Разговор с Марко Видал
Бихте ли очертали какви са съвременните предизвикателства пред българистиката в контекста на хуманитаристиката през XXI век?
Главното предизвикателство пред българистиката в чужбина е нейният постепенен упадък. През изминалата учебна година завърши последният випуск по български език в Мадридския университет „Комплутенсе“. От тази година нататък българският вече не се предлага като втори език в специалност „Славянска филология“. Дотогава студентите имаха възможност да го изучават през всичките четири години на бакалавърската програма.
Разбираемо е, че интересът към т.нар. „малцинствени езици“ е ограничен, но именно затова са нужни още повече усилия и стабилна подкрепа от страна на българските институции – особено чрез изпращане на квалифицирани лектори в чужбина.
Изключително важно е преподавателите по български език да бъдат добре подготвени и да владеят съвременни комуникативни методи на обучение. За съжаление, от въвеждането на български език в университетите в Мадрид до днес той често се е преподавал по изключително традиционен и демотивиращ начин – с акцент върху повторенията, упражнения от типа „попълни празното място“, възприемане на грешките като нещо срамно (вместо като нормална част от усвояването на втори език) и без никакво прилагане на живия език в реална комуникация. Българският е бил преподаван сякаш е мъртъв език – извън контекст, без жива реч.
Именно този остарял и неефективен педагогически подход е довел до постепенната демотивация на студентите и до намаляване на интереса към българския език. Затова е изключително важно да се инвестира в обучение на преподаватели, които да работят с модерни методи.
Съблазнителни ли са българският език и българската култура за чуждестранните младежи с оглед на възможните перспективи за професионална реализация след завършването им?
Славянската филология е от онези специалности, които човек избира от чиста любов към словото. Всички ние сме наясно, че тя не предлага особени перспективи от гледна точка на професионалната реализация. И все пак има какво да се направи, за да се насърчават бъдещите чуждестранни българисти у нас – а именно: да се подкрепя литературният превод. Необходими са повече средства за програми за превод на българска литература и българските институции трябва да спрат да насърчават българи да превеждат на чужд език. Тази практика, която е практически недопустима в повечето страни по света, в България почти не смущава академичната общност.
Навсякъде по света литературният превод се прави към родния език. Как да вдъхновим един млад българист да се занимава с тежката, често неблагодарна работа на литературния превод, когато в България главните институции подкрепят и поощряват българи да превеждат на втори език?
Затова искам да бъда пределно ясен: необходими са лекторати, стипендии за чуждестранни българисти, грантове за превод. Ако това не звучи достатъчно категорично, нека обърнем примера: как ли биха реагирали българските англицисти и американисти, ако Анджела Родел реши да превежда Томас Пинчън на български?
Какво трябва да знае съвременният българист, за да се ориентира в днешната българска култура, литература, контекст и актуални дебати? Достатъчно ли е да говори добре книжовен български език?
Владеенето на книжовен български език е основно нещо, но не гарантира пълното разбиране на културния контекст. Зад езика се крият политически, културни и литературни нюанси. Разбира се, няма как да се усвоява целият този подтекст по време на четиригодишна бакалавърска програма. Затова смятам, че е изключително важно бъдещите българисти да имат възможността да пребивават известно време в България, било то на по-кратки или по-дълги периоди под форма на „Еразъм“ стажове или университетски обмени. Именно заради това е толкова ценна резиденцията, която предлага Къща за литература и превод например. Важно е българистът да бъде интегриран, да разбира също така и жаргонния език, толкова присъстващ в днешната българска литература. Да гледа филми, сериали. Да слуша чалга даже ако не я обича. Аз като студент си пусках БНР сутринта и Преслава и Азис вечерта. Бях в постоянен контакт с българската култура, макар на няколко хиляди километра разстояние. Нито разбирах всичко, което казваха по радиото (тогава нивото ми беше най-много В1), нито харесвах чалгата, но имах голяма мотивация да науча този език. Гледах новините, проучвах кои са политически партии и каква е тежестта на соца в днешните поколения. Тези неща може да ги учиш и отдалече, но най-добре е да си на място и да имаш шанса да се потопиш в контекста.
Въпросите зададе МАРИЯ КАЛИНОВА
