Боряна Кацарска
П
реразказ по картина
Провинциална идилия, подпис Г.К. (1914)
Пейзаж изпълнен в акварел и туш –
сумрачна уличка, обляна в синьо,
два силуета (? на жена и мъж)
оранжавеещ се прозорец
три комина
на преден план
два улични фенера
(стъклата им все още неразбити)
заплетено е всичко в щрихи-мрежа
нощта е тиха
и са мирни жителите
които – при определени обстоятелства –
превръщат се във масови убийци.
Но иначе са незлобливи хора.
Кротък градец,
малък живот.
Провинция.
Стара градска песен
Ще се оплача на Венера
на най-светлата звезда
ще се оплача аз на нея
що съм патил по света.
При раждането му
това е картата
върху имагинерната небесна сфера –
в Овен е слънцето
изгрява Водолеят
а първата планета е Венера
в съвпад с Луната и Лилит
във Риби.
Личат астрологичните пунктири.
Той някога ще бъде картограф –
но всичко вече е
картографирано.
Тъй че
ако сега
извикам
към ангелските чинове,
не ще ме чуе никой.
Но аз
ще се оплача на Венера –
най-светлата.
Вечернице,
Зорнице…
Езерото Ариана
(Романс за Рождество)
Преди да дойде тази зима
да се отвори тази рана
кръжи тъга необяснима
над езерото Ариана
а през годините пътуват
трамваи, лъскави и звънки,
едно добро момче бленува
Сребърни кънки
Красив младеж мълчи изправен
опрян на прясната си рана
опитва се да я забрави
край езерото Ариана
а в сумрака на парка плуват
фенери като жълти рози
и хулигани се целуват
със свойте зози
На дансинга при Ариана
тъгата е недоловима
но той не иска да остане
и дълго няма да го има
и пак и пак ще заминава
Тъгата висне над Орлите
а Царевец се извисява
над живите и мъртъвците
По лентата на паметта му
пробягват светлини и сенки
неделната семейна радост
избродените континенти
и разтерзаващата жажда
да бъде наследен и вечен…
Но виното му се услажда
и питката на Бъдни вечер
Било е пролет или лято
валял е дъжд и сняг се рони
отчаян декемврийски вятър
пронизва всичките сезони
защото няма да въстане
изпепеленото му тяло
и както бе му обещано
да бъде цяло
и всичко пак да е възможно
да се затвори тази рана
и с татко пак да се разхождам
край езерото Ариана
отново всичко да е ясно
животът дълъг, топъл хляба
животът да се люшне вдясно
люшнал се вляво
