Котрина Гаранашвили
Колко широка е сферата на дейност на преводача? Котрина Гаранашвили призовава да бъдат оценени по достойнство разнообразните отговорности и занимания на преводача, свързани с преводаческата му работа
Знаят ли хората какво правят преводачите? Както може да се предположи, те превеждат. Но какво точно означава това? Дори самите преводачи дават различни дефиниции на преводаческата работа. Тогава колко е вероятно хората извън тази сфера да разбират добре какво всъщност вършим?
Съществува популярен мем, в който се оглеждат представите за тази професия, като негови вариации бродят из интернет от известно време (виж варианта по-долу). Той се състои от няколко изображения, които показват различни гледни точки към работата на преводача, и биха могли да се обобщят така:
- Как моите приятелите си представят работата на преводача (картина от Google Translate или от инструмент на ИИ за превод)
- Как семейството ми гледа на мен (човек с официален костюм стои пред микрофон с тефтер в ръка и превежда консекутив на голям политически форум, като на заден план се забелязва Джо Байдън)
- Как ме вижда обществото (Никол Кидман в „Преводачката“)
- Гледната точка на редактора ми (малко дете, което драска с цветни моливи)
И така нататък. Този банален мем говори за упоритите погрешни схващания за ролята на преводача. Мога да потвърдя, че като чуят думата „преводач“, много хора наистина си представят човек със слушалки в стъклена кабина, намираща се в сграда на ООН, Европейския парламент или в друга институционална среда. Немалко са тези, които свеждат работата ни до симултанния или консекутивен превод и смятат, че преводачът е способен да превежда импровизирана реч без записки пред себе си, като го прави в двете посоки на различни езикови комбинации. „Не се ли занимавате точно с това?“
Означава ли това, че професията ни е обвита в мистерия? Наскоро проведох неформално проучване, за да изследвам по-задълбочено този въпрос. Моите около 80 респонденти бяха участници в голямо литературно събитие; никой от тях не беше преводач, но всички бяха изкушени от световната литература. Помолих ги да отговорят на въпроса: „Кой според вас е по-вероятно да върши това“, като им предложих списък с дейности и възможност за избор срещу всяка от тях между: „преводач“ и „някой друг“. Ето част от този списък:
- Превод;
- Словотворчество;
- Редактиране;
- Съавторство/съучастие в създаването на изходния текст;
- Открива нови автори и нови гласове;
- Открива собственици на авторски права;
- Установява езиците, на които е преведена определена книга, проучва данни за нейните продажби и друга информация;
- Изготвя резюме/оценка на ръкописи;
- Води преводачески работилници;
- Организира събития, промотиращи книги;
- Организира клубове за обсъждане на книги и дискусионни групи;
- Проучва литературния пазар, за да се разбере кой издател, списание или платформа биха били подходящи за автора или текста, който превежда или желае да преведе;
- Убеждава автори да експериментират с нов жанр или тема, които биха привлекли интереса на читателите;
- Изготвя кратки, фокусирани презентации;
- Създава ефектни фрази, описващи книги с потенциал;
- Създава текстове, които изтъкват значимостта и атрактивността на книги и автори;
- Пише коментари, бележки, предговори и послеписи;
- Включва релевантна информация в биографиите на авторите и редактира страниците им в Уикипедия;
- Кандидатства за субсидии;
- Представлява авторите при тяхно отсъствие;
- Създава мемоари, посветени на работния им процес;
- Действа като посредник между автори, издатели, редактори, спонсори, културни организации и други хора, включени в процеса на превода и издаването – както в изходната, така и в приемащата култура;
- Изготвя проекти, които включват културни организации, публични институции, университети и др.;
- Популяризира световната литература, фокусира вниманието върху значимостта на многоезичието.
