Станислав Береш
Когато си отива велик писател, след известно време неизбежно започва процесът на преоценка на неговото творчество. Понякога той е болезнен, защото се оказва например, че без своя творец той угасва, губи виталност и обществено значение; понякога обаче той е оптимистичен, защото откриваме, че неговите творби са също толкова важни като преди, а дори вълнуват следващите поколения. Когато през 2006 г. ни напусна Станислав Лем, бяхме сигурни, че си е отишъл най-четеният и познат в световен мащаб полски писател на ХХ в. просто защото за това свидетелстваха тиражите на неговите книги и броят преводи. Този тип феномен – обединяващ интелектуалците и обичайните страстни читатели на фабули – няма да се появи отново скоро. Всичко това знаехме сякаш per se, но отминаващите години ни карат да си зададем въпроса как „вечният коректор“[1] ще се отнесе към неговото творчество; дали то все още се намира в главното течение на литературата, дали е изтласкано в страничен завой, където го заплашват бурени или увяхване – в маргиналиите на важните въпроси на света и литературната история. Нещо повече, появява се и въпросът какво влияние са ни оказали романите и есетата на Лем, а също така и той самият. В крайна сметка има творци, чиято аура не угасва дори след смъртта им – достатъчно е да споменем само Виткаци. Дали такъв е и авторът на „Соларис“? Дали през 2021 г. поддържаме мнението, че това е един от най-големите умове от втората половина на ХХ в.? Едно знаем със сигурност – макар и от смъртта му да са минали 15 години, в този период са продадени почти 1,5 милиона екземпляра на неговите книги, което означава, че годишно се продават около 100 хиляди от тях. Със сигурност това е изключително явление.
Тъй като имах щастието лично да познавам Станислав Лем, а и да водя разговори с него, които съставят три тома с разговори реки, различаващи се значително помежду си по обем: „Разговори със Станислав Лем“ (Rozmowy ze Stanisławem Lemem, 1987), „Лем за Лем. Разговори“ (Lem über Lem. Gespräche, 1986[2]) и „Тъй рече… Лем“ (Tako rzecze… Lem, 2002), мога да потвърдя, че той беше човек с изключително въздействие. Въпреки това с нежелание се изказваше публично. Всяко едно обръщение към медиите трябваше да се изкопчи от него, защото – концентриран върху своето творчество и следенето на научния живот – смяташе това за загуба на време. Познати са случаите, в които е прекъсвал записи, провокирал е скандали, а дори е изхвърлил телевизионния екип от жилището си. Бях свидетел как изхвърли от дома си австрийски филмов екип, от който един – преди да бъде блъснат от стълбите – получи и ритник (септември 2001). Лем не дължеше своя авторитет на старания за обществения си имидж, а на позицията, спечелена със собствените си произведения и съдържащите се в тях диагнози за съвремието и бъдещето на цивилизацията ни. Неговата оригиналност и неповторимост се набиваше на очи, както в личното общуване, така и при прочита на текстовете му. Най-кратко казано, никога в живота си не съм срещал (а мисля, че вече няма и да срещна) толкова необикновен ум. Тук мисля и за чертите на характера му (чувството за хумор, личният чар, светкавичните и непредвидимите реакции), и за интелектуалните му способности, превъзхождащи всичко, което някога съм виждал. А като редактор на съществувалата в продължение на 15 години телевизионна програма, посветена на литературата и литературния живот (Telewizyjne Wiadomości Literackie, TVP2), съм разговарял с почти всички съвременни полски писатели. Живеещите в нашето време поколения няма да имат възможността да общуват с толкова жива интелигентност, с толкова задълбочен и всеобхватен ум. Не само сред писателите. Такива личности се появяват веднъж на сто години. Непосредственият контакт с Лем беше своеобразен духовен пир, но и рисковано предизвикателство, защото неговият неутолим глад за знание, необходимост от конфронтация с чуждите възгледи и проповедническа страст лесно превръщаха обикновения разговор в специализиран семинар. Трябва да посоча, обаче, че не личната атрактивност, телегеничност или постоянното присъствие в медиите бяха опора за произведенията на Станислав Лем, а техния собствен интелектуален формат и художествен ранг.
