Мария Гетова
Привечер е, около 21 часа. Група хора стоят притихнали пред „Топлоцентрала“, сякаш постепенно се завръщат към реалността и опипват с невидими сетива пространството. Току-що са излезли от танцовия спектакъл „ОКО“ на Деян Георгиев и Бианка Ан Браунесбергер. Преживяването прилича на приземяване след дълго пътуване в Космоса – независимо дали този Космос е навън или вътре в нас.
Деян Георгиев умее да изгражда „не-реалности“ – ефимерното пространство на спектаклите му поглъща зрителите и създава съноподобно усещане. Този подход познаваме и от спектакъла инсталация „Там“, където сънят има предметен израз чрез възглавниците, част от сценографското решение. Но докато в „Там“ се търсеше пресечна точка на индивидуалните микросветове в споделено интимно пространство, в „ОКО“ хореографите се фокусират върху вътрешния свят на две същества и опита той да стане част от обща вибрация със света наоколо.
„ОКО“-то е парадоксален портал. Той не води навън, а навътре – към личните времеви линии и два емоционални свята, които се пресичат в танца. Подходът на Георгиев и Браунесбергер може да се опише с една дума: деликатност. Впечатляващата сдържаност и баланс във формата, които потапят публиката във фантазмено състояние
Спектакълът пулсира чрез множество малки, наслояващи се движения. В началото танцьорите си взаимодействат като сядат върху гърба на другия, сменяйки позициите си. В следващия момент тази синхронност се разпада, танцьорите се разделят и всеки започва да изследва собствения си вътрешен ритъм. Погледите им никога не търсят публиката или един друг – ясен знак, че „очите“ са обърнати навътре.
Интересен акцент са движенията на главите им, които в един момент придобиват ефимерни „продължения“. Тези тънки ленти наподобяват сетивни антени, обозначават обострената сетивност и навлизането в дълбоките пластове на Аза. Само веднъж танцьорите се обръщат едновременно към публиката, гледайки назад през рамо, но погледите им отново не достигат зрителя – „окото“ се обръща към миналото, прави равносметка за изминатия път. Този път е изобразен чрез ритмични подскоци върху силна техно музика. Динамиката на музиката и сдържаното движение на танцьорите създава напрежение, сякаш нещо трябва да избухне, но е държано в състояние на постоянен контрол.
Именно контрастът е водещата сила тук – между тихата електроника и клубния ритъм, между интимността и мощната динамика. Музикалната композиция на Божидар Василев и Петя Диманова, заедно със светлинния дизайн на Виктор Георгиев, са ключови за оформянето на тази нереална среда. Студените тонове на осветлението задават емоционалния тон, а електронната музика потапя в ритмичната повторяемост, изграждаща спектакъла. Димът, мигащите светлини и силният звук не са просто технически детайли, а поетично описание на една мъгла, която едновременно скрива и разкрива.
„ОКО“ е криптирано съобщение, чийто код е индивидуален за всеки зрител. Този спектакъл пътуване ни напомня, че бягството от шумната външна реалност е възможно и че освобождението винаги започва отвътре. Защото „значение има какво избираме да видим и как действаме“.
Идея и хореография: Деян Георгиев (БГ) и Бианка Ан Браунесбергер (АТ)
Изпълнители: Бианка Ан Браунесбергер, Деян Георгиев
Изпълнители видео: Марина Хараламбова, Александър Гочев
Звукова инсталация и композиция: Петя Диманова и Божидар Василев
Драматург: Lou Cope
Светлинен дизайн: Виктор Георгиев
Костюми: Николай Божилов
Сценография: Изабела Манолова
