Ния Харалампиева
„Флуидни ядра“ е дебютната стихосбирка на Йоана Стоянова, но самата авторка не е дебютираща на българската литературна сцена поетеса. Предишни нейни стихотворения са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, електронното сп. „Кръстопът“ и др. Поезия от Йоана Стоянова може да се намери от 2014 г. насам, но първата ѝ стихосбирка излиза в края на 2022 г. под логото на изд. „Арс“. В рамките на тези поне осем години поезията на авторката е зреела, за да изкристализира в структурно и идейно завършените стихове, които четем. Общоизвестно е, че стихосбирките (особено пък на дебютанти) не заемат централно място в повечето книжарници (с изключение на някои, които се броят на пръстите на едната ръка). Приетата в буквален смисъл труднодостъпност на поезията в България е характерна и за стихотворенията на младата авторка. Ключът към стихосбирката се крие в светоусещането на всеки читател така, както книжното тяло на стиховете се е стаило в уютните кътчета на лавиците. Ако вземем предвид и практиката на издателството да публикува точната бройка (в този случай 300 – бройка, която утопично погледнато препраща към библиофилските номерирани издания, но в действителност е броят, възможен за реализация на пазара) издадени екземпляри на последната страница на книгата, усещането за бутиково преживяване е гарантирано.
Тълковният речник предлага две значения на думата „флуид“ – „1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства); 2. Според спиритистите — биологична сила, която изтича от тялото на човек“. Съвсем основателно може да се твърди, че „Флуидни ядра“ от Йоана Стоянова обхваща и двете тълкувания. Флуидността на битието и съществуването, преминаването от едно състояние в друго, заигравката с време-пространството и некатегоричността на формата са основните търсения и повдигнати въпроси в стихосбирката. „… сам на глас си повелява:/ основата ми е флуиден мрамор/ остави живота на него самия/ за малко“ (курсив мой) от стихотворението „основата ми е“ и цялото стихотворение „толкова несигурна материя“ са двата най-показателни текста, в които се събират пластичността на битието, липсата на граници между минало, настояще, бъдеще и чувството за липси и недостатъци – централни мотиви, преливайки се от стихотворение в стихотворение.
Стихотворенията са структурирани в четири цикъла – „Излишество“, „Навън“, „Домашният любимец на Нарцис“ и „Навътре“. Сам по себе си всеки раздел може да бъде самостоятелно четен през ключа на съответния паратекст-епиграф в началото на всеки от тях. Колкото и противоречиво да звучи словосъчетанието „паратекст-епиграф“, имайки предвид, че епиграфът същностно е вид паратекст, тази симбиоза изглежда възможна в случая. Два от четирите паратекста към съответните цикли са „заети“, но не директно цитирани от стихотворения, включени в раздела. Паратекстът на „Навън“ гласи „белият глад проточва шия/ над въпросите“, което е индиректен цитат от последващото първо стихотворение „врата на спомените“, а този на „Домашният любимец на Нарцис“ – „завлачихме се в бърлогите на травмите си/ във влажните междупръстия на думите“ – се открива в четвъртото поред стихотворение от цикъла – „заграбена земя“. Този тип проводимост между паратекст и стихотворения не е характерна за останалите два цикъла обаче, което в някакъв смисъл подсказва рамковата композиция на „Флуидни ядра“.
Едно алтернативно структурно четене обаче може да постави цикъла „Домашният любимец на Нарцис“ като интермедия в композицията, контекстуализирайки митологично съвременното битие на човека. Цикълът, за разлика от останалите, които обхващат стихотворения с изразена ритмичност и забързаност в звученето, е сякаш застинал във времето – място за отмора от динамиката, зададена от предишните стихотворения. Да вземем за пример две показателни стихотворения – едното от „Излишество“ – „не си достатъчно женствена“, и другото от „Домашният любимец…“ – „излишните неща“. Динамиката, задъхаността в „не си достатъчно женствена“ – „… не можеш да задоволиш глада ми/ не си достатъчно гладна/ не можеш да ме оцялостиш/ не си не си не си тук си/ но не е достатъчно …“ е заменена от привиден застой, безвремие в „излишните неща“ – „… сливам се с присъствието и трохите/ му/ несъпротивлението/ светът е все така променим/ но нуждата от движение отпада“. Ритмичността след това е възстановена в стихотворението „молитва“ от цикъла „Навътре“ – „… дай ми устойчивост/ да не забравям природата в себе си/ припомняй ми цялото/ припомняй ми да поставям себе си/ на първо място …“.
В контекста на първите две взаимосвързани стихотворения се крие и един от многото мотиви, появяващи се и затихващи из цялата стихосбирка – този за липсите, излишъците, недостатъците. Болката и вината от индивидуалните липси в битието са обрисувани в „не си достатъчно женствена“, завършващо с пробождащото откровение „болят ме зениците от излишъци/ но не е достатъчно“, което вече е извън индивидуалния опит и е обърнато към другия в „излишните неща“ – „се плъзгат по кожата му/ яде бисквита като боен подвиг …“.
Видно е, че екзистенциалната тематика в поезията на Йоана Стоянова е претърпяла значително символни промени – някои от „старите“ ѝ (вече публикувани в различни списания) стихотворения са редактирани („и тази страница започва с невъзможност“ и „молитва“ например) на пръв поглед минимално, но при едно задълбочено четене поправките се оказват смислово значими. В този смисъл е редно да се отбележи и редакторът на стихосбирката – доказаният поет и откривател на поети Валентин Дишев. За цялостното бутиково преживяване на поезията на Йоана Стоянова има заслуги и Елица Павлова, отговорна за корицата и оформлението, която прецизно е напипала пулса на флуидната поетичност.
Поетесата умело претворява преживяното на индивида в контекста на колективното, смесва интимно личното с божественото битие, успява да постави ежедневните мимолетни случвания на живота в контекста на изключителното сбъдване на битието. Повече повдига въпроси за ролята на човека във всемира, отколкото дава готови отговори. Стихосбирката „Флуидни ядра“ предизвиква пространствено-времевия континуум, търси митологичната обосновка зад човешките грешки и липси.
Йоана Стоянова, „Флуидни ядра“, 2022, изд. „Арс“.