В биографичен (незадължително в литературен) смисъл Станислав Лем принадлежи към военното поколение. Роден е през 1921 г. в асимилирано интелигентско еврейско семейство в Лвов. През 1940-41 г., тоест под съветската окупация, следва в Лекарския факултет на Медицинския институт (по-рано Лвовски медицински университет). След немското нашествие в Съветския съюз, заплашен от нюрнбергските закони, се укрива до 1944 г. под фалшиво име и работи в немската фирма „Rohstofferfassung“ като автомобилен механик и заварчик, сътрудничейки на съпротивителното движение (снабдява Армия Крайова с взривни вещества и апаратура, демонтирана от повредената военна техника). Благодарение на интелигентността и находчивостта си успява да измъкне родителите си от гетото (вж. „Холокост и звезди“ / Zagłada i gwiazdy на Агнешка Гайевска). След навлизането на Червената армия в Лвов продължава прекъснатото си следване, а през 1946 г. се премества с близките си в Краков, където се установява за постоянно. През 1948 г. става абсолвент на Ягелонския университет (съзнателно не завършва медицинското си образование, за да избегне наборната служба) и през следващите две години работи като асистент в Научната консерватория под ръководството на д-р Мечислав Хойновски, като публикува специализирани прегледи на пресата на страниците на „Жиче науки“. След пет години се жени за Барбара Лешняк, лекар радиолог, с която прекарва целия си живот.
През 1946 г. дебютира на страниците на „Тигодник повшехни“ (като поет) и в „Нови швят пшигуд“ (като прозаик). От този момент започва бляскавата му писателска кариера, като бързо заема важно място в родната си литература, а скоро след това (между 50-те и 60-те години) печели водеща позиция в световната научна фантастика. За това допринася, разбира се, неговият фантастичен повествователен талант, но преди всичко невероятният обхват на самообразованието, с който младият писател разширява своето познание в много научни полета, впечатлявайки с широтата на познавателните си хоризонти и бързината, с която ги покорява. Още през 60-те години става признат в университетските и политехническите среди познавач на най-важните въпроси в сферата на антропологията, астрономията, астрофизиката, биологията, биохимията, химията, кибернетиката, етнологията, философията, физиката, генетиката, логиката, математиката, планетологията, космологията, психологията, теорията на еволюцията, теорията на информацията, теорията на литературата и други дисциплини. Като един от малкото в страната, дори сред научните среди, се ориентира отлично в напредъка на изследванията в най-важните научни области – дори на тези, отхвърляни и непризнавани от партийните догматици през 50-те години (като генетиката и кибернетиката). Благодарение на големите тиражи и многобройните преводи в държавите с т.нар. народна демокрация печели значителна финансова независимост, авторитет в елитни научни институции (например в центровете за космически полети) и слава в Източния блок и неговите политически съюзници. Това му позволява да придобие немалка за реалиите на комунистическа Полша независимост от властта. Единственото изключение от този принцип е началото на творческия му път, тоест на прелома между 40-те и 50-те години, когато позволява да бъде повлиян от соцреализма („Астронавти“, 1951, „Яхтата „Paradise” / Jacht „Paradise”, 1951, „Облакът на Магелан“, 1955), от което обаче относително бързо се освобождава. Още в годините на сталинизма извършва пионерски, унищожителен анализ на тоталитарната система в тома „Диалози“ (Dialogi, 1954) – с помощта на понятийния апарат, почерпен от кибернетиката (по това време ненавиждана от партийните идеолози като „буржоазна наука“).