Умишлено не предложих опция: „преводачите правят всички тези неща“, но всъщност това е правилният отговор. В статия, излязла наскоро, Саманта Шний отбелязва: „Днешният преводач със сигурност изпълнява множество роли, далеч надхвърлящи работата върху превода на текст на друг език“. Той открива автори, действа като литературен агент, рекламира книги, създава контакти… Можем да кажем, че мисията на преводача е много по-сложна и широкообхватна, отколкото изглежда. Дали хората обаче са наясно с това? Дали всъщност признават неговите заслуги?
Да се върнем към моето проучване – дейностите, които бяха разпознати като отговорности на преводача от най-малко хора, са: „писане на мемоари“, „съавторство на изходния текст“, както и „представлява авторите при тяхното отсъствие“. Всяка от другите дейности обаче не събираше повече от 20% от гласовете на респондентите.
Макар и неформално, това проучване показва интересна тенденция. Мнозинството от респондентите смятат, че някой друг, а не преводачът, се занимава с тези задачи. Изброените дейности са крайно необходими – те осигуряват широка читателска аудитория за важни автори, разширяват разбирането ни за света, рекламират многоезичието, дават глас на маргинализирани езици и литератури, разнообразяват литературния пейзаж и т.н. Ангажиментите, свързани с превода, изпълняват мисия и именно преводачите се заемат с нея. Защо? Понеже никой друг не иска да прави това, а и дори да иска, не винаги е способен да го направи.
Дейностите около превода осветяват няколко проблема. Първо: няма установена практика друг да изпълнява ефективно тези дейности. Второ: очевидно не съществува и практика за подкрепа на преводачите, финансова и друга, която да ги улеснява в множеството им занимания извън превода.
Дори ако хипотетичният някой друг съществува и желае да се заеме с посочените дейности (като остави преводачите да превеждат), вероятно ще трябва да се консултира с преводачи. Преводачът познава добре както изходните езици и култури, така и приемащата културна среда. Докато не се установят подобни практики, преводачите остават агенти от последна инстанция (термин, изкован от Антон Хър), вършещи неблагодарна работа, която често не е платена, а дори още по-често не е призната като част от заниманията им.
Антон Хър в момента е представляван от Сафей Ел-Уахаби от литературната агенция RCW. По време на скорошно събитие, организирано от Британския център за литературен превод, бяха поставени много въпроси относно работата на литературните агенти с преводачи. Възможността за преводача да бъде представляван от литературен агент все още е екзотична идея, но вече виждаме знаци, че ситуацията бързо се променя.
Преводът – както и дейностите, свързани с него – често са дефинирани като „работа от любов“, определение, което започва да придобива заплашителен оттенък. То балансира на ръба между героичната отдаденост, достойна за възхищение, и експлоатацията. Сякаш от тебе се очаква да вършиш всичко това, защото обичаш тази работа твърде много и да ти плащат за нея би било прекалено хубаво.
Възможно ли е дейности, гравитиращи около превода, да бъдат качествено извършвани, когато трябва да се съчетават с основната работа на преводача? В последните години забелязваме развитие в позитивна посока – програмата PEN Presents осигурява средства за създаването на примерни преводи – една „често неплатена работа“. През 2024 г. спечелих финансиране от Литовския съвет за култура, кандидатствайки с проект, който акцентира главно върху работни задачи, които са свързани с превода. Това беше признание не само за мен, но и за превода в широкия му смисъл – като творческа практика, обхващаща множество разнообразни ангажименти.
Разбирам, че и други преводачи успяват да спечелят финансиране за проекти, които се фокусират не само върху преводаческата работа, но и върху занимания, които я допълват и подпомагат. Забелязват се и други обещаващи развития в тази посока, макар и да са резултат от индивидуални усилия и мотивация. Като имаме предвид значимостта на ролята на преводачите в процеса на разнообразяване и обогатяване на световната литература, заявяваме, че настоящата ситуация изисква по-голяма обществена осведоменост и признание за огромния труд на преводачите.
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Есето е отпечатано за първи път в Words Without Borders, 17 декември 2024. Публикува се с любезното разрешение на авторката.
