Андрея Гандева
Как купчина снимки, писма, документи и обекти от битака могат да бъдат предпоставка за преосмисляне на паметта? Доколко можем да намерим част от себе си в чуждите отдавна забравени архивни единици и какви истории можем да разкажем чрез тях? С тези въпроси се занимават двете двудневни работилници Thrasing, водени от Радостин Седевчев в арт пространство КО-ОП през 2023 и 2024 г.
От английски threshing или thrashing, а на български вършитба – процес на отделяне на ядивната част на зърното от люспите и сламата, към които е прикрепена. В работилниците, също като при вършеенето, участниците „пресяват“ голямо количество намерен архивен материал, като отделят това, което намират за ценно. Именно резултатът от този процес е и причината за създаването на творбите в изложбата „ул. Безименна“, показани в ИСИ-София между 28 януари и 4 февруари. Заглавието на изложбата препраща както към конкретно място – сборната точка, откъдето участниците тръгват към битака, така и към съдбата на много от вещите там – обекти, загубили своите имена и история.
Работата с подобен тип намерени обекти и вещи предполага голямо разнообразие от теми и посоки, в които може да се поеме. Докато някои работи се позовават и отразяват реални и конкретни данни, факти, събития и случки, други ги реконструират и интерпретират така, че да създадат напълно нова фиктивна реалност. Във всички случаи обаче създадените произведения са зависими от личната и субективна перспектива на автора, който работи с тях. Макар и не всички участници в изложбата да се занимават строго и единствено със съвременно изкуство, представените резултати в пространството на галерията са особено интересни и разкриват необятните възможности за работа с намерени архивни материали.
Така например от изгубили историята си черно-бели портретни снимки Олга Генадиева създава измислена любовна история между три съседски семейства в работата си – „ж.к. Свобода, бл. 29А, вх. А“. Върху лист, към всяка от снимките, е добавен изграждаш информационен профил с име, професия и други допълнителни данни, допълващи персонажите. Взаимоотношенията между живущите от десетия и дванадесетия етаж са издадени чрез завързани между тях конци, а публиката е оставена да се чуди доколко това би била една реална история в жилищен блок. В опит да върне към живот стара намерена кореспонденция пък Ина Добрева пресъздава сценка. Тя поставя две намерени писма и добавя снимки на потенциалните им автори. До тях е сложена бутилка вермут и три чаши, едната от които счупена. Всички тези допълнителни елементи разчупват документалността на писмата и придават нужния „драматизъм“, който отговаря на посланието в тях. А именно опит за раздяла и поставяне на „Край“ на любовните взаимоотношения. В друга работа същата авторка възпроизвежда кулинарна рецепта от намерено списание с преписка на пасаж с инструкция за приготвянето на „Закуската на Райна Кабаиванска“. Това бива и поводът за реалната направа на закуската и показването й в пространството на галерията.
Друга работа, също породена от намерени писма, се занимава със стара кореспонденция, изпращана към съществуващ адрес в центъра на София. Йоанна Жечева решава да я възобнови, след като намира на битака поредица от писма от руски, френски и немски език, адресирани до един и същ адрес. От тях тя разбира, че получателят им е бил в „пенпал кореспонденция“ (от английското pen pal – „приятел по писма“). С тези писма кореспондиращите са се учели да практикуват езика, който са учели, като са разказвали за ежедневието си на съответния получател. Йоана Жечева решава да напише писмо до софийския адрес, като разказва за намерените писма и предлага евентуално продължаване на разказа. Това тя документира и фотографира в работата си „Продължавам кореспонденцията. Приключвам кореспонденцията“.
Гергана Иванова от своя страна изследва архивността на звука в „Между звука и образа“. След като намира кутия със стари касетки, тя се замисля, че и те като другите материални източници, носещи определен вид памет, подлежат на изменение и дори забрава. Докато изображенията в по-голяма степен носят ясни послания, то звуците, песните и гласовете в тях не винаги въздействат по същия пряк и буквален начин. Авторката поставя намерените касети, уокмен и слушалки, с които записите могат да бъдат чути, а до тях в кутията прикрепя екран, който показва видео с пикселизирани изображения. По този начин тя поставя на едно ниво звука и образа, като разсъждава върху хипотетично общата им съдба – а именно неизбежните предпоставки, които правят спомените неясни и неразпознаваеми. В същата посока размишлява и Йоанна Ласкова, която намира две снимки на една и съща жена. Върху гърба на едната има послание, което обаче е трудно четимо и не дава яснота за кого е предназначена – „за моето мамче“ или „за моето момче“? Макар и разликата да е само в една буква, то цялостното послание се променя. Художничката поставя намерената фотография, а върху нея на паус разписва двете възможни послания. По този начин, с работата „Както ти желаеш“, тя рефлектира върху посланията, които оставяме и как с времето те се променят и размиват. Но също така и как никога не можем да сме сигурни какво е имал предвид човекът, оставил „следи“ след себе си.
И макар това да са само част от общо 15-те работи на 13-те участници в изложбата, те напълно успешно отразяват различни направления на работа с подобен тип намерени документи и обекти. Представени са както лични преживявания, изградени през чужди спомени, така и хипотетични ежедневни човешки ситуации, към които е подходено с необходимата доза хумор и разбиране. Авторите са се отнесли с внимание към пожълтелите картички, бележки и страници от книги, както и към избелелите черно-бели снимки и забравени предмети. В по-широк план работата с подобен тип материал подтиква към размисъл за цялостната субективност на архиви, документи и други информационни единици, събирани от хора или дори цели институции. В това отношение разбираме, че субективността в произведенията не е предадена единствено от авторите. Тя е създадена изначално, макар и несъзнателно, в зависимост кой, кога, защо, при какви условия и с каква цел е подбрал, сглобил и съхранил дадени данни.