В следващите години, възползвайки се от облекчаването на политическия климат, който му позволява пълен достъп до западните научни публикации, Лем се концентрира върху концепциите за технологическия и обществения развой на цивилизацията, а също така проблемите на космическото изследване. Избягвайки политическите въпроси, разсъждава върху теми, важни за всички държави, военни блокове, континенти, понякога дори и цялото земно кълбо. През 60-те и 70-те години се появяват неговите най-значими произведения, които му позволяват да развие и задълбочи възгледите си, а също така му носят световна слава („Соларис“, 1961, „Summa Technologiae“, 1964, „Гласът на Бога“, 1968, „Философия на случая“ / Filozofia przypadku, 1968, „Фантастика и футурология“, 1970, „Конгрес по футурология“, 1973). Впечатляващата ерудиция на Лем е причина неговите концепции да станат обект на интерес от страна както на полските научни центрове (пример са дискусията около „Summa Technologiae“ в Института по философия и социология към ПАН през 1964 г., панелът около „Философия на случая“ в Института за литературни изследвания към ПАН през 1970 г.), така и на световни институти, фондации и научни конференции, където те стават обект на сериозни дебати (например първата американско-съветска конференция, посветена на космическите връзки в арменската астрономическа обсерватория в Бюракан в рамките на международната суперпрограма Communication with Extraterrestrial Inteligence (CETI 1971), лемологичната работилница в рамките на Project Instrat в Свободния университет в Западен Берлин през 1983 г.). Този тип конфронтации на творчеството на Лем (и на самия него) със специалисти потвърждават изключителността на писателската му позиция в литературата, научната основа на неговите художествени визии, доказвайки в същото време тяхната способност да влияят на науката. Ярък аргумент за значението на творчеството на Лем в изследователските среди, основно сред физици, астрономи и астрофизици, е неговото приятелство със създателя на съветската космическа програма, проф. Сергей Корольов, с астрофизика проф. Йосиф Шкловски (Институт за космически изследвания в Москва) и двама лауреати на Нобеловата награда за физика – проф. Пьотър Леонидович Капица и проф. Иля Михайлович Франк. Поддържа и постоянен приятелски контакт с космонавтите Борис Егоров, Константин Феоктистов (Восход 1), Владимир Комаров (Восход 1, Союз 1).
[…]
Символичното измерение на силната връзка на Лем със световната наука е подчертано от кръщаването на открития през 1979 г. планетоид от т.нар. астероиден пояс (между Марс и Юпитер) с името 3836 Лем, а през 2013 г. – с Ийонтихи (343000) за открития от Ервин Шваб и Уте Цимер отново в астероидния пояс. Друг анекдотичен, но показателен пример за въздействащата сила на творчеството на писателя е параноичната мания на световноизвестния американски прозаик Филип К. Дик, който смята, че под името Лем се крие колектив от експерти и писатели, вдъхновени от комунистическата партия, чиято цел е властта над международното обществено мнение (писал е предупредителни доклади до ФБР по въпроса).
Двама американски философи – Дъглас Хофстатер (автор на известната книга „Гьодел, Ешър, Бах – вечна златна плитка“ / Escher, Bach: an Eternal Golden Braid, отличена през 1980 г. с Пулицър) и Даниел Денет – правилно оценяват през 1981 г. значението на толкова уникалната връзка на литературата с науката, която виждаме в книгите на Лем. Те представят в антологията “The Mind’s I” основните концепции на Лем и заявяват, че тяхната литературна форма им придава по-голяма убеждаваща сила в сравнение с която и да е сериозна научна статия („The Times”, 28.03.2006). Формално потвърждение на признанието на научния свят за идеите на Лем са присъдените му титли доктор хонорис кауза – три полски и две чуждестранни (от Лвовския университет и Университета в Билефелд).
[…]
През втората половина на 70-те и в началото на 80-те години икономическата ситуация в страната, а заедно с нея и политическият климат, започват да се влошават, което всъщност не намалява творческата активност на Лем, но я тласка в друга посока и дори го подбужда към политическа публицистика на страниците на емигрантската (под псевдонима г-н Специалист / P. Znawca публикува в парижката „Култура“) и независимата преса (публикува във форума „Опит и бъдеще“ / Konwersatorium Doświadczenie i Przyszłość). Тогава започват и записите, които съставят неговата изговорена summa: „Тъй рече… Лем“. Въвеждането на военното положение го изважда от равновесие и го принуждава да опита да напусне страната. Това става възможно за първи път през 1982 г., когато се озовава в Западен Берлин благодарение на годишна стипендия на Берлинския институт за напреднали изследвания. Скоро след завръщането си, тъй като не може да понесе атмосферата в страната, се възползва от поканата на австрийския съюз на писателите и се премества с цялото си семейство във Виена, където живее до 1988 г.
