Калина Николова
„Снежа и Франц“ (2025) е филм за пътя. За пътя на приключенеца Франц, който документира своите пътешествия на Super 8 мм лента през 70-те и 80-те години. За пътя на съпругата му Снежа, която трябва да продължи живота си сама с трите им дъщери след трагичната му смърт в едно от пътуванията му до Тибет. Но филмът е и за пътя, който извървява режисьорът Светослав Драганов до неговото създаване. Воден от вътрешната нужда да разкаже историята на своя австрийски чичо Франц и своята леля Снежа, той преминава през дълъг, петгодишен снимачен процес, изпълнен с препятствията, пред които често се изправят документалистите: да спечелят доверието на онези, които носят болката на травмата – в този случай трите дъщери на Снежа и Франц, за които смъртта на баща им остава дълбока, незараснала рана. Но за да разкажеш една история автентично, смирено и етично – нещо, което Светослав постига във филма си, е необходимо първо да стигнеш до сърцевината на травмата и да се въоръжиш с търпението, че по пътя на нейното преодоляване ще има бури.
Освен че разказва личната история на Снежа и Франц, филмът е и артистичен експеримент, събиращ невероятно ценните архивни кадри на Франц – любопитни с това, че той не просто документира екзотичните гледки със своята камера, а измисля, режисира и заснема сюжетите на своите пътувания. Виждаме състезания по спускане със ски в пустинята, проследяваме развалянето на колата му „Опел Рекорд“ в Африка и как се разрешава дилемата – качвайки я върху влак. Архивът от миналото се преплита с настоящето на Снежа, която днес живее във Виена, сбъднала мечтата си да бъде творец и да създава своите релефни текстилни картини. Нейният глас ни отвежда на друго пътешествие, изпълнено с върхове и долини – това на тяхната любов. В този визуален диалог между миналото и настоящето се ражда портрет на една двойка и на едно време, в което любовта е могла да устои години наред само чрез писма, а цената на живота отвъд Желязната завеса е струвал шест хиляди долара. Деликатната и прецизна операторска работа на Веселин Христов („Смирен“ (2021), „Уроците на Блага“, “Made in EU” на Стефан Командарев и много други) придава на филма визуална поетичност и изящност на кадрите.
„Снежа и Франц“ е нежен портрет на две души, които разбират по различен начин свободата и избират по различен начин да я следват. Това е портрет на Франц, който търси себе си, изкачвайки върхове, прекосявайки континенти, и на Снежа, която намира и разгръща себе си в изкуството си, устоявайки на болката след неговата липса. Франц е отсъствие, Снежа е останалата тишината след него, а между тях се ражда пространство, в което зрителят започва да съпреживява тяхната любов.
Да замина или да остана?
Да заминеш или да останеш? Под знака на този въпрос се развиват животите и на двамата. Как да останеш, когато пътят е твоят стремеж? Но и как да обясниш на човека до теб, че именно това желание – да тръгнеш, те държи най-близо до любимия?
„Усещам силно как принадлежим един на друг и се обичаме. В никакъв случай не бягам от вас, а пътувам към вас през долините и върховете на самия себе си“ – пише Франц в дневника си.
За него са важни пътуванията, така както за нея изкуството. Неговата мечта е да пътешества, но нейната е подобна – да странства свободна в своето изкуството на текстила и да твори. Къде е тогава границата на компромиса? Кой е редно да отстъпи? Жената, носеща в себе си майчинския инстинкт и грижа, или свободният дух на мъжа?
Във филма на Светослав Драганов се усеща носталгия по миналото от липсата на чичо Франц, но тя се прокрадва деликатно, като сълза, застанала на върха на окото, уловена в момента, преди да се спусне надолу. Майсторски са използвани ценните му видео архиви от екзотичните дестинации, въздействащи допълнително благодарение на цялостната звукова картина на филма – дело на композиторите и музиканти Георги Дончев, Димитър Горчаков и Илко Градев. И гласът на Снежа – спокоен, мъдър. Виждаме лицето ѝ – светло, с меко излъчване, сякаш времето го е изваяло. Болката е оставила своя отпечатък върху него, но не я е пречупило, а я е смирило. Снежа е имала избор – могла е да се поддаде на отчаянието, да му се остави да я владее и да преодолее травмата през гнева – да намрази Франц, да се отрече от живота си с него, да го зачеркне. Но не го е направила. Защото животът продължава. И е прекрасен. Нали?[1]
През Leidenschaft до Zweisamkeit
Лайденшафт. Буквално преведено – създаване на болка. Няма вест от Франц. Няма и откъде да се потърси поне някаква следа. Затова в продължение на седмици семейството всеки ден отива до виенското летище в очакване той да се завърне. Но Франц няма да се върне. Смъртта е настъпила и винаги сварва неподготвени най-близките. „Търсиш нещо, за което да се хванеш, за да продължи някак си животът.“ Затова Снежа, с помощта на бащата на Франц, започва преустройство на общата им къща. Завръща се към мечтата си за градина, за къща с двор. Строежът ѝ вдига духа, най-вероятно през този процес успява да изгради наново и самата себе си. След смъртта му, казва Снежа – „започнах да виждам в черно – мразех цветовете, мислех, че повече няма да мога да работя. Години след смъртта започнах отново, и всички тези неща преработвах в себе си“. И така тя стига до Цвайзамкайт. В превод – двама, които са отделени от другите и живеят само един за друг. Понякога тези двама трудно намират общи точки на допир, но когато успеят, знаят, че е истинско, защото любовта им продължава да устоява в бурите на времето. И идва моментът да се съберат отново след смъртта на Франц благодарение на изложба с творбите на Снежа.
Снежа и Франц отново заедно в изкуството си
Ден след филмовата премиера, на 4 ноември се откри и изложбата инсталация „Снежа и Франц“ в пространството на галерия „Райко Алексиев“. В палатка, разположена в залата, се прожектират оригиналните архивни филми на Франц, документиращи пътешествията му, а текстилните пана на Снежа изпълват останалата част от залата. Така техните произведения превръщат личната им история в споделено сетивно преживяване. „Снежа е артист, прави текстилни релефи и текстилни релефни картини. Голяма част от работите тя създава след смъртта на Франц. Тя преработва цялата си травма и изобщо техните взаимоотношения в тези произведения. Франц ще присъства с неговите 8-милиметрови филми от пътешествията му от 70-те и 80-те години. За първи път Снежа и Франц ще са заедно в едно пространство“ – казва режисьорът Светослав Драганов[2].
…
Може би никой не заминава наистина. Може би завинаги оставаме в онези, които сме обичали. В нишките на своите текстилните картни Снежа вплита тяхната история с Франц, а след края на филма зрителят остава с усещането, че някъде там продължава да живее едно тихо чудо, че любовта, макар и прекъсната, никога не свършва. Филмът „Снежа и Франц“ е и едно красиво напомняне към всеки артист, че изкуството му, каквото и да е то, може да съживява онова, което вече го няма.
[1] Референция към заглавието на документалния филм на Светослав Драганов „Животът е прекрасен, нали?“ (2001).
[2] Изложбата ще обитава галерията до 15 ноември 2025 г. от 17 ч. до 20 ч., а филмът е вече е по кината.
