Vertalershuis, 12 януари 2026
Преводачката Анета Данчева вече десетилетия наред представя нидерландскоезичната литература на българската публика. Тя е завършила журналистика, дълги години е работила като редактор в Българската национална телевизия, но никога не е изоставяла литературното си призвание. Преводаческата ѝ работа е не просто професионална кариера – тя я е оформила и като личност. В този разговор Анета Данчева разказва за преживяванията си в Дома на преводача – Антверпен, за преводаческата си практика и за вижданията си относно значението на литературния обмен.
Кога за първи път дойдохте в Дома на преводача?
Беше още преди 2000 г., когато Домът се намираше в Льовен. Тогава той все още не функционираше като активна резиденция, каквато е днес, а по-скоро като удобно място за настаняване на чуждестранни гости. Моето убежище беше Het Groot Begijnhof, Големият бегинаж – обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО: красиво, но и самотно място. За човек от Източна Европа, без контакти и с все още ограничено познаване на страната и езика, беше истинско предизвикателство да намери своя път. Понякога това предизвикателство дори надделяваше над съсредоточаването върху самата преводаческа работа. Междувременно съм пребивавала в Дома на преводача около двайсет пъти: след Льовен – в Елзенвелд, а по-късно и тук, в резиденцията Осткастел в Антверпен.
За мен Домът на преводача е като остров, на който можеш за известно време да се откъснеш от „ежедневието“. Така получаваш възможност да мислиш свободно и широко – и философски.
Защо толкова обичате да се връщате в Дома на преводача?
За мен е безценна възможността напълно да изляза от собствената си балканска реалност и да се потопя изцяло във фламандската култура. Тази смяна на перспективата обогатява не само работата, но и живота ми. Резиденцията отдавна играе ключова роля в дейността ми в България. Знанията и експертизата, които натрупах там, далеч надхвърлят факта, че след това е излязла една или друга преведена книга. Те поставиха основата за представяния на книги, участия във фестивали, срещи между фламандски автори и българска публика, менторство, сътрудничество с белгийското посолство и изяви в национални медии. Два пъти участвах и в проекта „Поезия в метрото“, в рамките на тазгодишния от които стихове от 25 европейски държави намират място в метростанциите на София. Днес пътниците могат да прочетат моя български превод на стихотворението „Домоводство“ от белгийския поет Макс Темерман (стихове от него са поместени в този брой на ЛВ, б.р.). Превеждането и популяризирането на фламандската литература продължават да бъдат за мен източник както на удовлетворение, така и на почуда: как успях да постигна всичко това, при положение че всъщност съм интровертна и имам силно натоварена професионална заетост? Може би без периодите, прекарани в Дома на преводача, това нямаше да е възможно. Пазя всеки миг, който съм преживяла там.
Как видяхте развитието на Дома на преводача през годините?
Както вече казах, първото ми пребиваване беше белязано от изолация и необходимостта сама да си проправям път. Това днес е коренно различно. Има изключителна откритост и почти никаква бюрокрация. Организацията Literatuur Vlaanderen общува лесно и предлага ефективна подкрепа без усложнения и формалности. Много ценя и възможността да пребивавам тук често заедно с колега. Дори когато работим по различни проекти, можем да си задаваме въпроси, да споделяме съмнения, да си даваме съвети. Понякога дори намираме оригинални решения заедно, въпреки различията между целевите ни езици.
И накрая, за мен е много важно, че в Дома на преводача всеки ден се доставят двата големи национални вестника. Така получаваме добра представа за актуалния живот в Белгия – не само като информация, но и като език. Четенето на пресата ни помага, като чуждестранни преводачи, да бъдем в крак с най-новите развития в живия нидерландски език.
Работата ми в Софийския университет е предизвикателство, но и мисия – да предам натрупаното знание.
Какво Ви даде в личен план времето, прекарано в Дома на преводача?