Завръщайки се в Полша, писателят остава дистанциран от художествените моди, които се множат на вълните на свободата, а запазва верността си към своите любими идеи и теми. Въпреки това в този момент е трудно да не се забележи, че в неговото творчество още от края на 70-те години се осъществява процес на промяна на сюжетната проза в есеистика, която пък през 90-те години започва да се превръща във фейлетонистика, която става основната му форма на изказване в последните години от живота му. В този период се появява вторият том разговори с писателя „Свят на ръба“ (Świat na krawędzi, 2000) на Томаш Фиалковски. Лем прекарва този период в своя нов дом в Клини край Краков, като здравето му се влошава все повече, което ограничава неговата възможност за литературно творчество, но не отслабва неговия темперамент и жажда за знания. За съжаление, за това не допринасят политическите промени след 1989 г. в Полша, които провокират силни емоции у писателя, откъсват го от следенето на научната сцена и го провокират към серия от огорчени и пълни със страст полемични изказвания за ситуацията в страната. Периодът на политически и икономически преход след падането на комунизма е просто избухване – рядко проявявано в такава степен по-рано – на публицистична активност. Последните години, а особено месеци, са белязани от драматични загуби на съзнание и хоспитализиране; смъртта на писателя настъпва на 27 март 2006 г.
***
Творчеството на Лем обхваща около 61 позиции (в това число 33 тома „Събрани съчинения“), макар че прецизният списък е труден с оглед на повторните издания на разказите в различни сборници. Има над 2 хиляди издания на 48 езика (според преводача и специалист по Лем Виктор Язневич – на 90 езика) и е уникален в световен мащаб пример за превръщането на литературата в инструмент за анализ на най-сериозните проблеми, с които човешкият вид се е сблъскал в развитието си, а също така успешен експеримент за формулирането на цивилизационни диагнози на художествен език. Това творчество има всички черти на изключителността, няма с какво да бъде сравнено и съотнесено не само в Полша, но и по света. Лем печели позицията на международен експерт по въпросите на съвременната цивилизация благодарение главно на оригиналността на умозаключенията си, а преди всичко на точността на своите дългосрочни прогнози (например анализът на посоките на еволюцията на „изкуствения интелект“; идеята за киберпространството и виртуалната действителност, определянето на основните пътища за развитие на генното инженерство и биоинформатиката). Ренесансовата всестранност, изключителният интелект и студената логика позволяват на писателя да обхване широките пространства на съвременното познание и да се превърне в духовен водач или мисловна отправна точка за няколко поколения интелектуалци, писатели и учени. Неговата изобилстваща от идеи и концепции проза, есеистика и публицистика от средата на ХХ в. представлява предизвикателство и вдъхновение за всеки, който задава сериозни въпроси за бъдещето на света, перспективите за развитие на основните научни сфери и на технологиите, шансовете за изследване на космоса, начините за използване на човешкото познание за промяна на земята и самия човешки вид (автоеволюция, трансхуманизъм).
Срещата на литературната страст и богатството на научните амбиции водят Лем до създаването на уникална в световен мащаб формула на амбициозна научна фантастика. Като представител на научната фантастика той упорито прекрачва и проблематизира нейните жанрови формули, въвеждайки в нея сложни литературни техники и издигайки нивото на рефлексия на равнището на високо художествената литература. Като мейнстрийм писател пък навлиза в пространства, приемани за територия на популярната литература. В резултат от тази „контрабандна“ процедура се появява новият и художествено оригинален модел на прозата, комбинираща най-високите интелектуални стремежи с лудичността (гротеската, приключенията, криминалният роман, сатирата, сензационното, юношеските нишки). Разбира се, за това обединение той заплаща с включването на произведенията си в гетото на популярната литература от страна на част от критиката. Привидно свидетелства за това наличието на пътешественически мотиви, галактическата екзотика, сцените с космически пътешествия, живото въображение, очарованието от техническия свят, настроението на тайнственост, напрегнатото действие и хумора. Всичко това гарантира на писателя широк читателски отзвук. За щастие, неговото изключително познание и точността на диагнозите му донася, както вече споменахме, и авторитет в научните среди. Творческият път на Лем представлява завладяваща промяна – талантливият повествовател на научната фантастика и почитател на космическите загадки се преражда в скептичен философ, интригуващ със собствената си визия за света, наблюдаващ с неспокойствие (а понякога и с дълбоко раздразнение) болестите на съвременната култура и цивилизация.
