкази. Чрез уникалната си структура „Другият сън“ провокира размисъл за това как възприемаме реалността и какво означава да бъдем хора в един все по-технологичен свят.
Романът следва пътуването на един млад мъж от странното телефонно позвъняване до попадането му в (и последващото опознаване на) един непознат свят, където времето и пространството губят своята устойчивост. Темите за виртуалното и реалното, за загубата и съхранението на човешката същност са централни в романа. Полеганов използва по-нетрадиционни литературни похвати като поток на съзнанието, липса на абзаци и минималистичен, привидно несъществуващ диалог, за да подчертае хаотичния вътрешен свят на своя герой. Това придава на текста интензивност и усещане за непосредственост, превръщайки го в своеобразна симфония от мисли, спомени и усещания.
Може да се каже, че „Другият сън“ е едновременно и психологически, и фантастичен роман. Полеганов, който е завършил и клинична психология, и творческо писане, вплита в сюжета дълбочината на психологията на героя си и често получава критики от читатели за дългата проза преди кулминацията, но именно заради невероятното си словотворчество този похват в крайна сметка се оказва успешен за правдоподобното навлизане в света, вътрешен и външен, на героя. Полеганов представя другия свят не като място на стабилност, а като динамична конструкция на мисли и спомени. Темите за реалността, идентичността, сънищата и границите между физическото и виртуалното са представени с дълбочина и безспорната интелигентност на автора в един свят, изтъкан от красиви странности, извънземни (нищо че човекът в случая се явява такова), ярки цветове и ослепителна сетивна енергия.
Сюжетът е загадъчен и преднамерено отворен за интерпретация. Полеганов не дава готови отговори, а кани читателя да участва активно в създаването на смисъл.
„Другият сън“, подплатен с признанието на наградата „Хеликон“, утвърждава Полеганов като един от най-оригиналните гласове в съвременната българска литература. Това е книга, която изисква внимание и отдаденост, но в замяна предлага дълбоко и обогатяващо литературно изживяване.
Владимир Полеганов, „Деконструкцията на Томас С.“, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013, 156 с.
Владимир Полеганов, „Другият сън“, ИК „Колибри“, С., 2016, 168 с.
