Валентина Истаткова
Списание „Й“ е създадено с цел да насърчава творчеството и да популяризира краткия разказ, като с времето се превръща в общност, творческо пространство и сцена за съвременни български разказвачи. Всяка година излизат три тематични броя, които събират внимателно подбрани кратки разкази – и на млади, и на утвърдени автори, споделящи своите свежи и оригинални прочити на света, през темите, предложени от главния редактор, оставяйки ни място за размисъл и полет на въображението. Макар кратката форма често да остава в сянката на романите и дългите повествования, у нас сякаш е предпочитана сред авторите и „Й“ доказва, че в няколко страници може да се побере цял свят, наситен с емоции, образи и идеи. А какво по-хубаво от разнообразието в литературата?
От дигиталното си начало до настоящия си хибриден формат, „Й“ успява да се утвърди като място, където творците могат да намерят подкрепа за своето изкуство. Въпреки че е на конкурсен принцип и се избират 12-13 от най-добрите кандидатствали за всеки брой, след това текстовете на авторите могат да се намерят както на сайта на списанието (а броеве на повече от две години се качват със свободен достъп), така и в хартиеното му издание, нещо, което при обикновените конкурси у нас не се случва – обикновено само се обявява победител, а журито е единственото, което прочита най-добрите опити.
Един от основните им акценти определено е достъпността както в съдържанието, така и в темите. Всеки брой предлага разкази, които варират по жанрова принадлежност и тази му широка палитра от теми и стилове прави изданието привлекателно за различни типове читатели. На последно, но не по важност място, списанието подкрепя българските писатели, като ги свързва с общността и читателите, организирайки събития след всяко издание и участвайки в различни проекти за насърчаване на четенето, като кампанията „Чети във влака“ на БДЖ, където вече могат да се открият техни броеве.
И като сме споменали „техни броеве“, нека разгледаме последния им – „Прозорец към душата“.
Какво виждаме, когато погледнем през прозореца? В брой 11 ще намерите текстове, които отговарят на този въпрос по най-непредвидими начини. Някои ни пренасят в бъдещето, други ни връщат назад във времето, към детството и спомените, трети иронизират настоящето. Този засега последен брой включва тринадесет разказа с научнофантастични, фентъзи, комедийни, носталгични, „минали са точно 35 години, но може да се закълне, че все още долавя оня мирис на чугунени печки, горящи с надежда“, екзистенциални, изповедни, градски, любовни и невписващи се само в един жанр идеи, написани от талантливи млади писатели, открили вдъхновенията си „през прозореца“.
В този вълнуващ литературен калейдоскоп читателят може да се наслади на футуристично-технологични случки, един свеж поглед върху ежедневието ни през хумористични ситуации, миналото и онези моменти, които оформят животите ни и още много, през погледа на различни персонажи, в кратки, някои по половин страница, форми, които разширяват границите на въображението и пресъздават пулса на съвременния живот и начина, по който един малък фрагмент от реалността, видян през стъклото, може да разкаже цяла история.
Някои разкази са забавни и леки, други – философски и дълбоки. Общото между тях е, че всички предлагат нещо повече от обикновено наблюдение – те разкриват истини за човешката природа, за самотата, за свързаността ни с другите и нашия вътрешен свят. Тематичната насока „през прозореца“ е разгърната многопластово – от буквалното значение до метафоричните прозрения за вътрешния свят на героите през прозореца и през очите, „прозорецът към душите“ ни.
Едно от най-големите предимства на този брой е това, че ангажира читателя с разнообразие от подходи и стилове. Сред авторите се открояват имена, които имат потенциала да се превърнат в новата вълна големи български писатели, като Елиса Хес, Ани Динева, Данила Райчева и Любомир Петков. Техните разкази са смели, оригинални и изпълнени с живот, а аз с нетърпение ще очаквам следващите им прояви, защото всеки един от текстовете им е именно като прозорец към един нов свят – миниатюра, която носи заряд на дълбочина и майсторство. И това е може би най-вълнуващото при списанията по принцип – всеки път, когато отворим нов брой, знаем, че ни очаква нещо различно.
А списание „Й“ ни напомня, че кратката форма не само има място, но и огромен потенциал в съвременната културна среда. Броевете му всеки път доказват, че не са просто съвкупност от разкази, а пътешествие през различни светове и жанрове, обединени от една вдъхновяваща тема. За любителите на кратката проза и съвременната българска литература последният брой е задължително четиво, защото прозорците, които тези разкази отварят, могат да ви покажат светове, за които не сте и подозирали.
Списание „Й“, бр. 11: „Прозорец към душата“ (съст. Диана Софрониева), изд. „Скрибенс“, С., 2024, 100 с.