Тази значителна за промените на хуманистичната мисъл на ХХ в. еволюция, простираща се от вярата в безконфликтното развитие на човечеството и хармоничния образ на вселената (утопия) към песимистичното убеждение за непредвидимостта на цивилизационните процеси и невъзможността да се избегнат страшните престъпления в историята на човечеството (антиутопия), е документирана в най-забележителните книги на писателя, бележещи отделните фази от неговото творческо развитие. Те обаче не се обединяват в проста хронологическа последователност на преход от Аркадия към Антиаркадия. Още първият роман на Лем на съвременна тематика „Болницата на преображението“ (Szpital Przemienienia, 1947) и трилогията „Непропиляното време“ (Czas nieutracony от 1955, появила се след дописването към „Болница…“ на две идеологически „правилни“ продължения) са пълни с кошмари от времето на презрението. Освен това те носят следи от политическа манипулация, целяща да напасне целия цикъл към канона на соцреализма. По подобен начин в линеарното описание на развитието не се побира и „Високият замък“ (1966), който е запис на спомените на писателя от периода на детството му, прекарано в предвоенния Лвов. Възможността за такъв тип просто типологизиране на прозата на Лем е отречена и от действителния дебют на писателя, какъвто е написаният през 1946, но публикуван едва през 1994 г. „Човек от Марс“ (Człowiek z Marsa), тъй като предлага песимистична диагноза както на темата за възможността за контакт между различните космически цивилизации, така и на възможността за помиряване на интересите на науката и политиката.
Започвайки с „Астронавти“ (1951) и „Облакът на Магелан“ (1955), очертаващи визии за космическата доминация на технически и идеологически експанзивния комунизъм (често са третирани като „истинско“ начало на неговото творчество), Лем реализира модела на откривателската фантастика, показваща първо мощта на човешкия гений, който се отправя към завладяване на галактиката, а след това и сблъсъка на въоръжения с изключителна техническа мощ човек с превъзхождащите го въпреки всичко тайни на природата и космоса, със собственото му несъвършенство или дори по-висшата технология („Едем“, 1959; „Соларис“, 1961; „Непобедимият“, 1964; „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, 1968). Неговите романи – от десетилетие на десетилетие – по начин, който е все по-ерудиран и художествено усложнен, но в същото време по-малко драматургичен и сюжетно грандиозен, показват размерите и сложността на космоса, незначителността на човека и неговите военно-научни арсенали спрямо безкрайната мощ на галактиката („Гласът на Бога“, 1968), а накрая и кошмарите на тоталитарното социално инженерство („Дневник, намерен във вана“, 1961, „Оглед на място“ / Wizja lokalna, 1982), разкривайки по този начин нарастващото с времето съмнение на писателя във възможностите на разума и добрата воля на човека („Провокация“ / Prowokacja, 1984, „Фаско“, 1987, „Мир на земята“ / Pokój na Ziemi, 1987). В рамките на този сложен процес на преоценка приключенските стойности на творчеството на Лем отстъпват на интелектуалните му способности да проникне в световните загадки, lust zu fabulieren[3] е все по-силно изместван от научната тържественост на есето и философския трактат („Summa Technologiae“, 1964, „Философия на случая“ / Filozogia przypadku, 1968, „Есета и скици“/ Rozprawy i szkice, 1975). Хуманистичният оптимизъм неизбежно отстъпва на катастрофичните изводи, а вярата в светлото бъдеще е отречена от трезвия поглед към съвременната действителност („Добрите времена“ / Lube czasy, 1995; „Мегабитна бомба“ / Bomba megabitowa, 1997, „Мигновение“ / Okamgnienie, 2000).
Още в началото на 60-те години Лем е признат за най-важния представител на полската научна фантастика; през 70-те години е причислен към елита на световната фантастика (през 1973 г. е приет за почетен член на Science Fiction Writers of America, откъдето е изключен след 3 години за уронване на равнището на американската научна фантастика). Въпреки това упоритото му идентифициране с научната фантастика е своеобразна догма, да не кажем „закрепостяване“, което трае докрая – дори тогава, когато писателят вече изобщо не пише сюжетна проза (краят на 80-те години); когато коментира възможности за междугалактическо пътешествие и диалог с извънземни с огромно пренебрежение, остро критикува интернет, а нещо повече – показно и програмно прекрачва жанровите рамки, стремейки се към „по-обемна форма“ (Чеслав Милош), която да не е роман, а жанров хибрид, близък до научната есеистика.