Първият ми престой беше културен шок: голяма, прекрасна къща, но пълна самота. Независимо от всичко възприемам дори това негативно преживяване като обогатяващо. Всеки престой ми донасяше по нещо ново – своеобразни „житейски уроци“: социални контакти, умение да съжителстваш с другите, уважение към личното пространство. Имах твърде малък опит със съвместния живот, а тук стъпка по стъпка осъзнах как се прави това. Научаваш се да се съобразяваш с различни ритми, навици и култури. Не е преувеличено да се каже, че Домът на преводача е допринесъл за личностното ми формиране: с всеки престой се развивах и аз самата. В професия, която по своята същност е изолирана, това място ми даде усещане за принадлежност. Всеки престой се оцветява и от човека, с когото делиш пространството: дали се разбирате, на една вълна ли сте. Особено добри спомени пазя от няколко германски колеги – открити, спонтанни и непринудени хора, с които лесно намирах общ език. Марлене Мюлер-Хаас, изключително всеотдайна колежка и човек, днес вече смея да нарека приятелка. Във всичко, което правя, ме движи стремежът към личностно развитие и неизчерпаемото любопитство към света, изкуството, природата и хората. И към големите екзистенциални въпроси на нашето съществуване: кои сме, откъде идваме, накъде отиваме? За мен Домът на преводача е остров, на който за кратко можеш да се откъснеш от бита и всекидневието и да мислиш свободно, широко и философски. Затова той за мен е много повече от обикновено работно място.
Имате впечатляващо творческо портфолио. Кои произведения и автори са Ви оставили най-силен отпечатък?
Превеждала съм романи от Луи Пол Боон, Хуго Клаус, Стефан Хертманс, Петер Верхелст, Кун Петерс, Анелиз Вербеке, Барт Муярт, както и поезия от съвременни автори – все произведения с високо художествено качество. Но ако се вгледам в личното си преживяване, има няколко книги, които наистина ме докоснаха дълбоко. „Голи ръце“ на Барт Муярт беше изключително преживяване. Никога дотогава не бях чела нещо подобно: толкова пестеливо, толкова силно, фино и загадъчно – едновременно за деца и за възрастни. То ми показа, че и с малко думи може да се каже много. Творчеството на Анелиз Вербеке също заема особено място за мен – не само романът „Трийсет дни“, но и прекрасните ѝ разкази. Обичам краткия разказ като жанр и превеждането на „Алилуя“ беше истинско удоволствие.
Когато погледна назад към постигнатото, изпитвам удовлетворение и почуда. Може би без периодите в Дома на преводача това нямаше да е възможно.
Отскоро преподавате в Софийския университет. Как протича тази работа?
В магистърската програма „Преводач-редактор“ за първи път в учебния план през тази академична година е включена нидерландскоезичната литература. Ръководя занятия по художествен превод, като се стремя да предлагам широк спектър от текстове – от класически до съвременни, за да могат студентите да опознаят разнообразието на нидерландскоезичната литература. Това е предизвикателство, но и мисия – да предам натрупаното знание. Профилът нидерландски–български е нишов, но се надявам, че присъствието му в университета е начало на положително бъдещо развитие. Малко хора знаят, че между Белгия и България съществува особена историческа връзка. Като преводач аз я преживявам като източник на вдъхновение и смисъл за работата си. Фактът, че първата българска конституция е моделирана по белгийски образец и че символи като лъва и мотото „Съединението прави силата“ присъстват и в двете страни, подчертава една по-дълбока културна родственост, която често остава незабелязана.
Тази споделена история ми позволява да изграждам мостове между двете страни – не само на езиково равнище, но и по отношение на манталитет и културни ценности. Обменът на знания и опит – например за белгийските архитекти и инженери, които някога след Освобождението са работили в България – разшири хоризонта ми и обогати преводаческата ми практика. Благодарение на тези исторически връзки се чувствам по-малко изолирана в работата си и мога по-добре да предавам на българските читатели нюансите и контекста на фламандската литература. Съзнанието, че преводите ми допринасят за укрепването на тази междукултурна връзка, придава на труда ми допълнително измерение и смисъл.
https://www.literatuurvlaanderen.be/nieuws/vertalershuis-aneta-dantcheva?utm_source=chatgpt.com
