Иван Теофилов
Нощният влак
Чували ли сте нощния влак,
който отеква в покрайнините?
Той тътне с десетки съдби
И се задъхва от мисли.
И когато отмине, настава
една дълга тишина
измерена от щурци…
Нащрек
Обзет с безкрайността от притчови наследства,
съм винаги нащрек от екзотичните им средства,
от извънредността на разни праистории –
за гибелта на Авел и Йов, за праведните му теории,
за атрактивния кумир на пирамидите в Египет –
в неспирния им сън, навян с митологични сипеи …
Защо ехтят риданията на античен хор у мене
с трагичната акустика на фатуми и стълкновения?
Каква е тази изначална мощ, съдбовна, вездесъща,
която плътно ме съдържа, омагьосващо обгръща
и неотстъпващо държи – и като в смътно огледало
се взирам в прометеевския миг на свойто тяло?
Април
Не е знамение, но как ни грабва
това с разнесените цветни облаци
небе на пролетта.
И светещо античното Трихълмие
на моя град щастливо се прониква
в хвалебствените свои летописи…
Пчели оплождат дворните дървета
и сенките на нимфи се прокрадват
в огледалата на деня.
Усмихнати, априлските представи
на ежедневието ни изпълват
отвсякъде с развеселени шумове,
с безброя от контактни впечатления
и с онзи гейзер като водна статуя
на градския фонтан…
Творчество
Създания на древния живот,
притихнали, отдъхващи с утехата
на стръмните ориенталски улички
и вие,
нестихващи творения на дните ни,
отекнали с могъщото си време…
Аз искам да ви виждам,
различия на вечната душа!
Безсмъртни ритми! Хълмове, изкачвайте
хилядолетните си чудеса нагоре
към неотменните разлистени смокини
и обърнати трапези на асми.
Велики стъпала! Човешко творчество,
освобождавай ни от празни страсти! Вземай
съкровищата на ръцете ни! Прекланяй ни
пред бременния въздух и не ни оставай –
зареждай ни с несвършващи желания!
С дъги от погледи измервам шествието
на твойте далнини, ревниво настояще!
До знойно златните ти жътви, Тракия!
До сините легенди на почиващите планини,
където древното небе обляга бронзов лакът.
Единодействие на стари и на нови жажди,
през които в тоя миг потраква влак
и подир миг
в цялото пространство се повтаря…
1968 – 2025