Във върховия си момент (60-те и 70-те години) творчеството на Лем се концентрира в дълбинния пласт на проблематиката си върху разсъждения, свързани с: 1) шансовете и опасностите при развитието на техниката и науката, а особено опитa на човечеството да изземе от природата определени технологии („Summa Technologiae“, 1964); 2) перспективите за контакт и размяна на опит с извънземни цивилизации; 3) надеждата и цената на развитието на „изкуствения интелект“ („Голем XIV“ / Golem XIV, 1981) и 4) капаните на съвременната социотехника, практикувана върху политически изолирани човешки групи и цели общества („Дневник, намерен във вана“, 1961, „Конгрес по футурология“, 1968, „Оглед на място“, 1982). Писателят упорито обръща внимание на ярката диспропорция между мощта на унищожителните средства, с които разполага човечеството, и неговата психофизическа крехкост; акцентира проблема за отчуждението между присвоената материя и духовната природа на човешката същност. Приближаването до края – както той смята – на интелектуалните възможности на човека, стихийното развитие на биоинформатиката и разкриващата се перспектива за автоеволюционни действия (генно инженерство), които могат да развият форми на нечовешки разум, го водят до въпроси за същността на човечността, за границите на човешкото създание и различните версии на кибернетичните организми. Лем разглежда всички тези въпроси както в „реалистичните“, макар и развиващи се в бъдещето, сюжетни произведения, в обширните философски трактати, в забавните приказки и истории от Волтеров тип („Приказки на роботите“, 1964, „Кибериада“, 1965), в интелектуално шокиращите, но също толкова пълни с комизъм гротески („Звездни дневници“, 1957, „Конгрес по футурология“, 1968), както и във формално сложните апокрифи, в които металитературните елементи стават инструмент на реализма на антиципацията („Голем XIV“, 1981, „Библиотека на XXI век“, 1986).
Последната фаза от творчеството на писателя, развиваща се след 1989 г., е белязана от произведения, в които се проявява неговата – характеризираща се с публицистична страст – невротична социална чувствителност, склонност към мизантропия и необходимост за изказване по текущите въпроси. Може би, след като след разпадането на комунизма съзира шанс да окаже действително влияние върху начина на мислене на своите съвременници относно въпроси, които ги засягат непосредствено, Лем решава да слезе от научните облаци на земята. Създадените в последните 15 години от живота му фейлетони, силвични текстове и есета издават както автентично притеснение за цивилизационното и духовното наследство на човечеството, така и живото неспокойство за неговото бъдеще („Sex Wars“, 1996, „Тайната на китайската стая“ / Tajemnica chińskiego pokoju, 1996, „Мигновение“, 2000), но и са документ за политическите идиосинкразии на автора и нервността при оценката на актуалната ситуация, без значение дали пише за механизмите на управление в Полша, или коментира събитията от световната политическа сцена. Неговите текстове от този период са изпълнени с дълбоко притеснение за цивилизационното и духовото наследство на човека, остро артикулират съмнението в смислеността на ангажирането на гигантски финансови средства и напреднали технологии за консуматорски цели, осмиват култа към тялото и съвременните форми на хедонизма, изразяват неспокойствие за формата на съвременната социална действителност, поставят въпроси за заплашения от обезценяване културен фундамент, върху който може да се изгради по-амбициозна визия за бъдещето на вида.
Както виждаме, в последния етап от живота му предишният агитатор на модерността и технологиите и любителят на галактическите загадки отстъпва място на огорчен философ, който с неприязън наблюдава климактериума на съвременната култура („Добрите времена“, 1995, „Дупки в цялото“ / Dziury w całym, 1997, „Мегабитна бомба“, 1999, „Мигновение“, 2000, „Дилеми“ / Dylematy, 2003). Лем е все по-разочарован от хората, тяхната глупост, податливост на злото и неспособност да поемат отговорност за бъдещето на света. Няма съмнение, че този писател, който още преди това е показал определени мизантропски черти, се чувства разочарован, след като дочаква края на XX и началото на XXI в. След като в младостта си лично е изпитал престъпните възможности на двата тоталитаризма, има щастието да доживее тяхната агония, но не и да види това, което винаги е очаквал – големият преход на човечеството към глобален мир и обединението между учените и управляващите в битката за по-добро бъдеще на планетата. Със съжаление и растящо от година на година раздразнение наблюдава все същите грехове на човечеството – всеобхватността на смъртта и робството, цинизма на агресорите и престъпното лицемерие на управляващите, пазещи мястото си на политическата сцена, култа към секса и пълния стомах, изливащата се от медиите Ниагара от глупост и морален песимизъм, непростимата слепота и падение на държавниците, интелектуалците, религиозните и моралните авторитети, а дори на пророците.
