Разговор с Деляна Манева, режисьор и сценарист
Деляна, преди дни, в рамките на тазгодишния фестивал „София филм фест“, бе представен късометражният игрален филм „Пътят на охлюва“ по едноименния разказ на Алек Попов. Вие сте режисьор на филма – всъщност това е режисьорският Ви дебют. Ще разкажете ли малко повече за това как се появи идеята за този филм и за пътя от идеята до появата му?
Още когато Алек Попов написа разказа преди три години, на мен ми се стори, че е подходящ за филмиране, защото можеш да играеш визуално с мащабите, съпоставяйки света на героя и света на охлюва. Историята е съвременна и изключително актуална; съдържа характерната ирония на Алек, засягайки темата за позицията на писателя, свободата на словото и социалните мрежи. Предложих му да напишем сценарий и да кандидатстваме за финансиране. Докато работихме, се стараехме да използваме литературата като база, от която да се оттласнем и да създадем нови ситуации и нови герои. С една дума – да изградим динамичен контекст, който провокира и мотивира реакциите на протагониста. На тогавашната сесия в НФЦ бяхме класирани на първо място и получихме финансиране, но по същото време разбрахме за диагнозата на Алек и проектът беше отложен за една година. А после… вече нямаше как, бяхме длъжни да вдъхнем живот на последния му сценарий. И то по начин, който би му харесал, защото той намираше скуката за непростим грях в изкуството. За мен в личен план не беше лека задача да се измъкна от психологическата черна дупка, в която бях изпаднала и да предам на зрителя характерното за Алек чувство за хумор. Но в тази битка, мисля, много хора ми помогнаха. Все пак киното е колективно изкуство.
В тази връзка – как се събра екипът, осъществил филма? При представянето на участниците в него преди премиерната прожекция остана усещането, че те са в голяма степен съмишленици. Това помогна ли да се преодолеят по-лесно трудностите, които съпровождат обичайно създаването на един филм?
Формирането на екипа до голяма степен е дело на продуцентите Галина Тонева и Кирил Кирилов от „Гала Филм“, професионалисти с голям опит в киното. Въпреки силно ограничения ни бюджет, всички участници без изключение работиха на 100 процента и разкриха творческия си потенциал в качеството си на артисти – операторът, художникът, актьорите, композиторът, специалистът по визуалните ефекти, звук, осветление, цветове… и т.н. Невероятно много хора ни помогнаха безвъзмездно и повечето от тях имаха своята лична история с автора. Държа да отбележа, че ние не искахме да правим просто „трибют“ за Алек, а филм, който да бъде жив и адекватен на неговия дух. Смея да вярвам, че той много щеше да хареса органичното превъплъщение на Михаил Билалов в ролята на писателя, както и със сигурност щеше да слуша невероятния саундтрак на Котарашки, създаден специално за филма.
„Пътят на охлюва“ е един от последните разкази на Алек Попов, той влезе и в последната му книга „Нови и избрани разкази“ от 2023 г. Защо избрахте да превърнете във филм точно този негов разказ?
Винаги ми е било интересно как Алек успяваше да трансформира определени събития от действителността в абсурдни и понякога фантастични сюжети. Инспирацията много често тръгваше от реална случка и по особен начин я коментираше или довеждаше до метафора. Тази история започна от реален пост в социалните мрежи, после се трансформира в разказ; без съмнение в текста има автобиографични елементи, но като цяло това е фикция. Алек обичаше да изпипва всичко в детайл и специално имената на героите му бяха мания. Например фамилията на главния герой (в случая писател) е Попов, но първото му име е Виктор заради един от любимите автори на Алек – Виктор Пасков. Интересно ми е как авторът си слага маска и влиза в роля не толкова за да играе, а за да каже истината. Не абсолютната, а персоналната си истина.
Филмът следва доста плътно и сюжета, и посланието на разказа, но все пак има и някои моменти, добавени или по-силно акцентирани във филма спрямо литературната основа. В каква посока са тези промени, какъв ефект търсите чрез тях?
Както вече казах, сценарият се оттласква от литературата, а филмът от своя страна се оттласква от сценария, за да създаде своята реалност. Киното има много средства за въздействие върху зрителя и те трябва да бъдат използвани. В структурно отношение създадохме още една драматургична линия, която е само загатната в разказа. Искахме тази линия да е контрапункт на основното действие, за да уплътним вътрешния конфликт на героя – копнежа по друго пространство и друга свобода, за което трябва да си плати цената. Или например еротичната сцена, която има за цел да изрази самотата на персонажа – животът се случва някъде другаде и на други същества в страховитото царство на природата, но той не участва в него. Адаптирането на прозата на Алек Попов лично за мен прилича на разгадаването на кодове. И пътят към разшифроването е индивидуален. Какво крие героят, какво крие авторът, какво крия аз?… Алек беше изключително свободен дух, много обичаше да провокира и за да си верен на същността му, трябва и ти да си освободен. Това посвоему си е предизвикателство.
Филмът „Мисия Лондон“, заснет по едноименния роман на Алек Попов, е един от най-гледаните съвременни български филми. Има ли намерения за филми по останалите му романи – например по „Мисия Туран“, който – както се вижда още от заглавието – е своеобразно продължение или препратка към „Мисия Лондон“? Още повече че в свои интервюта Алек е споменавал, че „Мисия Туран“ първоначално е замислен като сценарий и едва след това се превръща в роман…
С Алек много сме работили по сценариите на „Мисия Туран“ и „Сестри Палавееви“ и тези проекти вече са поели по своя път на реализация, но в киното нищо не е сигурно до последно. Да не говорим, че нещата се пренаписват и пренаписват, предприемат се нови стратегии и т.н. … Съзнавам, че историите на Алек са провокативни и доста епични, така че реализацията винаги е под въпрос, защото финансирането е сложен процес. „Мисия Туран“ например трябва да се снима в Азия, а „Сестри Палавееви“ са в епоха, така че и в двата случая трябва да се търси сериозно копродуциране. През тази година, паралелно с работата върху „Пътят на охлюва“, работих и по двата проекта с различни продуценти. Надявам се тези забавни, актуални и смислени истории да намерят своя път към зрителите, но засега всичко е в ръцете на художествените комисии и съответните продуцентски стратегии.
След премиерната прожекция какво предстои на филма „Пътят на охлюва“? Какви са плановете за неговото разпространение?
Показахме „Пътят на охлюва“ в рамките на София филм фест донякъде предпремиерно, защото работихме до последно върху филма и не успяхме да му направим стабилна кампания. Мисля, че ще имаме премиера в кино, но дотогава предстои разпространението на филма по фестивали и различни платформи.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