[…]
Гледайки голямата купчина книги, написани със собствената му ръка – както е смятал – за поука и предупреждение, писателят без съмнение достига до печалния извод, че е говорил напразно, затова в последните си години губи желанието да затъмнява думите и мненията си, говорейки с все по-голяма ярост и огорчение. Така обаче е било винаги в историята, че на старите пророци им липсва търпението и достигат до крайност, защото страстта и убедеността в собствената правота ги мотивират.
***
Такова творчество, огромно по своя интелектуален и духовен формат, като това, оставено от Лем, трябва да е оказало силно влияние на съвременниците му и техните потомци. Все пак тези, които израстват с неговите дебютни книги, са сега на около 70 години, което означава, че са успели да отгледат деца, понякога дори внуци. Може би са им предали част от своето очарование от неговото творчество. Времето обаче си тече, Лем от над десетилетие не е сред нас, а действителността се променя по шокиращо бърз начин.
[…]
Когато през 1955 г. в „Облакът на Магелан“ прочетохме за кварцовите кристали, които са джобни библиотеки (триони), ги приемахме като неизпълними мечти, докато днес на USB паметта носим в джобовете си цели библиотеки. Когато девет години по-късно започна дискусията за „Summa Technologiae“, никой дори не си представяше, че виртуалната действителност (тогава наречена фантоматика от Лем) може да има каквото и да е общо с нашия живот, а нанотехнологията или изкуственият интелект ще бъдат част от всекидневието ни. Когато в „Маска“ през 1976 г. се появи електронна героиня, програмирана да открива и ликвидира политическия противник на владетеля, я третирахме като киберприказен персонаж, докато сега – едва 45 години по-късно – дроновете въз основа на компютърно дефинирани характеристики търсят и ликвидират в азиатските пространства терористи и бунтовници.
[…]
Всички тези – прекрачващи отвъд въображението – технологични промени без съмнение променят нашето отношение към научната фантастика, както и рецепцията и оценката на творчеството на Лем. Дали то все още се радва на признание на съвременниците, или напротив – превръща се в анахронизъм, както в случая с романите на Жул Верн? Може би днес творбите му са атракция само като проява на талантливо повествование и езикова изобретателност? А може би дори и това не е останало, защото конвенциите и вкусовете се променят. Може би вече е време за въпроса какво от наследството на Лем е непреходно, а какво вече е претърпяло или търпи ерозия? Дали неговото творчество има все още значение за нас?
Като човек, който го следи от петдесет години, съм спокоен, че то ще издържи проверката на времето. Имам и просто доказателство за това – в десетте години след смъртта му в Полша са продадени 1,5 милиона екземпляра от неговите книги. Това означава, че всяка година се продават по 150 хиляди книги. Това е тираж, който в Полша постигат бестселърите. Не е възможно тези творби да са изкупувани от старите верни читатели на Лем, защото те отдавна ги имат в своите библиотеки. Според мен това са нови и млади читатели, които едва сега се запознават с него. Това е добра прогноза за бъдещето.
Превод от полски: Кристиян Янев
[1] Тоест бъдещето – препратка към „Прометидион“ на Циприан Норвид (Współczesność minie niestateczna,/ Lecz nie ominie przyszłość: KOREKTORKA-WIECZNA!..), бел. прев.
[2] Немското издание на разговорите на Станислав Береш с Лем излиза с една година по-рано (1986) от първото полско издание на „Разговори със Станислав Лем“ (Rozmowy ze Stanisławem Lemem, 1987), подложено на цензура, с отстранени глави, засягащи военното положение в Полша. Бел. прев.
[3] Желанието да фантазираш, да измисляш истории (нем.) – бел. прев.